Панайот Панайотов празнува 40 години на първата си група „Клаксоните”

Панайот Панайотов с КлаксонитеКонцертът на Панайот Панайотов на 10 септември в Созопол, който се осъществява с подкрепата на „Телеграф”, съвпада със страхотен юбилей. Асът на естрадата ще празнува 40 години от създаването на първата си група „Клаксоните”. Дори самият той бе забравил за това, но колегата му от ученическата банда Ангел Шерлетов го подсетил преди броени дни, като му изпратил уникални архивни снимки. Певецът ги предостави на „Телеграф” и се публикуват за първи път в печата. Панайот Панайотов ще пее в петък в Созопол в чест на археолозите, които откриха мощите на Св.Йоан. Той обаче ще бъде на сцената сам със своите български хитове. За съжаление няма да успее да събере момчетата от „Клаксоните” да забият заедно след 40 години на морската естрада, заради липсата на достатъчно време за подготовка. Все пак смята да ги покани в Античния театър сред публиката като негови специални гости, а входът за събитието е свободен. „Ще бъде много мило да се съберем наистина след толкова време, но сме пръснати в различни посоки. Димчо Манев, който свиреше на соло китарата, в момента е известен стоматолог във Варна. Ангел дори не знам къде е, той ми прати снимките по интернет. Четвъртият член е барабанистът Стефчо, след това ние го сменихме, но от тогава не съм го виждал. Не знам какво прави, дано да е жив и здрав. След това дойде Радостин”, припомня Панайот, който освен че пее, е и фронтмен, и свири на ритъм китара в групата. И по това време още се подвизава с бащиното си име Димитров, както е видно от снимките.
Панайот Панайотов с Клаксоните„Клаксоните” е създадена през 1970 г. в Айтос. Искали да имат име подобно на „Бийтълс” и затова се спрели на The Horns. “Не знам дали така се превежда, но няма значение. Важни бяха ентусиазмът и градусът на енергията. Много момичета се захласваха по нас. Като бедствие бяхме тогава. Освен американски хитове – особено на „Ролинг Стоунс” имахме и български песни. Най-нашумелите на Гошо Минчев - „Сребърни ята”, „Снегът на спомена”, „Бяла тишина”. Хитовата ми песен беше „Дилайла” – тя ме издигна в моя роден град и ме направи реална звезда. Къде ли не съм я пял, правех страхотен фурор. Том Джонс тогава се появи и взе акъла на всички българи, включително и моя до ден-днешен. Произношението е било един дявол знае какво, сега ако го чуя сигурно ще падна от смях, но такива бяха времената – кой ти е учил в Айтос английски. Обаче много си вярвахме. Много е важно човек да си вярва в това което прави. Може да изглежда наивен и леко смешен в очите на другите, но вярата го крепи и му дава страхотни криле и импулс. Докато обратният вариант – сега си давам сметка – като правиш нещо на сила или преиграваш като артист, мислиш, че хората няма да забележат, не ти носи дивиденти. Ако не го правиш от сърце и да си вярваш, няма смисъл. Може да звучи като клише, но е така. Импровизацията и вдъхновението е карало хората да ми повярват, нищо че не са разибрали какво точно пея, както и аз самия не знаех. Това е магията – публиката ми вярва, енергията се връща към мен и връзката става. Това е затвореният процес, цикълът на изкуството”, връща лентата назад момчето, което говори с морето.
Панайот Панайотов с КлаксонитеПреди Ева и Гого да се съберат като дует и на сцената, и в живота в легендарната формация Тоника, русокосата айтозлийка е пяла заедно с Панайот Панайотов. Двамата са съученици в гимназията на родния си град, а от оркестъра на местно държавно предприятие ги избират за солисти. Заедно участват на третия републикански фестивал на художествената самодейност в Габрово, където са отличени с грамоти. „В конкурсната програма пеех една песен от репертоара на Бисер Киров – „Гълъби над София”. Безумно тъпа песен, нямам представа защо съм я избрал, сигурно е била хит и шефа на оркестъра ми е казал да я пея. Пял съм много песни – и тъпи, и всякакви. Не съжалявам само за „Пейте, другари чавдарци”, тя беше голям хит. Искам да кажа, че не са били за мене тия песни”, споделя Панайот Панайотов. Преди да стане дует с Ева той има още една група в другия си „роден” град – Сливен. На символа на градчето е наричена и бандата – The Blue Stones или “Сините камъни”. И там „Дилайла” е коронната песен в програмата и от тогава излиза прозвището на певеца – Понко Дилайлата, което е запазено и до днес.