Панайот Панайотов: Всички приятели ме предадоха

Панайот Панайотов- На концерта на Панайот Панайотов преди 5 години се коментираше, че зала 1 на НДК не е била толкова пълна дори при гостуването на Дейвид Копърфийлд. Тогава отбелязахте 30 години творческа дейност. Във вторник на 30 март пак пеете в зала 1 на НДК.
- Концертът е юбилеен. Няма нищо по-лесно за певец от нашето поколение да сложи един оркестър зад себе си и да изпее 20 песни. Ще подаря на всеки зрител в залата албум с последните ми песни.

- Ще съберете ли 5000 зрители?
- Да, или поне 3500. Моите песни вървят добре, а и аз се доказвам на сцената. В репертоара съм подбрал мои песни от всичките ми периоди, както и няколко балади от моя кумир Том Джоунс. Искам всичко да бъде стегнато, вече 3-часови концерти не се слушат. Затова и не съм поканил гости да пеят на сцената. Организацията на големи спектакли означава излишни спънки, то е всичко друго, но не и музиката. Превъзмогнеш ли го, остава само пеенето - най-приятното. Там вече си цар.

- С костюм ли ще пеете?
- Конкурсното появяване в бяла и черно, в смокинг или костюм и с папийонка отдавна не върви, кожата - моята любима материя, не върви даже. Жена ми - Шопкинята, се е погрижила за моя гардероб, всичко е подготвила чисто ново.

- Интерес от телевизиите?
- БНТ ще предаде концерта на Гергьовден вечерта.

- Кой помага финансово?
- Никой за съжаление. Дават ми 20 секунди рекламно време по БНТ за евентуален спонсор. Но няма на кого да предложа рекламното време по телевизията. Дано се обади някой.

- Колко концерта имате?
- Може би над 2000, никой не водеше навремето статистика. Имам 16 албума, а иначе на парче не знам колко песни съм записал. Мечтата ми е поне няколко мои хита да ме надживеят. Като "Момчето, което говори с морето".

- Как тръгнахте в естрадата?
- Завърших естрадния отдел на консерваторията. Пеех и свирех с китарата още в гимназията, а първата любима банда е в репертоара ми и днес - "Ролинг стоунс". Не съм го казвал, но в кръвта си съм групар, започнал съм да свиря в групи и ритъмен блус е стилът, който изповядвам. Повечето ми песни са групарски, но малцина забелязват.

- Бяхте с група “Лира”.
- Тя бе много популярна през 80-те години. Свирехме много в скандинавските страни. Доволен съм от тази школа. При нея няма шест-пет - пееш всяка вечер. Това е рецепта за творческо дълголетие.

- През 1978 г. в Ирландия ви обявяват за най-добър глас, следващите две години вземате две поредни награди на "Златния Орфей"...
- Аз съм единственият двоен носител на Гран при на "Златният Орфей" - 1979 г. за певец, а следващата - за нова българска песен. С "Бащината къща" на Ангел Заберски. Той сега ме недолюбва.

- Защо?
- Не даде да издадем песента в албум, сториха му се малко парите, които издателят му предложи. Бе чисто заяждане - сега с малко пари се правят албумите, много няма откъде да спечелиш.

- На концерта в НДК във вторник няма ли да я изпълните?
- Няма, без нея си направих репертоара. Ще изпея "Искаш обич да ти дам". С нея през 1981 г. на тв конкурс за мелодия на месеца стана скандал с журито - то не я зачете, а публиката я искаше. Наложи се да махнат журито.

- Защо се прекъсна приемствеността между стари и млади в популярната наша музика?
- Налагат се нови стилове. Има много момчета и момичета, които пеят добре и добросъвестно се трудят. Но тяхната музика няма слушатели, защото губи връзка с душевността на българина.

- Имахте ли конфликти с властта някога?
- Онзи ден си спомнихме с Веско от "Лира" случай, който никога не съм разказвал. Импресарска дирекция ни изпраща на турне във Финландия и Швеция, а генерал Нешев от паспортната служба не ни пусна, защото съм изпял някъде сръбска песен. Генералът попита: "Защо си пял сръбски песни?" Спря турнето и разби контрактът на цялата група. И оттогава не ме пускаха да излизам - остана ми в досието, защото ген. Нешев бе написал с червен флумастер: "Не може да пътува в чужбина! Не може да представя България!" Казвам му: "Аз съм представял България сума ти пъти с групата в капиталистически страни." Вижте какви глупости са били. Тази история не ми е актив, но няма да я забравя.

- Беда ли е, ако Лили Иванова не може да чете нотите, а следва кантото - партията на гласа, както я обвинява Митко Щерев?
- Познавам нотното писмо. Но това не е задължително, ние не сме мастити композитори на класическа музика, а сме мелодици. Съчинявал съм много песни с "на-на-на" на диктофон. Слизам от Родопите към Рудозем и в главата ми е някаква музика. За да не я изпусна, спирам и я изтананиквам пред диктофона. За какво са ми ноти. Съчиних я и така запях после "Потърси ме в Родопите". После аранжорът свърши останалото. Написаните ноти не са ми нужни. И обвиненията кой не можел да чете ноти са смешни.

- Приятелството в живота ви?
- Където има приятели, има предатели. (Смее се.) Минавам за мъжко момче, израснах в атмосфера, в която издигахме приятелството в култ. Душа давах за приятел - и като ученик, и като войник, и като студент. С годините обаче съпругата ти става най-големият твой приятел. И единствен. Никога не съм искал да игнорирам някого. Но разбрах, че моите приятели са търсили само облаги от мен, когато кариерата ми вървеше. Искали са да ме използват. Правеха ми коварни постановки. Завистта на приятели ме е изяждала. Всички приятели ме предадоха. Всички до един! И ги зарязах. Установих, че човек може да живее без приятели - с колеги и познати. В този жесток, див и варварски живот приятелството стана изхабена тема.

- В песните ви темата за любовта, родната стряха и приятелството е много застъпена.
- Изумен съм, че повечето мои фенове вярват, че изпятото съм го и преживял. Много е неприятно да им обяснявам, че така го е написал авторът. Това е една песен, нищо повече. Но те искат тая магия да не се разваля. И това винаги ме поставя в деликатна ситуация - хем пея, хем трябва да съм героят от песента, хем да си живея моя живот.

- Къде намирате покой?
- В Несебър е семейната ни къща за лятото. За другите сезони имаме вила близо до Царичина. Не знам става ли там нещо, но край Царичина ми идва вдъхновението.

- Идва ви музата там?
- Само там! Написах почти целия албум "Шопкиня". Сутрин ми идва мелодията, изтананикам я на диктофона, а към обяд с китарата я доизпипвам.

- Колко струва да поканиш Панайот Панайотов да пее на семейно тържество?
- Договаряме се. Често започвам нарочно с нови песни, слушат ги с досада, докато някой не подвикне да подкарам старите. И тръгват "Охридското езеро", "Шопкиня", "Момчето, което говори с морето", "Айтозлия, майко, сливналия", "Потърси ме в Родопите"...

- Има някаква балканска носталгия в пеенето ви.
- Най-обичам песни от Сърбия, Босна и Херцеговина и Хърватия. Любимата ми банда е хърватската "Парни валяк" - слабопозната у нас. Друг кумир ми е босненецът Здравко Чолич, а и бандата "Мата Хари" от Босна и Херцеговина. Балканската попмузика е на светлинни години пред нашата, а звездите й още пълнят стадионите. Здравко Чолич събира редовно по 100 хиляди зрители на "Мала Маракана" в Белград. И това е публика, която той не изпуска с годините. България се размина с тая попмузика на хървати, босненци и сърби. Чувствам това като голяма липса. Понякога ми се ще да викна: "Поканете у нас "Парни валяк" и "Мата Хари", бе, стига с тия банди от чернилки. Не спирам да се удивлявам защо не се уважаваме помежду си на Балканите. А шестват ненавист и нетърпимост към другите.

- Как гледате на конкурса за Евровизия?
- За мен Евровизията остава с една единствена песен от 2002 г. - "Лейла" на групата "Мата Хари" бе пример как песента шества на един иначе измислен фестивал. Евровизия е като селски панаир - викат и веят знамена, а къде е песента, никой не знае. Залага се не на нея, а на шовинистическия вот.

- Общувате ли в интернет?
- Справям се, имам сайт и профил във фейсбук и фенклуб. Искам да бъда активен и отворен към публиката. Скоро самодейци от едно читалище ми поискаха музиката на "Шопкиня", за да я изпеят. Изпратих им синбека на MP3 по интернет, не можеха да повярват.

- “Шопкиня” е посветена на жена ви?
- Емилия е най-големият ми приятел. В това диво време хората като че ли се прилепват с всяка клетка един до друг, търсят си опора. И семейството като че ли се сплотява повече, за да върви напред. Трябва повече позитивност между българите. Сега черни краски чертаят живота ни, коментират се само лошотии.

- Как живеете сега?
- На принципа "Като не можем както щем, да щем както можем!" Взел съм го от Хитър Петър. Не желая Хари Потър, искам си Хитър Петър.

Интервю на Николай Москов за вестник “24 часа”