Нора Караиванова: Не можах да стана сервитьорка

Нора Караиванова в клипа Накъде- Кариерата ти върви доста бавничко – 2 песни за 2 години. Защо така?
- Може би защото не съм от тези хора, които трябва да издават парче всеки месец, само и само да се задържат по телевизията и хората да ги познават. Предпочитам продукта, който изкарвам, да е наистина качествен и да го правя така, че да се случва с много любов. Да съм сигурна в тази песен, да ми харесва да я пея на живо. Много често ме питат няма ли да издавам албум – това е причината, че албум може да се появи след 3-4 години. Наистина предпочитам да си обмислям нещата. За мен е най-важно музиката ми да ми харесва, защото много добре знаеш колко си личи, когато един изпълнител не харесва това, което пее. Публиката е чувствителен организъм...

- В същото време никога не си работила нещо, което не е свързано с музика - как се случи така?
- Още когато дойдох в София през 2006 бях решила да кандидатствам в Консерваторията, но не успях да вляза. Записах подготвителен клас и докато учех си търсех работа по пиано баровете. Тогава обмислях варианта да стана сервитьорка, но няма да се случи. Ха-ха изтървам таблата, забравям поръчки, поливам, ужас пълен съм!

- А сега с какво се занимаваш?
- Ходя по някакви частни участия, през лятото предстоят доста повече неща. И в нашия бранш се усеща прословутата криза – намаля работата, но лятото ще се раздвижи всичко! Иначе е краят на семестъра, аз съм трети курс и си ходя на лекции, когато мога.

- Студентски живот те тресе..
- Да ти кажа, моят живот не е много типичен. Тъй като се занимавам с това да забавлявам хората, предпочитам да си почивам доста тихо и спокойно...

- А как се забавляваш?
- Пак не е кой знае колко диво. С приятели в някое заведение за хранене - 4 часа си хапваме и си говорим глупости. Ей това ми е забавлението! Лудите партита за мен са абсурд. Пък и съм на принципа, че човек трябва да си подбира къде се появява, а не на всяка манджа да е мерудия.

- Кое е любимото ти място в София?
- Едно малко кафенце на Славейков, където ходя с приятели. Обичам да се разхождам из района – Графа, Славейков и да наблюдавам хората какво правят, как вървят...

- Ето това е новината – агресивната в клиповете си Нора всъщност е спокоен човек, който гледа отстрани и се наслаждава на потока на живота..
- Ха-ха-ха-хах, да, така излиза.

- Ти си от Горна Оряховица, а живееш толкова спокойно в София – не те ли влекат още по-големи мегаполиси?
- Обичам много забързания начин на живот, но моят просто не е такъв. Интересно ми е да го наблюдавам.

- По течението или срещу вълните?
- Когато усетя някаква вълна, се хвърлям върху нея и се оставям да ме носи!

- С Мюзик айдъл така ли беше?
- Да. В началото бях против да участвам, мислех си, че произвеждат еднодневки, с които после не се случва нищо. Но ето ме сега една от тях ха-ха. Не съжалявам изобщо. Това беше един от начините, по които това, което ми се случва сега, щеше да стане. Това е по-лесният път, защото като се замислиш у нас друг почти няма. Много малко са младите изпълнители, които са пробили извън музикалните реалитита...

- Има ли друго изкуство, с което искаш да се занимаваш?
- Майка ми е много добра художничка, но не се занимава в момента. Избрала е една доста скучна професия – счетоводител е...

- Счетоводител от 9 до 6 – най-страшният кошмар на музиканта!
- Ха-ха-ха, да! И аз покрай нея много харесвам рисуването...

- Рисуваш ли?
- Да, в тедрадките по време на лекции... Но като малка рисувах и ми се получаваше...

- Ако не беше музиката, щеше да е...
- Нещо, което включва много контакти с хора и много движение.

- Преди седмица излезе "Накъде", в която си с по-агресивна визия и пеене. Разкажи за промяната в стила си!
- Много харесвам рок музиката и се стремя във всичко да влагам по малко рок. Харесвам и ритъм енд блус и някъде между тези два стила е моят собствен. "Накъде" е по-твърда като стил и това е някак естествено. Аз живея много спокойно, но на сцената съм буря. Тази енергия, която ми се натрупва, там избива. С бандата ще имаме няколко участия – на 4 юни ще имаме концерт в Sofia Live Club. Аз винаги съм обичала да свиря с група, още от гимназията знам, че е много по-хубаво на сцена да не си сам и нещата да се получават уникално, само веднъж – тук и сега. Вече сме творчески екип и с Бисер Иванов...

- И не само творчески..
- Да. Нo освен това аз харесвам нещата, които той прави, той ме харесва като изпълнител и се получи така...

- Свирите ли вкъщи заедно?
- Не, вкъщи гледам да не пея, освен когато трябва да уча някоя песен. Тоя глас не е за цял живот, трябва да се пази...

- Как го пазиш?
- Ям повечко мед, преди участие пия вода с ментови бонбони...

- Пак няма нищо скандално – доста певици пият специален алкохол например...
- Не, аз съм много против алкохола. Горчи ми, не ми харесва и рядко пия. Искам да ми е сладко. Много обичам сладко. Обичам шоколад и сладки.

- Хайде сега си признай наистина ли искаш да "оскубеш екстеншъните на Лили", защото е любовница на Бисер!
- Ха-ха, да, ужасно беше това заглавие, а тя даже няма екстеншъни! Тия хора по жълтите медии са луди с нещата, които си измислят. Аз много харесвам Лили Иванова и изкуството, което прави тя. Възхищавам се на всичко, което е постигнала и постига – човек на тази възраст да живее и да изглежда така – това е изключителна дисциплина! Това е световна класа.

- Добре, тогава измисли най-абсурдното жълто заглавие за себе си и нея?
- "Нора бременна от Бисер, Лили я моли да абортира". Ха-ха. Не, тя е много горда, никога не се моли – "Лили Иванова настоява за аборт"! А може и "Лили го осиновява". Ха-ха-ха-ха...

Интервю Елена Пенева за avtora.com