Паша Христова

Паша Христова е родена на 16 юли 1946 в София, умира на 22 декември 1971. Смъртта прекъсва нейния полет, в момент когато е устремена нагоре, когато нейното дарование разцъфва, а пословичното й трудолюбие и сътрудничеството с Николай Арабаджиев дават своите плодове. Шест години са изминали откакто едно момиче - чертожничка в институт за електрокари, започва да пее. Завършва Школата за естрадни певци и постъпва като солистка в Ансамбъла на Строителни войски. Първият голям успех е на фестивала на забавната песен в Сочи, Русия през 1967 - златен медал и I награда. Година по-късно постъпва заедно с Борис Гуджунов като солистка на оркестър "София" - водещият състав в българската забавна музика по това време. С него младата певица ще осъществи по-голяма част от концертните си изяви, гастролите си в Русия, Чехия, Унгария, Сърбия, Германия. Най-успешна в кратката й кариера е 1970 - Ш награда на фестивала "Златният елен" в Брашов, Румъния, I награда за изпълнение заедно с Мария Нейкова и Мими Иванова "Яворова пролет" (м.Светозар Русинов) на радиоконкурса "Пролет", а представянето й на фестивала "Златният Орфей" е истински триумф - Голямата награда е присъдена на песента "Повей, ветре" (м.Йосиф Цанков), Първата награда - на "Една българска роза" (м.Димитър Вълчев) - две песни, които ще останат в класиката на българската песен именно чрез изпълнението на Паша Христова. До онзи нещастен декемврийски ден тя ще изпее още една голяма песен - "Този Паша Христова - Една българска розадивен свят" на Чеслав Ниемен, с която ще спечели I награда за изпълнение на полска песен на фестивала в Сопот. А последната награда ще дойде, когато вече я няма - "Бяла песен" (м.Димитър Вълчев) ще бъде обявена за "Мелодия на годината" в едноименния телевизионен конкурс - 1972. През 2006 се навършват 60 години от рождението на Паша Христова и 35 години от трагичната й смърт. По този повод журналиста Иван Георгиев издаде книга за живота на неповторимата певица, а колегата му от bTV Емил Дилчев снима документален филм за Паша Христова.