Пеци Гюзелев: На афишите за концертите не пишеха Щурците, тъй като не сме били солисти, а оркестър

Пеци Гюзелев- Пеци, ще обясниш ли как човек може да се кълне едновременно в  дявола и в Бога, както пеете в хита за филма "Вчера"?
- Ха, този текст първо не е мой и наистина беше писан за филм.  Ние обаче отдавна го променихме и вече там дяволи няма. Или вярваш, или не. Няма как да си по средата. Аз приемам истинското християнство, а там никой не кълне. Човек гледа да научи децата си на правилните неща. После всеки се сблъсква с какво ли не в живота, а то си е казано - не убивай, не кради... Бих добавил и  11-а заповед - не обирай държавата!

- "Щурците" оцеляха над 40 години. Как стана това? Говореше се,  че сте държавна група.
- Така ли? Ми нас ни забраняваха непрекъснато, още когато  започнахме през 1967 г. После дойдоха чешките събития и стана страшно. През  1968-а много поети и изобщо дейци на културата ги изселиха от София. Ние с Кирчо трябваше да влезем в казармата. Тогава "Бяла тишина" си беше хит, но когато излязоха "Чикаго", "Дийп Пърпъл", "Лед Цепелин", вече не можехме да пеем такива  песни. Беше тежък период. Издадохме два албума, но докато напипаме как ще се развиваме, трябваше да дойде чак третият албум "ХХ век", в който има и хард, и мелъди, и прогресив рок. Много ми се щеше едно време някой да ми помага, но не се случи.  Сам си купих китара и уредба. Не ми ги е купувала държавата, нито пък ми е плащала къде да репетирам. Репетирахме в различни читалища, след като им правехме безплатни концерти. Властта не ни даваше нищо. Само ни експлоатираше. Концертна дирекция прибираше парите от концертите, а на нас ни даваха жалки  хонорари. На практика ние, Лили Иванова и след нас "Сигнал" пълнехме хазната. С нашите пари държавата правеше всичко. Но пак се преборихме със системата.

- Как стана това?
- Сега е нормално всяка група да има име. Навремето обаче ни  канеха за концерт, но не ни пишеха на афиша. Когато питахме защо, ни отговаряха, че сме оркестър, а не солисти! В крайна сметка успяхме.

- Кой точно ви забраняваше?
- Всякакви учреждения - от Концертна дирекция до радиото и  телевизията. Но на практика ни забраняваше партията. Трябваше да изпълняваме комунистически песни, което не искахме. И така тръгнахме по ръба. Почнахме да правим парчета със символични текстове. Хората не подозират какво сме преживели. Ми те забраниха дори "Сватбен ден". Там се пее "готов съм на хляб и сол, само в моя хол да има рокендрол". Е, не можело. В България никой не бил толкова гладен. БКП се грижела за всички.

- Ти, Кирил Маричков и Георги Марков ще участвате в  благотворителния концерт за Гошо Минчев. Какви са спомените ти за него?
- С Гошо тръгнахме заедно. Познаваме се от ученици. Виждали сме  се по Созопол - Гошо пееше, ние пък се учехме да дрънкаме. Тогава правехме български текстове на чужди песни. В началото бяхме три различни групи. Веднъж отидохме на Слънчев бряг и започнахме да свирим в кафе. Събра се целият курорт, но накрая дойде милицията и ни изгони. После обаче всички видяхте какво стана: Когато човек вярва, побеждава!

- Какво би посъветвал младите музиканти?
- Да изберат внимателно пътя, по който ще тръгнат. По телевизията има предавания, които се водят за музикални, но оттам се лее такава пошлост, че да те хване гнус. Ако младото поколение се учи на такива неща, не може да се очаква, че ще имаме култура. Аз имам над 800 книги от известни  автори, които съм изчел, за да мога да създам нещо. Те не знаят и имената на тези автори. Масово се пее на английски. Но голяма част от тази публика не може да разбере за какви мръсотии и глупости става дума. Не искам да поучавам, но когато си човек на културата, теб те гледат, уважават, и в един момент започваш да водиш.

- Какво да очакваме от "Щурците"?
- "Щурците" са име. Както и Гошо Минчев. Сега свирим само за  много големи събития, но искам да вярвам, че ще останем в историята на българския рок. Всеки си тръгна по пътя и с право. Аз имам 120 изцяло готови песни и още 60 за доизпипване. 

 
Интервю на Димитър Генчев за „Стандарт”