Мустафа Чаушев: Живея със 106 лв. пенсия след над 10 000 концерта

Мустафа Чаушев- Г-н Чаушев, знаете ли какво пише за вас по форумите в интернет? "Мустафа Чаушев е българският Шарл Азнавур", "Много от българските певци могат само да мечтаят да пеят като него, прекрасен глас". "Етнически турчин, който пее на най-правилен български език", "Музикален идол на много поколения", "Винаги, когато чуя негова песен косата ми се изправя" и пр. Вярно ли е, че сте най-продаваният певец след Лили Иванова и Емил Димитров?
- Продавах стотици хиляди плочи и всеки се натискаше да пише за мен, даже с връзки пробутваха песните си без да ме питат. В началото нямах силата лично да избирам и пеех каквото ми наложеха. Но се изхитрявах да пея чужди хитове с български текстове.

- Кой написа първата песен за вас?
- Тончо Русев, когато започнах да работя с "Балкантон" през 1969 г. Казва се "Моят живот" по текст на Дамян Дамянов. На гърба на тази плоча записах с български текст "Нямаш време за мен", която беше тотален хит. В края на годината с тези две песни бях избран за новия глас на "Радио София" 1969 г.

- Ставате любимец преди още да сте издали първа плоча?
- Запях в родния Шумен. В града бяхме в конкуренция с Тодор Колев. Той свиреше и пееше в казиното, имаше много добър оркестър. Аз пък с моя "Квинтет Шумен" въртях по други заведения - един месец в "Дебрецен", друг в "Девятката". Групата на Тодор Колев пееше евъргрийни, джаз, докато ние бяхме под влиянието на "Ролингс Стоунс", "Бийтълс" и на мелодичната италианската музика. И при нас, и при тях беше пълно. После излязохме извън града и направихме фурор в Толбухин, Варна, Слънчев бряг. Астор, като шуменец ни уреди едно турне в Югославия през 1966 г.

- Кога влязохте в консерваторията?
- През 1968 г. Тогава се откри естрадният отдел. Предната година пак Астор ме уреди да пътувам към "Концертна дирекция" с т.нар. селски групи. С басиста Николай Дамянов станахме много добри приятели. Сестра ми каза тогава: "Ако искаш да станеш певец, да те водя в София и да видим имаш ли данни." През 1967 г. дойдох и записах с турски текст "Делфините" на Данчето Христова с нейния плейбек. В радиото я харесаха и оттам тръгнаха записите на 70-80 наши песни на турски. Изпозвах плейбеците на колегите - и Митко Йосифов, и другите благородно ми даваха да пея техни парчета. Николай Дамянов и сестра му Диана се радваха искрено на всеки мой успех. Веднъж ми казаха: "Откриват консерваторията, имаш красив глас, кандидатствай." Викам си кой ще ме приеме мен там? Те обаче подали документите от мое име и после ми казаха кога е прослушването. Отидох, пях, приеха ме. Ирина Чмихова беше председателка на комисията. Чула за мен от радиоизявите ми и пита: "Това ли е Мустафата?". Бях класиран втори след Мими Иванова. Живеех с много малко пари. Баща ми пращаше 5 лева на месец, вземах и 30 лв. стипендия. Квартирата ми бе в мазе на ул. "Антим I", по каменната стена в стаята се стичаше вода. Но от влагата се разболях. Болен човек разбира, че не в парите е силата. Господ може да направи с теб всичко и парите да не ти помогнат. Но като излязох от клиниката животът пак ме пришпори - човек иска да направи кариерата, да се доказва. Бях изостанал с материала. Няма да излъжа, че на мен заради гласа ми дадоха и дипломата. Хората видяха, че имам данни за това, за което съм там - да пея, а не да ставам пианист, примерно.

- Още като студент ставате солист на "Балкантон"?
- Тончо Русев ме чул на запис в "Радио София" и ме похвалил пред "Балкантон". Дойде да ме търси в консерваторията Димитър Ганев - диригентът на "Балкантон. Той, Тончо Русев, Морис Аладжем бяха корифеи за мен, момчето от провинцията. Ганев ме покани на прослушване, търсили млади певци. Обясних, че няма да им свърша работа, нов певец съм, а те известна група. Каза: "Не си ти, който ще каже можеш или не." Отидох и изпях "Малкият принц", и "О, лейди Мери". Морис Аладжем казва: "Хубаво пее, ама малко на Емил Димитров прилича". След дни Ганев пак ме вика. Организирали конкурс за певец и певица. Одобриха ме и станах солист. Беше 1969 г. и веднага заминахме с Бисер Киров на турне.

- А тандемът с Лили Иванова?
- Пях на концерт в зала "България". През антракта Лили Иванова буквално се овеси на врата ми и каза: "Аз по-хубав глас не съм чувала в България. Искам да работим заедно." И така и стана. След първото турне в Съветския съюз през 1970 г., на което с нея бяхме солисти на "Балкантон", се разделихме с оркестъра. И заработихме заедно. Иван Пеев направи оркестър "Маковете" и 5 години бяхме заедно с малки прекъсвания. Тя се разведе с Пеев 1972 г. С нея се разделихме в началото на 1975 г., защото започнах да получавам персонални ангажименти от Съветския съюз с моя оркестър и вече заплащането бе по-добро. Иначе големият пай вземаше Лили Иванова, което е нормално. Аз съм й много благодарен, защото тя ме показа на голямата публика. После с Данчето Христова отидохме на турне в Куба за близо 4 месеца.

- Колко плочи имате?
- "Балкантон" издаде в хубави тиражи 8 дългосвирещи плочи и около 15 малки. Аз съм един от най-продаваните певци на "Балкантон" след Лили и Емил Димитров. Тиражът на плочите ми бе над 100 хиляди.

- Как се запознахте със съпругата ви Лейла?
- Бяхме с приятели в бургаската "Златна котва" и единият казва: "Ей, тези мацки на съседната маса са туркини - майка и дъщеря. Искаш ли да те запозная?" Сервитьорът им прати поздрави от съседната маса, но не обърнаха много внимание. На следващия ден се заговорихме на рецепцията в хотела. Щяхме да се женим още същата 1973 г. Да, но заминах на турне, после дълго не се обадих и тя се засегна. Разделихме се. След 10 години обаче пак се срещнахме. Нямах право на втора грешка. Попитах я: Ще се ожениш ли за мен?" Взехме се през 1983 г. и на другата година се роди щерката Ажда.

- Дъщеря ви също пое повашия път.
- Радвам се за Ажда. Пее предимно попмузика еднакво добре на турски, български и английски език. Има вече записан албум. Имам песни с нея в албума "Богатство", който издадох за 60-годишнината си.

- Кога запяхте в Турция?
- Отидох за първи път през лятото на 1974 г. с покана от моя братовчедка. Там издадох малка плоча с песента на Тончо Русев "Зимно море", с която спечелих предната година първо място на първия фестивал "Бургас, морето и неговите трудови хора" 1973 г. Взех плейбека на песента и я изпях на турски с хубав текст на популярна турска поетеса. Другата записана песен донесох от Куба - "Амор порти". В България Надя Захариева й направи изключителен текст, а в Турция същата поетеса написа "Почакай ме". Влезе в класациите на "Радио Истанбул" и стигна до трето място в "Топ 9". Последваха десетки интервюта и покани да остана. Визата бе за 3 месеца, върнах се след близо 5. Лили Иванова ми пращаше писма да си идвам, защото имахме турне. Когато се върнах, директно отидох във Велико Търново за концерта. Тя сама ме представи: "Току-що от Турция се връща моя приятел". Трогателни спомени...

- Защо се върнахте?
- Майка ми бе тук. Ние сме голямо семейство, а времената бяха тежки, можеха да им направят мизерии. Никога не съм правил опити да се изселвам. Брат ми замина, но аз знам че камъкът си тежи на мястото. Бях абсолютно сигурен, че светът ще се промени. Дори в градския съвет в Бургас го казах на един кмет: "До 5 години това ще се промени. Не сте хората, които ще решавате имената ни". Разбрах, че за тези думи са ме гласили за Белене.

- По време на т.нар. възродителен процес?
- Да. Живеехме на главната в Бургас, а срещу нас на 10 м е съвета. През януари 1985 г. в 5 ч сутринта започнаха да думкат на вратата с прикладите. Бяха 4 души. Трябвало да отидем в съвета да си сменим имената. Жена ми казва: "Да, знаем. Не е нужно да блъскате". Аз дори не ходих. Тя занесе паспорта ми.

- Преименуват ви Демир, но то е пак турско име.
- Можело, защото имало генерал Демир. Кой нормален човек може да мисли, че това е начинът да приобщиш едни хора към други. Затова са етносите, за да бъде палитрата на живота пълна. Всичките ми приятели са българи. С Иван, Христо и Марин бяхме великолепна четворка. Целувахме ръка да ни дадат стотинки и бонбонки на Байряма, ядяхме козунаци и яйца на Великден. Възпитани сме така. А някой тръгна да прочиства нацията. И на кого е нужно? Нужно е според мен друго. Да дадат работа на хората, да се замогнат и заживеят нормално, че е срамота, което става сега - да ровят хора в кофите за боклук и да търсят храна.

- Говорите като политик.
- Политиците са длъжници на културата и на обществения живот. Чува се какви кражби се правят. Малко да оставят и за нас да дишаме. А те утре и за въздуха ще сложат данък. Хората са в паника от данъци и сметки. При заплата 400-500 лева да дадеш 200 за парно или ток е убийство. Ремонтите на пътищата за мен са абсолютна мафия. Нарочно кърпят дупките така, че догодина отново да зейнат, за да може да се краде.

- Каква пенсия получавате?
- 106 лева. Обидата е за всички певци от моето поколение, защото ние бяхме като малки фабрики - Йорданка Христова, Лили Иванова, Боян Иванов, Панайот Панайотов... Казаха, че изгорили архивите. Как може да изгорят архивите? Пяли сме по села и градове, а концертна дирекция имаше клон във всеки окръжен град. И там ли са изгорели архивите? На месец правехме по 50-60 концерта. Приберем се за седмица-две и започва другото турне. Работехме до полуда. И не получавахме пари без да сме платили данъците към държавата.

- С кой от колегите ви свързва най-трайно приятелство?
- С Лили. Безкрайно я уважам и съм против да пишат за нея унизителни неща. Тя не го заслужава. Митко Щерев забравя колко пари е спечелил покрай нея, та сега има претенции. Едно време композиторите стояха на опашка пред Лили да й предлагат песни, защото каквото изпееше, ставаше суперхит. Плочите й се продаваха и авторите си вземаха проценти, докато изпълнителят получаваше един твърд хонорар от 15 лева на минута.

- Колко песни имате?
- Около 500. И над 10 000 концерта. Само в Съветския съюз концертите ми са над хиляда. Бях 3 месеца солист на Московския мюзикхол, 4 месеца работих с Ленинградската филхармония.

- Идвали ли са предложения от почитателки?
- И още как! От Москва идваха да ме търсят и жена ми знае. Имах доста обожателки.

- Днешните концерти приличат ли си с някогашните?
- Не. Хората не идваха да се събличат и да играят кючеци. Идваха с цветето, с вратовръзката, с хубавата си рокля - като на празник. И знаеха, че ти ще се раздадеш за тях.

- Ще пеете ли на концерта в помощ на Гого от "Тоника"
- Да. Готов съм да помогна на всеки колега в тежко състояние.

Интервю на Николай Москов за вестник “24 часа”