Песните направиха редник Панайотов младши сержант

Панайот Панайотов31 години от първото й изпяване, а сякаш бе оня ден, когато Панайот Панайотов взривява публиката на фестивала "Бургас и морето". Хрумването да наруши добрия тон, да излезе на сцената по яке, дънки и маратонки и да изпълни седнал "Момчето, което говори с морето", е на поета Недялко Йорданов. Акомпанира му не някакво квартетче, а Бургаската филхармония. Песента свършва, публиката реве от възторг. 1980 година е най-силната за Панайот Панайотов и закономерно авторите Недялко Йорданов и Константин Ташев го канят точно той да изпълни "Момчето, което говори с морето". Предната година Панайотов грабва гран при на "Златният Орфей", а следващата 1980 г. печели и втора златна статуетка от “Орфея”, присъдена на композитора Ангел Заберски за песента "Бащината къща", изпълнена отново от Панайот Панайотов. По това време сякаш между другото печели и наградата от фестивала в Сочи "Червеният карамфил".
До славата не стига лесно. Всъщност първата награда идва в казармата. Там печели битките не в сражение срещу противника, а с песен. Когато не дава дежурство по наряд, пехотинецът редник Панайотов е солист във военния оркестър към Дома на народната армия в Сливен. Панайотов се е шлайфал още от гимназист да пее италиански шлагери и хитове на “Кингс”, “Ролинг стоунс”, но звезда още като ученик в Сливен и после в Айтос става с популярната "Дилайла" на Том Джоунс. И в двата града той е фронтмен на вокално-инструментална група от 4 души, която прави по модела на "Бийтълс" и “Стоунс”. Този стаж му помага и в казармата. По празнични партита музикантите на ДНА са викани да разтушават офицерските семейства. Песента "Моя страна, моя България" на Емил Димитров му носи две нашивки на пагона. Той така я изпява, че, разчувстван, командващият Трета българска бойна армия ген. Митев два пъти го произвежда в звание - първо ефрейтор, а после младши сержант. Така кашикът Панайотов капитализира певческите си умения още в родната казарма. Но заради музиката влиза и в ареста. "Щурците" изнасят концерт в Сливен, а старшината не пуска Панайот в градска отпуска да ги гледа. Прескача оградата на казармата и тръгва с военните си дрехи към Летния театър. С военната униформа вместо парадната той е лесна плячка за военния патрул. Сгащват го и Панайотов лежи в дисциплинарния арест. Само едно денонощие, защото няма кой да буди войниците с "Велик е нашият войник". Той е запевачът на ротата, който дава тон за маршова песен. "Велик е нашият войник" е първият хит, който запява. Казармените години ги помни с хубаво, допадат му редът и дисциплината и в годините пред него точността и редът ще станат част от характера му.
Влиза в консерваторията, преселва се в София, трябва да се издържа. Как, ако не да пее по барове и локали. През 70-те години на миналия век те не са много - грандхотел "София", бар "Ориент, бар "Астория" и "Хемус". Иван Славков и Янчо Таков тогава са чести гости и веселяшки подвикват от масата към балета. Панайот се радва, че стават една компания. Някои тогава смятат, че той се е нагушил с пари. Дрън-дрън. Панайот си спомня една нощ, като излиза от бар "Астория" на "Леге". Автобусите са спрели отдавна, а той живее в Младост. В бара е звездата от сцената, а навън е бедният студент без пукната стотинка в джоба. Прибира се пеша. Случката го кара да мисли вече по-трезво за битието.
От 1975 г. опитва да прави хитове и да се включи в шоубизнеса. Популярността му намига през 1979 г., когато печели гран при на "Златният Орфей". Тогава изпълнява хита на Том Джоунс "Аз никога вече няма да се влюбя отново" и една българска песен. Веднага на следващата година с изпълнението му на "Бащината къща" композиторът Ангел Заберски взема златната статуетка на “Орфея”. Тези години са възлови в кариерата. Става двоен носител и това му е най-голямата гордост. Неговият ангел откривател е композиторът Атанас Косев. Шеф на забавна редакция към БНТ по това време, Косев започва да пише песни за Панайот. Другият е Морис Аладжем, който пак през 1980 г. с песента "Обич" по текст на Тодор Анастасов ("Искаш огън да ти дам...") го задържа на върха на славата. Тази песен обаче предизвиква скандал. Публиката я избира за мелодия на месеца, но журито я декласира, защото не пасвала на тогавашните стандарти и носела балкански характер. Времето опровергава блюстителите в музиката - и след 30 години днес "Обич", както и "Момчето, което говори с морето" са сред вечните песни на България.
"Смисълът на моя занаят е да се правят шлагери, които хората да запяват. А не песните да се загубят след година-две и да не се помнят", казва Панайот Панайотов. Според него от сегашните почти няма какво да се запее. Той не се взема за специален. Записал е около 200 песни в 15 албума, но знае, че от тях поне 6 хита ще останат - "Искаш огън да ти дам", “Момчето”, което говори с морето, "Шопкиня", "Охридското езеро", "Бащината къща, "Горчиво вино". Уточнява за кой ли път, че няма нищо общо с фолка, а използва доста елементи от старата градска песен.
На концерт в Хасково жена му подава на сцената писмо. То завършва така: "Смятам, че ако живеехте в епохата на Левски и Ботев, щяхте да бъдете в тяхната компания." Тръпки го побиват и сега. Не лети в облаците, животът го приземява и разсъждава трезво - навремето имаше човечност. "Потърси ме в Родопите" затананиква, като се връща от планината. Спира колата и я нахвърля на лист. "Шопкиня" измисля през 1994 г. За албума през 1994 г. записва хитовете "Охридското езеро", "Тамбуро моя" и култовата "Шопкиня". Посвещава я на жената до него. С Емилия се запознават през 1983 г. Тогава той пее с групата си "Лира" в нощния локал на новотел "Европа". От първата маса го гледа очарователна жена в компания. След година му става съпруга. Тя е моделиер и първото нещо е да "пренареди" гардероба му. Започва с изхвърлянето на модните тогава бели чорапи от мъжкия реквизит. Тя му прави костюмите от естествена кожа, с които обича да излиза на сцената. Облеклото на Панайот и до днес е грижа на Емилия.
За 60-годишнината му ще се съберат в тесен домашен кръг. Не желае шумотевица. Миналата година доказа, че още го може, и напълни зала 1 в НДК за 35 години на сцената. Хората още го слушат, но поне хитовете от репертоара му да ги бяха пускали по радиата и тв каналите... Сега е канен за концерт в Израел. Излиза и юбилейният му албум "Песен моя" с 20 емблематични за него заглавия. "В нашия занаят всеки е единак, обича себе си - певците са самотници. И в това няма нищо страшно. Вярно, можеш да веселиш 1000 души, но това е призвание", изповядва той. Днес често “поръчват” Панайот на живо като музикален подарък - за годишнина или тържество. Пазят го в съседна стая рожденичката примерно да не разбере и когато обявяват подаръка от сина й, излиза Панайот. "На живо, като пееш, възприятията са по-истински", казва той. Не отказва да пее благотворително на концерти на свои колеги. Другарува с Данчо Караджов от "Сигнал", смята за страхотни и Петя Буюклиева, Силвия Кацарова, Тони Димитрова. "Това са ми любимите гласове, те могат моментално да запеят на световната сцена, това е завършеният певец. От младите няма много за харесване - нито правят шлагери, нито показват супер глас. Чуя ли такъв, моментално ще го посоча", казва днес Панайот. Посреща 60-те си години на същия хал като много колеги - без документи и трудови книжки за прослужени години. "Търсих - няма. А 14 години изнасях по над 120 концерта под шапката на държавата и тя ми удържаше данъци." И на 60 (на 28 март 2011 е кръглата му годишнина) момчето, което говори с морето, е ведър оптимист: "Няма никакви проблеми да си пеем още дълги години." С Емилия живеят в къща с градина. Искат да опитат от всичко и още са любопитни за живота. Панайот очаква още много неща и кариерата да го влече напред. "Не съм се наситил, ама изобщо - и смятам, че съдбата ми дължи още много и много. И ще искам обяснение от нея защо още някои неща не са ми се случили", казва певецът.

Николай Москов за „24 часа”