Найден Андреев: Елица и Стоян са моите фаворити за Евровизия

Найден Андреев- Г-н Андреев, как мина пътуването с кораба "Иля Репин" по поречието на р. Волга, което бе част от програмата на Годината на България в Русия?
- Турнето по Волга бе най-атрактивната част от Дните на българската култура в Русия. То предложи 10 концерта в 9 града. Сред тях бяха Нижний Новгород, Казан, Толиати, Самара, Саратов, Волгоград, Астрахан. Последният концерт беше в Москва на 21 септември, там пристигна цялата българска група, освен участниците в концертните програми, бяха и писатели, журналисти. На всяко пристанище различни руски народни ансамбли ни посрещаха с хляб, сол и чушки. Беше много приятно! Преди това никога не съм бил посрещан на такова официално равнище. Много телевизии и радиа отразяваха проявите. Първата спирка, където имахме концерт, бе Ярославъл. Той е т.нар. духовна столица на Русия, със своите манастири и черкви е впечатляващ. Там е построен първият театър в Русия, има симфоничен оркестър, концертна зала. На 6 февруари в същата зала гостува Софийската филхармония със световноизвестния цигулар Светлин Русев и пианиста Георги Черкин. Те изпълниха невероятен концерт, за който още се говори. Ние изнесохме в същия град, на същата сцена друг концерт, който замислих в две части изцяло на фолклорна основа. Първата бе с участието на Ева квартет, балет "Веда джуниър", група "Стрингс" и др. Ева квартет откриваше програмата с "Отче наш", композиция на Добри Христов. Хората ставаха на крак, щом я чуят, без някой да ги подканя. Завършвахме концертите с "Многая лета", изпълнена от хор и симфоничен оркестър в съвременен аранжимент. С това показахме православния характер и фолклорната същност на програмата. Турнето продължи все по на юг - в градовете Чебоксари, Саратов, Самара. Нашите писатели и журналисти се върнаха в Москва за участие в конференция. След Самара продължихме сами. Концертите бяха в големи зали на театри, препъпнени с ентусиазирана публика.

- Какви са ви впечатленията? Хората казваха ли ви нещо, включ¬ваха ли се в програмата?
- Салоните бяха пълни с много млади хора. Предимно студенти. Те активно подкрепяха програмата, дори участваха в Чебоксари накрая на концерта. Без да знаем, влезе техният национален ансамбъл, качиха се на сцената и стана много интересно и непринудено. Навсякъ¬де, където гастролирахме, ни посрещаха изключително топло и сърдечно. Проявите откриваха кметове или зам.-кметове, или шеф на администрацията. Радвам се, че доста млади хора - и от нашата група, и от публиката, намериха общ език.

- Успяхте ли да чуете отзивите на руската общественост? Какви са реакциите?
- Руските сайтове и местната преса са пълни с мнения, които дават положителна оценка. Музиковеди също споделят професионалните си наблюдения и хвалят програмата. Това, което беше замислено и осъществено от президентите на България и на Руската федерация, и от ексминистъра на културата проф. Стефан Данаилов и от сегашния министър Вежди Рашидов, защити високото име на българската култура.

- Какви изводи си правите за нашата народна музика извън родината? Продължава ли да бъде силната ни визитна картичка?
- Българският фолклор се приема, включително и със съвременните му трактовки - изключително добре. Макар че ние, българите, много не го тачим, хората навън му се възхищават и мисля, че в тази сфера трябва да се работи.

- Глобалната икономическа криза повлия ли на провеждането на Годината на България в Русия? Попречи ли на някои от замислите ви?
- До този момент - не бих казал. Съкращенията в програмата бяха направени още по времето на проф. Стефан Данаилов. Поради кризата тази година не можахме да "върнем" 900 души, както бе по протокол. Тоест около 300 души не можахме да изпратим в Русия поради финансови причини. От официалната програма отпадна гостуването на балет "Арабеск" и участието на наши поп и рок изпълнители в много популярен фестивал: Но руснаците ще поканят за участие, доколкото разбрах, балет "Арабеск", група "Сахара", рок група "Спринт" за своя сметка, извън финансовата подкрепа на Министерството на културата у нас. Иначе заминаха 600 наши артисти.

- Кое от нашите изкуства все пак е било особено интересно за руснаците?
- Не мога да преценя, защото във всички направления българската култура се представи на много сериозно равнище. Навсякъде бяха представители на посолството ни начело с посланика Пламен Грозданов, който бе свидетел на повечето прояви. Като ръководител на групата от името на Министерството на културата съм особено радостен, че програмата се прие с аплаузи. Заминах 3 дни преди началото на турнето по р. Волга, защото бях на голяма православна изложба в Националния исторически музей, която бе посрещната с невероятен интерес. Панаирът на книгата, Седмицата на българското кино и нашият фестивал съвпаднаха в началото на септември. Откроиха се и изложбата на Иво Хаджимишев, изпълненията на Елица Тодорова и Стоян Янкулов, Ибряма, Теодосий Спасов, балетът на Нешка Робева и пр. Киното също присъства сериозно - през май имаше и Вечери на българското кино в Московския филмов фестивал. Всички културни събития минаха успешно. Младите творци също вървят в посока да утвърждават името на културата ни по света. Това означава, че културата на българския народ е жива, въпреки изпитанията, през които мина по време на 20-годишния преход. Мисля, че тя има бъдеще, а това е най-важното.

- Кога и как ще завърши културната програма в Русия?
- Все още не е уточнено кога ще бъде самото закриване - в края на ноември или до 10 декември. Но е планирано да бъде със самостоятелен рецитал на ансамбъл "Филип Кутев".

- С какво е важен обменът на духовни ценности с други страни? Хубаво ли е да се състои?
- Благодарение на обмена на култура се поддържат добри отношения с различни държави, в случая с Руската федерация. Според мен това е правилен дипломатически подход. Хубаво би било тази практика да се развива и с други държави. Например какво пречи с балканските страни да се направи, ако не Година на културата, то поне Седмица на културата. Вярно е, че финансовата стагнация е навсякъде, но лека-полека ще отшуми и да се надяваме, че до средата на следващата година ще може и културният живот да живне. Разбирам, че и в Русия концертният живот е силно намалял. Цените на билетите за най-големите им звезди вече не са толкова високи, колкото са свикнали да бъдат. Но независимо от всичко културният живот продължава.

- Как бихте коментирали но¬вия регламент на конкурса "Евровизия", който БНТ прие?
- Ръководството на Българската национална телевизия е решило да промени регламента на конкурса, дано да е за добро. Тъй като по целия свят никъде не се изключва мнението на професионално жури. Те са свикали жури от 51 музикални специалисти, в което и аз съм поканен. Ние трябва да гласуваме за изпълнител, който да ни представи следващата година на "Евровизия". Това според мен не е най-доброто решение. Защото как можеш да прецениш от целия състав на поп изпълнителите, групите и пр. кой е най-добрият? Много е спорно и субективно. Може би регламентът трябваше да предполага 5 певици, 5 певци, 5 групи, до 5 души общо, от които да се избере един. И за него да се направят две или три песни, изпипани професионално. При представяне на конкурс оценката е комплексна - не само певецът е важен, а какво ще изпее, какъв е текстът, музиката, аранжиментът...

- Имате ли си вече фаворити?
- Моето мнение за изпълнители, които могат да ни представят на форум като "Евровизия", е, че това са Елица и Стунджи. Първото участие на България на "Евровизия" (през 1985 г.) бе водената от мен делегация на вокална група "Трик". Тогава участвахме във финала в Кнок, Белгия. Аз дирижирах оркестъра и с изпълнения по моя музика и аранжимент получихме трета награда.

Проф. Найден Андреев е един от най-популярните ни композитори и аранжори. Завършил е Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. Бил е отговорен редактор на редакция "Забавна музика" в БНТ. Писал е песни за редица любими изпълнители, сред които Лили Иванова, Васил Найде¬нов, Маргарита Хранова, Росица Кирилова, Филип Киркоров, Алла Пугачова. Андреев е бил ръководител на Сатирично-вариететния театър в Габрово. Той е главен координатор на културната програма в рамките на Годината на Русия у нас - 2008-а, и на Годината на България в Русия - 2009-а. Интервюто е от вестник „Дума”.