Панайот Панайотов: Ставам още за много работи

Панайот Панайотов- Панчо, предстои ти голям концерт на 10 септември 2010 в Амфитеатъра в Созопол. Какво да очакват почитателите ти тогава?
- Инициативата е моя, а помощта е от вестник „Телеграф”, за което много благодаря на Ирена Кръстева. Правим го в чест на археолозите, които откриха мощите на Йоан Предтеча – тази благородна постъпка не само за Созопол, но и за цяла България. За тях ще бъде този концерт, входът е свободен. На 20 юли имах пак там концерт, част от празниците на града, имаше много хора, страхотна публика. Мисля, че сега ще го повторим. Сега ще пея само български песни от моя репертоар. От няколко години налагам позабравените хитове – ще има много такива песни, които не съм пял от години. На един концерт не мога да изпея всичко, което смятам, че е актуално за сега. На предишния концерт в Созопол накрая имах половин час само бисове. Стана много дълъг. Определени песни ги повтарях, защото питах хората какво искат да им изпея още. Исках да направя още няколко такива концерта, едно малко морско турне по същия повод, но не можах финансово да се вмъкна. Остава надеждата, че по-нататък ще се раздвижат нещата.

- Имаш и нова песен, която излезе наскоро в лятна компилация. Пееш ли я вече?
- „Чаровно лято” ли? Дето издателя даже не си е направил труда да изпише на обложката кои са авторите на песента? Не, тая песен не я пея. Нямам пречки да я включа всъщност. Най-новата песен, която пея е „Магдалена”. Тя е от конкурса „София пее”, миналата година спечели първо място. На следващия ден след концерта в Созопол се връщам в София, защото тогава се провежда новото издание на конкурса и с нея ще го открия. За моя жалост този фестивал няма никаква реклама – а е на пъпа на София, пред Народния театър. Тая година казват, че БНТ ще го излъчва. Той е международен – има певци от балканските държави, които се състезават, има жури, но въпреки това никой не знае за него. Миналата година имаше 100 човека публика. А беше разкошно време.

- След „Чаровно лято” други нови песни мислиш ли да правиш? Албум?
- Не. Мисля че доста песни съм направил готови, завършени, но няма къде да ги пея. Това е по-големият проблем. Иначе аз съм зареден като лък – ако има нужда, веднага влизам в студио и ги записвам. Проекти за нови песни имам доста.

- Какво стана с идеята за концерта „Златните песни и златните гласове от „Златният Орфей”?
- Тогава бях инициатор на тази среща на певците с Вежди Рашидов в хотел „Анел”. Не да се възобнови „Орфея”, защото това не може да стане, а да направим един показен концерт на 10.10.10. Не мога да кажа на 100% докъде стигна тази отидея, ще се състои ли тоя концерт или не. Предстои да разговарям с министъра на културата Вежди Рашидов дали ще правим концерт. Макар че тогава той категорично каза: „Да, направете го”. Концертът от „Бургас и морето” се излъчи на 6 септември по bTV, където пея „Момчето което говори с морето”.

- Тази седмица няколко певци отидоха при Вежди Рашидов да говорят за пенсиите си.
- Чух, че архивите не са изгорели. Това е върхът на лицемерието и простащината. Да бяха изгорели по-добре. Вместо да се извинят... Явно далаверата е още по-сериозна, щом като те съществуват, или част от тях. Това трябва да покаже на хората, че нарочно са скрити тези архиви. Това не сме го измислили ние, певците, че е изгорял архива, а така ни е казвано. Аз също лично съм ходил да проверявам на „Алабин” 23 – където беше архива на Концертна дирекция. Отговорът е бил винаги един и същ. А фактът, че не било така, значи това си е сценарий, направен нарочно. Това е криминално деяние за мен. Според мен не трябва да се прави някакво разследване, а да се направи една процедура от специалистите и законно въпроса да се приключи. Ние все пак сме шепа хора. На мен още не ми е време за пенсия, но искам да се изясни за всички.

- Догодина имаш юбилей – 60 години. Предполагам, че ще направиш пак такъв голям концерт?
- Не знам, малко съм стъписан от тия концерти, трябват много средства и трябва много хора да помагат – да се запише, издаде. Явно силите само на един човек не стигат.

- Плаши ли те цифрата 60?
- Не, никак. Имам си живи примери пред себе си за такива неща. Това никой не може да го отрече броя на годините. Само че аз имам едно преимущество, че съм в разцвета на творческите си сили. Изглеждам незле, мисля, че ставам още за много работи. Нищо не ме плаши. С малко тъга ще отбележа юбилей. Това ще бъде за няколко минути, час максимум, и след това продължавам. Нямам друг избор. Такава ми е кармата. Аз съм призван да правя музика и ще я правя още дълги, дълги години. Давам си сметка за това нещо.  Мен не ме плашат годините, а други неща – като действителността, например. Трябва да настъпи малко разместване на пластовете, да се обърнат нещата, реално да се оценяват българските песни.

- Есента се зареждат няколко шоу реалитита с участие на известни изпълнители. Имаш ли покани за тях?
- Нямам такива засега.

- Какви са ти плановете до края на годината?
- Търся агенти за работа на кораби и круизи, където се изпълнява музика от 60-те, 70-те и 80-те – моите любими песни. Подготвил съм такава програма и искам да я реализирам.

- Ще издадеш ли на DVD юбилейния си концерт, който направи през пролетта?
- Не мога, правата са на БНТ – те го заснеха и излъчиха два пъти.

- Кой е лудия сезон, за който пееш в едноименната песен?
- Сезонът на влюбените. Климатичните особености не ги интересуват. Сезонът е, когато са влюбени. Когато им падне, тогава.

- Ти в него ли си?
- Не, не ми отива. Аз съм в сезона на зрелостта, на златната есен.

- И не си влюбен?
- Не, това някакси биологически няма как да стане на тия години. Аз съм по-замислен. Влюбването е една лудост, инфлуенца, чисто заболяване си е. Аз съм вече в добро здраве и не мога да допусна такива сривове в здравето си. Вече съм по-разумен – действам повече с разума. Творческият импулс си е на лице, като го получа, го използвам моментално, но разумно.

- Как прекара лятото?
- Няколко пъти бях на почивка на Несебър и Слънчев бряг. В Созопол пак ще го съчетая концерта с почивка. Морето ми е любимото място, там се чувствам най-добре.

- Фенките тормозят ли те още?
- Да, по интернет вече. Искат да ги потвърдя като приятел във фейсбук. Едно момиче ми изпрати снимки – лицето й не се виждаше, само едно тяло и долу където е катеричката, една роза я прикрива. Игнорирах я. Искам да я видя на живо, една снимка нищо не значи за мен. Имам много приятели, които се ожениха по интернет. Чак след това се оказа, че булката по съвсем друг начин изглежда - не като на снимката, която са изпратили. Те изпращат чужди снимки. В интернет има много уловки, затова съм внимателен. Като знам колко коварни са жените, внимавам доста, дори на тия години. Не съм фен на интернет, не го използвам непрекъснато. Има няколко сайта, които посещавам, любимият ми е YouTube – секцията на Босна и Херцаговина, Сърбия и Хърватска за моите любими певци. Постоянно качват клипове от новите им концерти, любителски, но добре заснети.

- Сайта ти още не работи. Защо?
- Блокиран е. Той ще изчезна още малко. Беше хакнат. Като го отвориш излиза само една снимка и пише „Очаквайте скоро”. Никой не пожела да го възобнови. Пък и не виждам смисъл вече. Фейсбука върши по-добра работа. В началото бях много запален – мислех, че там много ме търсят, има интерес. Нищо подобно. В САЩ нито веднъж не съм правил концерт, а колко народ се изреди. Един-единствен път имах покана, ходих за виза, но не ми дадоха. Получи се едно недоразумение. Оказа се, че поканата ми е от българин в Чикаго, който се оказа криминален престъпник. Поканиха ме да гостувам на един свещеник, а излезе, че той крадял коли. Голям карък беше. Знам, че имам много фенове в Америка и Канада, но така и не съм ходил още.

Интервю на Лео Богдановски за вестник "Телеграф"