Митко Щерев: 2 години бях под властта на алкохола и жените

Митко ЩеревПризнат за филмов композитор №1 на всички времена, на 28 януари Митко Щерев посрещна 65-ия си рожден ден. За него още през социализма се разказваха вицове, което е показателно и за популярността му. Тя е родена от бащинството му над група „Диана експрес”, превърнала се в един от символите на мелодичния рок у нас. Създател е на почти всички нейни хитове, оставил е знакови песни в репертоара на Емил Димитров, Васил Найденов, Лили Иванова, Мими Иванова… Неговите композиции са неразривна част от успеха на филми като „Осъдени души”, „Адаптация”, „Скъпа моя, скъпи мой”… Работи с режисьори като Въло Радев, с поети като Иля Велчев, Димитър Василев, Петър Караангов, Кръстьо Станишев, Лозан Такев, Надежда Захариева, Дамян Дамянов. Баща на три дъщери, дядо на две внучки… За някои е чепат характер, за други – човек на принципите и честта, има и такива, които могат да заявят с ръка на сърцето за него – „най-добрият човек, когото познавам”, стига да го познават истински и да са наясно, че представителите на зодия Водолей са хора от друго тесто и често за да бъдат разбрани, трябва да мине време.
Какво са отминалите 65 години за самият Митко Щерев?... „65 години за мен е много сериозна възраст. Настроен съм повече песимистично, отколкото оптимистично”, изненадващо споделя авторът на „Осъдени души”. Такава била природата му. Страшна в неговите очи била комбинацията от небивал оптимизъм и кариеризъм. Такива хора отбягвал органически, прозиращ заложените им малоценностни комплекси.
„Вярвам, че всеки човек е дошъл с някаква мисия – по-голяма или скромна, която трябва да изпълни. Възможностите за отклонението му от нея, са минимални. Така че всеки трябва да следва пътя си, вместо да бъде нахакан оптимист. Не вярвам в това, че като си оптимист, ще живееш 100 години!”, размишлява маестрото. Дава пример с животните – че живеят в по-голяма хармония с природата, подчинявайки се на нейните закони, без да се опитват да ги променят.
„Ще съм щастлив, ако Господ ми даде поне още 5-10 години, защото имам още неща, които смятам, че мога да свърша в музиката”, споделя Щерев. За него по-важна е не дължината, а качеството на живота. Чувството за удовлетвореност и че не си е губил времето му дават следите в музиката, които оставя. А те са едни от най-незаличимите – в киното и в популярния жанр.
Макар да е имал трудни периоди, твърди че никога не е имало такъв, в който да не се е чувствал полезен за самия себе си. Винаги е съчетавал работата с удоволствието. Признава, че за няколко години е залитал по алкохола, но не е спирал да работи, дори тогава се родили едни от най-ярките му произведения. „След развода с първата ми съпруга (от която е първата му дъщеря – б.а.) всяка вечер пиех много сериозно в продължение на 2 години. Пиенето беше свързано с ходене по заведения плюс контакти с много жени. На втората година сам усетих, че така губя духа и душата си. Казах си, че ще се оженя за първата жена, в която се влюбя от тук нататък, и че ще променя живота си. Така прекъснах порочния кръг през 1977 г. През този период, на активно пиене, създадох песните от втория албум на „Диана експрес”, където солист е Васил Найденов. Създадох песни като „Хризантеми”, „Стари мой приятелю” и „Кой ражда болката” за Лили Иванова, за Емил Димитров – „Старите огнища”, ако не греша – и музиката към филма „Осъдени души”, припомня мелодикът. От този прибързан брак, също разтрогнат драматично след време, все пак се раждат две от най-хубавите му произведения – другите му две дъщеря – Александра и Рая…
На въпроса, коя е леля Фроска, се замисля, после се усмихва: „И тя, и децата много ще се зарадват да я спомена… След като останах сам с двете момичета, извадих голям късмет, че приятели ме свързаха с нея. Тя стана икономка. Когато един човек отглежда децата ти, когато готви в дома ти, става част от семейството. Благодарен съм на съдбата, че я срещнах – много интелигентна жена, бивша учителка. Грижеше се за децата, за къщата, за мен. Аз излизах сутрин, но задължително се връщах, за да обядваме всички заедно – това беше наш ритуал. Когато децата поотраснаха, се разделихме, а и добре е момичетата да се приучават на навици, за да се справят сами. И до ден-днешен се чуваме с леля Фроска по празниците…”
Умилението, с което говори за добрите хора, за добрите песни, прави Водолея Митко Щерев още по-неразгадан. За мнозина той е скандалджията, който се заяжда с колеги и певци с повод и без повод, та даже стигат и до съд… Малка подробност е, че не той има съдебни претенции към Лили Иванова и към бившия му подчинен Максим Горанов от „Диана експрес”, а те към него.
„Ако исках, можех още на 15-ия ден от излизането на автобиографията на Лили Иванова, да я дам под съд, защото в нея са написани обидни за личността и за семейството ми обстоятелства, но не го направих, защото не съм искал да се стига дотам”, припомня Щерев. До този момент никой не го е търсил за извънсъдебно споразумение, каквато информация се тиражира след последното дело с Лили Иванова. „И за двете дела вярвам в моята правота вътре в себе си, а оттам нататък – каквото стане, защото в съда няма място за емоции”, споделя творецът.
„На 28 декември 2010 имах отново благотворителен концерт за децата от пансиона в Ямбол, където израснах. Радвам се, че имаше подаръци за тях – от лакомства до картини. Беше много вълнуващо, на два пъти щях да се разрева… Публиката беше много мила с мен. Наложи се да искам прошка за това, че правех музикантски грешки от вълнението си. Поне те са ме разбрали що за човек съм!”, така отговаря маестрото на въпроса знае ли някой всъщност каква е истинската му душевност.
Първият му артистичен хонорар е 27 лева. Получава ги по време на турне с Емил Димитров, който става причина Щерев да се захване професионално с музика. През 60-те и 70-те той е ръководител на групата на Емил „Синьо-белите”, пише за него хитове като „Нора”, „Има любов” и др., обработва даже песни от фолклора като „Дилмано, Дилберо” и „Грозде не набрах”. С първите спечелени пари върнал заем, който взел от Васил Андреев, импресариото на Емил, за да си ушие първите сценични костюми и да си купи първите ризи и обувки. Защото – пристигайки в София, бил с ученическите си дрехи. Първият му официален костюм бил ушит в Търново, спирка от първото турне с Емил Димитров.
„През последните 15 години нося изключително италиански костюми. Като си спомня за тази случка с костюма в Търново, умирам да се смея. Представям си се, метър и 56, слабичък, как ли гротескно съм изглеждал с официален костюм, ушит набързо от провинциален шивач. И си казвам, какво нещо е животът: откъде да съм знаел, че ще стана голям композитор и макар със същия ръст, ще се чувствам елегантно с едни от най-качествените маркови костюми. Обичам тази непредсказуемост на живота. Важно е всеки миг човек да се чувства добре, да полезен на хората и на себе си, без да робува на големите планове за живота си. Защото тези планове могат и да го извисят, но могат и да го съсипят като човек”, споделя авторът на „Осъдени души”.

Иван Георгиев за „Уикенд”