Орлин Орлинов: "Дързост и красота" ряпа да яде в сравнение с моя живот

Орлин ОрлиновПоетът Орлин Орлинов, който е написал стиховете на някои от най-обичаните български песни като „Откровение” на Васил Найденов, „Ванга” на Панайот Панайотов и много други, днес годи осемдесетте. Живее сам, откакто лоша болест отнася съпругата му, но се крепи с приятели - всеки ден точно в 11 излиза на кафе с тях. Посреща ме в кабинета си, пълен с книги и спомени. "Освен самотата и старостта, нищо друго не ме тревожи", казва той и сяда зад масивното писалище на баща си - писателя Орлин Василев, върху което стои малка пишеща машина. На стената виси портрет на баща му от Борис Денев, рисуван с молив. Върху стара библиотека има малка пластика от Иван Фунев - глава на Смирненски. "А килимите, за които вдовицата на Райко Алексиев - Весела, казва, че баща ми е откраднал от дома им, съм ги скрил на тавана, само че мишките ги изядоха... Готов съм да ги обявя на търг или да ги даря на радиожурналистката Ивайла Александрова, която срещу тези клевети в книгата си получи като подарък апаратамент от Алексиеви, заедно с една торба златни монети, вилици и лъжици... Да заповяда у дома, да види имуществото на баща ми, печен разбивач на врати!", не крие сарказма си Орлин Орлинов в интервюто на Славяна Манолова за вестник „Седмичен Труд”.

- Защо баща ви от Христо става Орлин?
- На името на някакъв македонски войвода. Старият ни род е от Серес и името се е забило в детската глава на баща ми. Като заговорих за род, трябва да кажа за дядо ми Петко - просветител, даскал по литература и руски, директор на училището по каменоделство в с. Кунино, Врачанско. Много просветен човек, първият абонат на Лениновата "Искра", излизала в Женева - вкъщи се пазеше дълго една зелена разписка. Превеждал е "Фауст". С него е свързана една семейна и трагедия, и комедия. Той живял в Бяла Слатина, в къща, която и сега е една от най-хубавите. Вече имал две момчета - баща ми и чичо ми. Една нощ баба ми Мария го чува да плаче: "Много съм зле, Марийо, много съм зле, не мога да ти кажа!" Накрая си признава, че е влюбен. По време на инспекция по селата среща учителка, по която хлътва. Тя също се казва Мария, в рода ни - Черната Мария. По това време чичо ми пада от дърво и си счупва челюстта. Баба ми отива с него в София, стоят дълго в болница. Когато се връщат, тя разбира, че дядо ми е продал къщата. Това е великото престъпление на моя културен и просветен дядо, което никога не му беше простено. С Черната Мария избягва в Америка. Там им се раждат две деца - дъщеря и син, вече покойници. Интересна е историята по завръщането им. Баба ми получава телеграма: "Маро, прати пари, аз се връщам." Тя, наивната, мисли, че той ще си дойде при нея. Събира пари, изпраща, той идва с голям сандък (тук, отвън го пазя). Тя изпира дрехите, изглажда ги, той си ги прибира и отново изчезва. Класика в жанра! Баща ми и чичо ми растат, гледани от майка си.

- Това поведение на дядо ви май обяснява многото бракове на вашия баща. Колко са?
- Четири. В Козлодуй, където става учител, той среща Куна Иванова, телефонистка - майка ми. Залюбват се и започва съвместният им живот. Тя почина млада, но с баща ми живяха дълги години заедно - от 1923 до 1965 г. Имам по-голяма сестра - журналистка и преводачка от френски, която също почина. "Дързост и красота" ряпа да яде в сравнение с моя живот. После баща ми се жени още три пъти. Може да е имал нещо в наследство от дядо ми... Когато майка ми почина, той беше директор на Народната библиотека. Там работеше и Дора Василева, секретарка. Беше свързана с "Братя Василеви" -известни производители на колбаси от Варна. Синът й е Васил Василев, журналистът, сега бизнесмен.

- Той е ваш брат, така ли, дете на баща ви?
- Не, той е доведен, син на Дора Василева от първия й брак с единия от братята Василеви и баща ми го заварва вече момче. Беше голям, като дойде, помня го. В интерес на истината, не знам дали е бил осиновен от баща ми, защото фамилията му си беше Василев отпреди. Баща ми и Дора нямат общи деца - все пак тогава той беше на 61 г.

- А другите жени?
- После хормонът го подгони, а късният хормон е убийствен. Появи се една лекарка, за която също се жени, но не за дълго. Нея съм я запомнил с тежка катастрофа край Пазарджик, в която колата става на хармоника, а вътре са тя и още една случайна жена - напълно невредими. Колата се пазеше в музея на МВР. Просто съдба. После той срещна Даря Табакова - журналистка. С нея завърши живота си. Тя беше женена преди това за Крум Табаков, музикален критик. Беше повече от 30 години по-млада от баща ми, по-млада и от мене. Добре живяха, тя му затвори очите през 1977 г. Даря има дъщеря - Лили Табакова, която преподава испански в университета. Това са законните връзки на моя баща. От тях рождените му деца сме две - аз и сестра ми.

- И вашият живот ли е толкова бурен?
- Аз имах щастието да се оженя за прекрасна лекарка, с която преживях много щастливи.години - Сталактита Ахилеева Клайчева. Имаше нещо гръцко и нещо хърватско. И тя беше смахната като мене. Беше партиен секретар на Медицинска академия, но им каза, че иска да я пратят в най-отдалечената точка на България. Така отидохме в Добруджа, в Генерал Тошево. Родиха ни се три деца - един син, който загина на 7 години, падна от постройка, и две дъщери - Куна и Яна. Имам и три внучки - Орлина, Никол и Индия.