Орлин Горанов

Орлин Горанов е роден на 8 август 1957 в Берковица. Единственият случай в България, когато някой успява да се превърне в звезда едновременно и като оперен, и като поппевец. Възпитаник на детската хорова школа “Бодра смяна”. Открит от Стефан Диомов, той е солист на Представителния естраден ансамбъл при ГУСВ, София (1977-1985). Студент е във Вокалния факултет на БДК в класа на Констанца Вачкова (от 1985). Водещ на телевизионния конкурс “Мелодия на годината” (от 1986). Още при своя дебют на Младежкия конкурс за забавна песен през 1978, където представената от него песен “Интимно” (муз. Стефан Диомов) печели първа награда, прави силно впечатление с отличните си гласови данни. В следващите няколко години той успява да създаде собствен изпълнителски маниер и се превръща в един от водещите певци на българската забавна музика (голям принос за това има сътрудничеството му с Александър Бръзицов). В началото на 80-те завоюва няколко престижни международни награди: първа награда за изпълнение на немска песен на “Шлагерфестивал”, Дрезден - 1981, трета награда на конкурса “Интерталант”, Чехия - 1983, втора награда на фестивала “Червеният карамфил” в Сочи, Русия - 1983; Голямата награда “Златният Орфей” - 1984. Участва на фестивалите: Кнок, Белгия, съвместно със Сузана Ерова и Нели Рвнгелова - 1983, “Братиславска лира” - 1984, “Гала” - Хавана, Куба - 1985. Песента “Пътища обратни” (муз. Александър Бръзицов), представена от него, печели първа награда на конкурса “Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора”. През 80-те особено популярен е дуетът му с Кристина Димитрова (два издадени албума от “Балкантон” през 1986 и 1987). Осъществил е концертни турнета и изяви в Русия, редица страни, КНДР, Лаос, Виетнам. От 1989 е солист на Пловдивската опера. От 1994 има постоянни ангажименти във “Фридрихщадпалас” в Берлин, където изпълнява теноровите партии в много от популярните италиански опери като “Травиата”, “Трубадур”, “Аида”, Риголето” и “Отело” на Джузепе Верди, “Бохеми” и “Мадам Бътерфлай” от Джакомо Пучини.