Петя Буюклиева: Филип Киркоров спечели милиони от моя песен

Петя БуюклиеваНа 28 ноември 2010 в зала 1 на НДК Петя Буюклиева събира почитатели и приятели на юбилейния си концерт „Жена на всички времена”. На сцената тя ще представи метаморфозите през всички години на певческата си кариера. Ще участва бигбендът на БНР, с който ще изпее „Жена на всички времена”, „Пролет”, „Пепеляшка”. Ще продължи с песни, с които е печелила Гран при у нас и в Холивуд - за музикален глас. След това са хитовете на десетилетията на композиторите Тончо Русев, Митко Щерев, Сашо Бръзицов, Александър Савелиев. Освен златните хитове Буюклиева ще представи и нови парчета с „Дийп зоун проджект”, има и няколко изпълнения с рок група „Конкурент”. Специален гост ще е и прочутият тенор Бойко Цветанов, който пристига от Швейцария за дует с Петя. Освен в кариерата Буюклиева е късметлийка и в живота. Със съпруга й Тони Никифоров са сред най-стабилните двойки в шоубизнеса. „Запознахме се в Консерваторията, той ми е китарист и дясна ръка, един тон не записвам без него”, разказва певицата. Двамата имат и шестнайсетгодишен син. Първите десет години хвърчахме от концерт на концерт. Искахме да имаме дете, но не се получаваше. Даже ходих при Ванга. Тя ми каза: „Нищо ти нема! Сопри се!” Аз бях вкъщи като на хотел, а на хотел – като у дома. В един момент сключихме църковен брак и шест месеца по-късно чудото стана! Животът ми тръгна в тази посока – да отгледам дете. Семейството винаги е било най-голямата ценност, която можеш да имаш. А детето е огледалото и ако нещо не ти харесва в него, сърди се на себе си”, казва жената на всички времена.

- Г-жо Буюклиева, с какво сегашният ви юбилеен концерт „Жена на всички времена” ще е различен от останалите, които правихте през годините под същото мото?
- Наистина така кръщавам концертите си, защото песента ми „Жена на всички времена” е моята визитна картичка. Концертите с това заглавие станаха като сериал и сигурно ще  продължавам така, докато съм жива. В концерта си сега давам път на младите таланти да излязат на тази голяма сцена. Поканила съм момичета и момчета от майсторския клас, който водя напоследък, както и вокалната група „Нова музика” на Аделина Колева от Горна Оряховица. Публиката ще се върне заредена с много положителна енергия. Когато някой прави концерти в зала 1 на НДК, те трябва да са спектакли, а не халтура. Смятам, че когато човек мине определен брой години, трябва да си прави музикални паметници - това са думи на Йосиф Кобзон. Решила съм да вдигна летвата и да покажем, че на музикалната сцена има не само „силиконова долина” в деколтетата на красавиците, част от които дори не познават нотите, ами и стойностни изпълнители, които могат да вкарат публиката в залата.

- Казахте, че подавате ръка на младите. Когато вие пробивахте на сцената, по-лесно ли беше, отколкото сега?
- В никакъв случай. Тогава, за да издадеш дългосвиреща плоча, трябваше да си взел най-малко Гран при от „Златният Орфей”. Иначе не те допускаха никъде. Докато сега, ако имаш спонсор, който да плати, влизаш веднага в студиото. Въпросът обаче е докога може да продължиш така. Защото познаваме доста случаи на „звезди”, които са абсолютно забравени от момента, в който спре финансирането и излъчването.

- Как избирате учениците за майсторския си клас, кастинг ли правите?
- Правя кастинги. Повечето от тях нямат спонсори зад гърба си и аз искам да ги подкрепя, да ги подготвя за голямата сцена, да представят България на фестивали. Искам да предам онова, което знам, няма за къде да го отнасям. Трябва да има мост между поколенията и най-ценното е аз да отворя очите и слуха и да обработя тези гласове. Дано и моите колеги си създадат музикални школи и да предават опита си на младото поколение. В противен случай самодейността ще е пълна.

- След толкова години на сцената каква е равносметката?
- Много хитове, които и днес звучат актуално, защото съм работила само с най-добрите текстописци и композитори. Другата равносметка е малко тъжна - имаше дълъг период, в който много от радиата пускаха чуждоезична музика вместо нашите хитове. Хората знаят добре песните на нашето поколение от първите десет години в кариерата ни, а от следващата декада се изгубиха. Лили Иванова, група „Сигнал”, Васил Найденов спечелиха от това, че навремето, когато се въртеше само българска музика, успяха да направят голям пакет с хитове. Слава богу, и аз успях да направя, но след това дойде вакуум. Нека има квота за излъчване на българска музика, нека се прокарат закони за данъчни облекчения на спонсорите. Бях в Москва на най-лъскавата „Евровизия” - сцената струваше 350 милиона евро! За да стане тук подобно нещо, трябва да се развържат ръцете на бизнесмени, рекламодатели...

- Не е тайна, че днес хората предпочитат да теглят музика безплатно от интернет, отколкото да купуват дискове. Чувствате ли се жертва на пиратство?
- Жертва съм, колкото всички останали български изпълнители. Проблемът с авторските права има и друго измерение. Знаете, Филип Киркоров направи хитове от много български песни. Взе и една моя песен - „Среща” на композитора Сашо Бръзицов, направи я едно към едно със заглавие „Кордебалет”. Сигурно е спечелил милиони от нея.

- Не поиска ли разрешение?
- Не. Той беше дошъл на мой концерт в зала „Русия” в Москва. И аз му подарих моята плоча. Той харесал песента и така нататък. Даже не знаехме, че я е направил. В един миг аз видях тази песен в суперклипове и казах на Сашо Бръзицов. Той си е потърсил правата, но доколкото знам, е получил само 500 евро, което е смешно! Става дума за печалба от милиони, би трябвало минимум 250-300 хиляди долара авторски права да получи за нея.

- Не ви видяхме на протеста на певците за по-високи пенсии през лятото. Защо?
- Бях в провинцията. В интерес на истината колегите протестират, но повечето от тях не са се осигурявали. Аз се самоосигурявам от години и смятам, че всички трябва да го правим. Отделно винаги съм плащала процент на нашата импресарска дирекция. Само в Русия имам над 400 концерта, а в Европа са над хиляда. Но това, че ме е нямало, не значи, че се деля. Естествено, че съм част от съсловието и не мога да се цепя. Радвам се, че в това отношение гилдията се размърдва. Дано станат нещата. Защото кризата много се задълбочи и ако няма промяна, може би ще последвам сина си в чужбина и сигурно ще сключа договори с чужди продуценти да участвам в техни шоута.

Елена Кръстева за „Монитор”