Налетяха да бият Ирина Чмихова

Ирина ЧмиховаИзпълнителката на първия естраден хит “Синьото елече” Ирина Чмихова, която на 5 април 2010 закръгля 80-годишен юбилей, се размина на косъм от побой на руска разпивка. След няколко водки певицата повела спор със собственика на заведението, където течал купона. Той бил чеченец и върл противник на руската военна инвазия в Кавказ. Тя обаче твърдо стояла зад каузата на кремълските управници. Вбесен, чеченският ресторантьор грабнал бастуна на "патриотката" и налетял да я бие. Грозната и болезнена разправа била стопирана от неколцина яки сънародници на Чмихова, които извили ръцете на бабаита и го проснали на масата. Естрадна легенда, разбира се, побързала да напусне заведението и повече не се вяснала на нито едно руско емигрантско парти.
От години вече не пее заради проблеми с гърлото. От доста време страда и от тежка коксартроза и се придвижва с бастун. Слуша своите песни и класическа музика. Не слушам вече българска естрадна музика, просто защото няма такава, казва Ирина Чмихова. И се оплаква от забвението, в което са потънали нейните "набори" от естрадата. По света старите артисти и певци се тачат. В България, пази Боже, ако някой е излязъл нагоре - другите ще го изядат. У нас приживе си нищо. Умри, за да те почитат, както казват старите хора. Това за мен е лицемерие, категорична е някогашната "муза" на композиторите Борис Карадимчев и Жул Леви.
Тодор Живков и Цола Драгойчева не можели да търпят Ирина Чмихова, припомня BLITZ. Била е много пъти награждавана, но най-високото звание за ония времена така и не получава. Не само това, просто не е предлагана. За 50-годишния й юбилей й дават звание “заслужил артист” – доказателство, че е недолюбвана. Независимо че баща й е руснак, емигрирал много млад в България, за тогавашната власт тя е “дъщеря на белогвардеец”. Тодор Живков не можеше да ме понася – казва тя. Веднъж пяхме в ЦУМ - не помня по какъв повод. И той най-демонстративно се обърна, направо ми обърна гръб, докато пеех - Живков не харесваше руски песни. И Цола Драгойчева не можеше да ме търпи. Аз бях малко чувствителна на тая тема и веднага усещах. И се стараех и аз да не ги гледам. Докато, когато Брежнев беше тука, той ме гледаше с ей такива очи, а Тодор Живков пак - чуди се накъде да се обърне. Той не разбираше нищо, затова - а при мене текстовете са важни. Пеех си песните и се стараех и аз да не ги гледам.
Ракета-носител на русата и приятно закръглена грация към музикалните върхове става пианистът Евгений Комаров. Той също е беглец от болшевишка Русия, но въпреки това властта му поверява шлифовката на младите естрадни дарования. Двамата се сближават много и Комаров става кум на "казачката".
Веднъж при мен дойде Панайот Бояджиев, цигулар в радиооркестъра. Тогава още първия месец след като направих записите на „Бакинские огни”, „Мы с тобой случайно в жизни встретились”, ме взеха с оркестъра да направим концертно турне из България. Панайот тогава ми каза: „Виждам, че нямате български песни и се притеснявате. Аз имам три песни, искате ли да ги чуете?" Това бяха „Тригодишната мъка” или „Синьото елече”, „Ти пак си мой” и „Спомен от бала”. Това бяха първите ми български песни.
И досега певицата е убедена, че абсолютният й хит "Синьото елече" я е събрал със съпруга й. Той е написан специално за нейния глас от цигуларя в естрадния оркестър на Радио София Панайот Бояджиев. Музикантът вехнел по красивата пловдивчанка и любовната мъка го вдъхновила за шлагера. Когато го чула, изгората му се трогнала до дън-душа и скоро казала "да" на романтичния си ухажор. Същото се получило и при певицата и бъдещия й мъж. Само че в този случай тя била пловдивчанката, а той - софиянецът, който се домогвал до сърцето й. "Синьото елече" пожънало небивал успех и освен всичко друго допринесло за създаването на две млади семейства, оцелели и досега.
Навремето Лили Иванова й поискала текста и мелодията на шлагера “Камино”, който тя първа изпълнила в България. Чмихова обаче “забравила” и била много изненадана, когато чула девойчето от Кубрат да пее въпросното парче. Казала си: ”Ах тази Лили, взела е песента....” Но аз бях по-лирична..., не пропуска да си направи една четка Чмихова, която явно се чувства престаряла, забравена, в недобра здравословна кондиция и финансово маломощна в сравнение със своята почти наборка. Твърди, че Лили Иванова започват да я лансират след смъртта на Паша Христова и точно тя има заслуги за успешното начало на нейната кариера, вземайки я със себе си на турне. Лили по това време върти любов със Здравко Радоев. А той я... бие! И я кара да пее като Рита Павоне. Даже й викаха Лили Павоне по едно време – спомня си тя. По цял ден стоеше в хотела и тата-тата, учеше песните на Рита Павоне. И като дойде той, като надзирател - ако не му хареса, шляп! - два шамара. Викахме си: ”Горкото момиче!..” В един хотел в Румъния начинаещата тогава певица е спасена от шамарите от съпруга на Чмихова, Любомир Енев. Аз винаги съм харесвала Лили, не виждам причина за подобно “отмъщение”, каквото според нея е слухът за освиркването й на концерт в Судан. А и не се е случвало такова нещо – категорична е тя. Там хората не могат да постъпят по този начин по принцип - културата им е такава и който е ходил, ще ви каже, че това не е правдоподобно - освиркването. Може да не те харесат, и пак ще ти ръкопляскат. А пък дали точно моите песни не са им били най-близки до вкуса, е въпрос на усещане. Вие знаете, че в Америка да отидете, там много харесват “Калинка-малинка” например, но има народи, от които не можем да изискваме да харесват непременно “Очи черные”, нали...
Завършвайки актьорско майсторство в класа на проф. Кръстьо Мирски, отива по разпределение в Димитровградския театър, защото родителите й живеят в Пловдив. Но се явява на Първото общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство в зала “България” и й предлагат щатна работа в “Концертна дирекция”. И от пета категория актриса става първа категория певица. Започва записи - “Мама”, “Бакинские огни”... и хората ги запяват. Всеки ден пускаха моите песни – е, как няма да ти омръзнат, вече даже ги намразих – казва тя. По-късно се появяват Георги Кордов, Маргрет Николова, Мими Николова, Веселин Дамянов. Това са първите певци, започнали да пеят естрада в България. Аз не съм открила електричеството, но все пак съм дала нещо на нашата нещастна естрадна песен - извадих я от кръчмите, баровете и ресторантите и я качих на голямата сцена. Това е моята заслуга - нея никой не може да ми я отнеме, убедена е тя.