Михаил Йончев: Три пъти опитвах да се оженя, но не успях

Михаил Йончев"Като съвсем млад певец работех в бара на стария хотел "София" (сега „Радисън"). По онова време той беше едно от двете вариетета на столицата - другото беше в японския хотел. Още първата вечер обаче ми се случи нещо доста забавно. Аз и без това съм два метра човек, но понеже тогава модата беше такава, бях се качил на обувки с по-високи токове. И понеже не знаех, че паркетът току-що е излъскан, още със самото ми излизане така се подхлъзнах, че скочих до тавана и паднах по задник. Веднага станах и започнах да пея. И трябва да ви кажа, че никога не съм получавал повече аплодисменти. Друг път, на концерт, в който участвах заедно със Стефка Берова и Йордан Марчинков, публиката толкова сърдечно ми ръкопляскаше, че започнах да се чудя наистина ли толкова много ме харесва или има някаква друга причина. По едно време един от музикантите ми посочи нещо надолу и като се погледнах, с ужас видях, че ципът ми се е отворил", разказва популярният певец.

- Къде се изгубихте напослодък?
- През последните 10 години интересите ми се изместиха в друга посока. Благодарение на моя колега Мишо Белчев, който работи в НДК, направих спектакъл с френски шансони с участието на актрисата Нели Топалова. Сезон и половина го играхме в Младежкия клуб на двореца, след което с моя пианист бяхме поканени да го изнасяме в страните от Средна Европа. После от нас се заинтересува френският културен институт и по негова линия бяхме включени в образователни програми. Изпълняваме песни на Шарл Азнавур, Жилбер Беко, Едит Пиаф, Ив Монтан, Енрико Масиас, Жак Брел...

- Станахте на 63, а още cте ерген?
- На три пъти имах шанса и желанието да се оженя, но така се стекоха обстоя¬телствата, че не се стигна до брак. Не знам чия е вината. Изглежда, така е било писано.

- Е толкова ли високи бяха изискванията ви?
- Какво значи високи изисквания? Човек среща някого, с когото си допада - това е въпрос на химия и симбиоза.

- Приятелите ви не ви ли завиждат, че не ви тежат брачните окови?
- Може би леко ми завиждат, но аз за себе си не мога да кажа дали съм спечелил, или изгубил от това, че не съм се оженил. Нещата никога не са само черни и бели. Но де да знам, може и да ми се случи, макар че става все по-трудно и по-трудно...

- Напоследък стана доста разпространено съжителството без брак, вие какво мислите за него?
- Отношението ми към съжителството без брак е абсолютно положително, формалностите нямат значение, щом двама души си имат доверие и искат да са заедно.

- В Консерваторията сте били в един клас с Марги Хранова, Христо Кидиков, Мустафа Чаушев и други известни певци. Специално вас на какво ви научи легендарната Ирина Чмихова?
- Тя ми даде вкус към неелементарните текстове и ме научи да обръщам внимание на представянето им пред аудиторията. Чмихова е прекрасна певица и великолепна актриса, от която съм научил и много други неща.

- Сега по-лесно или по-трудно е на младите, които навлизат в шоубизнеса?
- Нещата никога не са еднозначни. Ако за нашето поколение е било по-трудно от една гледна точка, днес за тях е по-трудно от друга гледна точка. Но, така или иначе, сега всичко се прави според изискванията нашоубизнеса.

- Ако дойде при вас за съвет млад певец, какво ихте му казали?
- Най-напред ще поискам да го чуя и ако преценя, че в момента възможностите му са под 50 процента, ще го посъветвам да не се занимава с музика. Но ако възможностите му са над 50 процента и смятам, че има мегдан да се развива, ще му кажа, че щом музиката му доставя удоволствие, да се въоръжи с търпение и да започне да се бори.

- Когато преценявате дали един млад човек има данни за певец, или не, на какво освен на гласа държите?
- На характерността, което ще рече, че не трябва да бъде един от многото, а да се отличава от всички тях с нещо свое, за да го забележат хората и да го оценят.

- През 1996 г. взехте Голямата награда на "Златният Орфей". Липсва ли ви този фестивал?
- На мен - да, защото беше един прекрасен форум, но в световен мащаб този род фестивали нямат онази тежест, която имаха до 1985-а. Те вече се правят за забавление на хората, без да имат претенции да дават някакви насоки за попмузиката в света. И конкурсът на "Евровизия" не е онова, което беше. От него не е излязла нито една световна или европейска звезда.

- Имате дуети с Марги Хранова, Росица Ганева, Роси Кирилова, Валди Тотев и други известни попизпълнители, но имате и един дует - "Семейно на море", с попфолк певицата Румяна.
- Аз харесвам попфолка. Харесвам сръбската и гръцката музика и в продължение на доста години и в Националното радио, и в Радио "Експрес" бях водещ на предавания за попфолк. Дал съм начален тласък на всички тогавашни звезди в този жанр, които идваха най-напред в моите предавания. Много харесвах Румяна и двамата решихме да участваме във фестивала "Бургас и морето" с песента на Кристиян Бояджиев. Записахме я и я изпратихме, но от Бургас ни казаха: "Изключено е попфолк певица да се яви на нашия фестивал." Казах този тъжен факт на Руми и направих песента с Елвира Георгиева. Сега, както виждате, една Софи Маринова от две години участва в такива форуми заедно с попизпълнители. Така че не бива да се генерализират нещата. Както в поп- и рок-музиката, така и в попфолка има страшно много глупости и идиотщини, но има и много хубави песни и добри изпълнители. Попфолкът е музика, която създава настроение и в определени ситуации и на определени места звучи прекрасно. Не може на една сватба или в една кръчма, където хората искат да танцуват, да се пеят песни на Един Пиаф, да кажем. Да не говорим за това, че в момента в България няма поппевица, която да изглежда така добре, както 20 или 30 попфолк изпълнителки. Съгласете се, че никак не е приятно да гледаш някаква торба, независимо дали е мъж или жена, даже ако има добър глас.

- През 2005-а записахте кавър версия на песен от репертоара на Мая Нешкова за юбилейния концерт на композитора Кирил Икономов "За приятелите наши". От върха на своите години вярвате ли все още в приятелството?
- Винаги остават двама или трима души, на които мога да разчитам и те да разчитат на мен. Повече не са и нужни.

- "По ракиено време в неделя” се казваше радио предаването, което водехте, преди да тръгнете да пътувате. Вие какво правите по това време?
- Точно тогава - между 14 и 17 часа - играя тенис на кортовете на "Левски". Така поддържам формата си.

Интервю на Венелин Митев за вестник „Женски тайни”