Орлин Горанов се извини на брат си Иван

Орлин Горанов в студиото на ТВ7„След участието ми във филма „Мисия Лондон” доста често вече ме спират по улиците, обръщайки се към мен с “Господин Президент”, каза Орлин Горанов в студиото на Марк О’Селски по ТВ7. Като малък Орлин не е мечтал да стане президент, а лекар. А мечтата на баща му Александър пък била, той да наследи неговата професия – биолог-генетик. Певецът не я последвал, но и до ден днешен намира точно тези науки за много интересни. „Има общо между моята и неговата професии, защото 2-3 часа в театъра също действат като лечебно средство. Неслучайна е старата българска поговорка: „Здрав дух в здраво тяло”. „В неделя ставам на 53 години и изобщо не се притеснявам от възрастта си”, увери ни един от най-обичаните български певци. „Как така изглеждаш толкова млад?” – искаше да разбере водещият, а Орлин Горанов отговори: „Ами, хапвам си, пийвам си, виждам се с многото си добри приятели, които имам и се старая да поддържам положителен тонус на духа.” Марк изрази нескрита завист и към още един факт около Орлин, а именно, че той прави дуети все с красавици. Певецът не скри, че всъщност те го избират, а не той тях. Връщайки се назад във времето, той разказа, как в началото на прехода, точно в най-гладните и несигурни години, се е захванал с опера. „Може би исках да начеша една стара краста, а операта определено е страшна краста. В един момент човек си казва: Имам талант за това и това, но мога ли и нещо друго, докъде мога да стигна въобще? В България от 15 години насам театрите са пълни, имаме връщане на публиката и то предимно на младата публика, не само в Драматичните, но и в Оперните театри. На много отворени сцени в страната събираме голяма публика, вечерите се получават уникално – чудесни спектакли. Може би, защото това изкуство се отвори малко повече към шоуто.” Водещият Марк разпита Орлин и за отношенията с брат му Иван. От години се пише, че двамата не си говорят. „Жълтата преса раздухва какво ли не. Разбира се, че като всички и ние сме имали отделни пререкания, но нищо сериозно. Все пак – една кръв сме. Ето, ако съм го обидил с нещо през всичките тези години, сега казвам: „Брат ми, прощавай!”