Найден Андреев: Хулио Иглесиас ми иска песента, която написах на Миро за Евровизия

Найден Андреев- Търсите ли си парите от Филип Киркоров за авторските права за песента „Сън”?
- Вие към стара любов връщате ли се? Но от Филип Киркоров пари няма да получа, иначе усилията са похвални. Това е по системата "бой и е**не не се връщат".

- Говорихте ли с Киркоров?
- Казал съм му всичко в очите, а той ми отвърна, че даже трябва да съм му благодарен, че ми рекламира музиката. А аз не съм му писал нищо персонално, той взема готови хитове оттук и си ги пее.

- Колко от вашите хитове са още в репертоара му?
- Не знам. Когато нещо не върви, давам шанс на човека да се оправи. След това му затварям вратата и го отсвирвам.

- Защо Миро не хареса вашата песен за Евровизия?
- Проблемът е в липсата на комуникация между нас. В основата е допуснатият конфликт на интереси от регламента на БНТ - той хем е композитор, хем си изпълнява песента. А хората около него имат повратно мислене. Те си представяха, че дъхът на всички ще спре като чуят тяхната измишльотина.

- Не сте ли твърде краен?
- Не понасям педерастията, защото съм православен християнин. Не се сърдя на избора на когото и да е, но когато се налага вкус, различен от нормата. Аз се радвам на интерес към моята песен за Евровизия от страна на Хулио Иглесиас.

- Каква е играта на Евровизия?
- Политическа. Аз съм единственият българин, достигнал през 1985 година до финалния тур на Евровизия в Белгия. България беше поканена като страна от соцлагере. Аз тогава заведох трупа "Трик" - Снежана, Руми и Етиен. За два месеца направихме програма с моя музика и аранжименти. И спечелихме трета награда за музика и изпълнение. С една точка бяхме след домакините от Белгия. Това е най-големият приз на България на Евровизия, но се премълчава сега.

- Какво спечелихте от това?
- Престиж и пари. Не си спомням колко, но аз ги разделих на четиримата поравно. Нямаше да забогатея с тях толкова, така се създаде един колектив. После продължих с "Трик" и мога да кажа, че в България след Емил Димитров и Лили Иванова изпълнители с най-голям репертоар бяха група "Трик". Но ние така и не издадохме диск, може би сега е дошло времето да направим албум с най-доброто.

- Имаме ли сега качествени певци?
- Имаме. Но в България почти няма политика на съзидание. Съсипва се всичко под формата на реформа. Аз я намразих тази дума, защото става дума за съсипия. Вчера разбрах, че Азис бил културният посланик на България. Е не, щях да повърна - толкова е грозно. И му се дава трибуна, и той говори, дава интервю някакво си за Ройтерс и по Би Ти Ви.

- Защо вече не пишете песни за Лили Иванова?
- Аз пиша за всички. Макар че със Сашо Йосифов сме единствените, които й разрешаваме да пее песните ни. За мен е глупаво това заяждане, да се интересуват дали знае нотите. Ами ако изпитаме разни хора от нашия бранш на тема хармония, полифония или оркестрация, имате ли представа какво ще се получи?

- Не е ли тя най-капризната звезда?
- Ти отиваш при гастроентеролог, защото те боли стомах. Не му даваш оценка дали разбира от футбол, дали е добър домакин, баща или любовник. Влизаш при него като при доктор. На концерт на Лили отиваш да слушаш нейния магнетичен глас. Не си тръгнал да се жениш за нея, че да питаш на колко години е. Тя е феномен.

- С Маргарита Хранова сте успешен тандем от години, как успя той да се съхрани?
- Вие май ровите сега дали сме били гаджета с Маргарита. Не сме. А Маргарита се съхрани, защото не участва в мръсотии. Тя има щастлив брак с Кико, с когото сме приятели, има две прекрасни деца, внуци. Радвам се на нейното творческо дълголетие. И аз сега съм на сериозна възраст, но съм си същият щурак, както преди 30 години. Само по-спокойно приемам ударите, не скачам като див петел, а и не познавам чувството завист. Никога не съм си поставял цел безпочвено да съм номер едно.

- Имате във фонда на БНР 624 песни.
- Повече са. На кило ли ги мерим, или на бройка? Горд съм, че поне две поколения познават моите песни. И мен ме пускат често, защото в България има сякаш заповед по-старите да бъдат изритани, понеже сме били свързани с онази система. След 1989 година имаше списък на ония автори и певци, които бяха на хранилката на тогавашното СДС.

- А преди това къде са били?
- На хранилка в БКП.

- Тщеславен ли сте? Веднъж сте върнали "Златен Орфей", защото не са ви класирали първи.
- Други бяха причин "Устрем" беше първата политическа песен. Текстът е на поетесата Петя Йорданова, вдъхновена от тайната й любов с Евтим Евтимов. И досега се чудя как я пуснаха. И досега тази песен се пее, а вече направих и нов аранжимент.

- Любопитното е, че сте завършили инженерство.
- При това с отличие. Имаше предложение да замина да уча в Новосибирск. Но чувствах, че моето призвание е музиката и го обясних на съответните държавни органи. Вечеря с Господ е освобождаването ми от разпределение. Започнах като инженер в Националното радио, сега част от личния състав там ме познава. Новите сгради на радиото и телевизията в областта елтехническата част съм ги подписвал аз, защото моят шеф в Капиталното строителство на КТР беше получил инфаркт. После Иван Славков и Христо Цачев ме изтеглиха в телевизията в редакция „Музика", за да правя предаването "3 от 8".

- Пречеха ли ви корифеите?
- Имаше една мрачна фигура - Ангел Заберски, не беше шеф, а сив кардинал. Иначе в играта ме вкара Петър Ступел, за което винаги ще съм му благодарен.

- Сега вас ви обвиняват, че сте сив кардинал...
- Аз! Ако бях такъв, нямаше да ходя по конкурси като Евровизия. Направих го, за да напомня, че съм жив. Който харесва музиката ми - добре, който не харесва - здраве.

- Защо ви наричат професор?
- Хайде да не ви вадя дипломите си. Аз съм член и съучредител на БАНИ в качеството си на академик. Доказал съм се и са ме признали в Европа и в Русия. Имал съм концерти в Русия с Андрей Миронов още по времето, когато Филип Киркоров беше никой.

- Кои са най-големите ви радости и горчилки?
- Най-голямо удовлетворение съм получил от първата оратория на православието "Моление". С голяма благодарност към проф. Иван Стайков, Методи Матакиев и Чавдар Маждраков. Премиерата се състоя на 2 март 2003 г. И бе повторена на 10 май. На 3 октомври 2008 45 мин от "Моление" бяха изпълнени по повод годишнина от приемането на България и Румъния в ЕС. Така се появих в компанията на Джордже Енеску и Лудвиг ван Бетховен. След успеха на концерта, на който присъстваха румънският и българският президент, очаквахме, че Първанов ще дойде зад кулисите и ще поздрави артистите. Това не се случи. Имаше предложение да бъда удостоен с орден "Кирил и Методий" - I степен, огърлие, но не стана. От тези неща ми горчи. От президентската институция не очаквам награди. Имаше, и вероятно още ще има, за какво българската държава да ме почете. Важното е, че през миналата година това произведение се изсвири на 22 май 2009 и в зала "Чайковски" по време на дните на България в Русия при изключителен успех.

- Тече конкурс за шеф на Националната телевизия. Ще се кандидатирате ли?
- Не искам да управлявам нищо освен собственото си творчество. Пиша музика в стилистиката на руския романс. Премиерата ще бъде в Москва на 29 януари 2011. Ще се опитам да заведа някои от най-добрите ни млади певци. Каня и вас.

Интервю на Людмила Първанова за вестник „Галерия”