Миро: Евровизия ми донесе 2 сигурни договора с големи лейбъли

Миро- Миро, последната ти песен е, меко казано, странна - денс парче върху 18 сонети на Шекспир. Мислиш ли, че подобно нещо ще може да се завърти в клубовете?
- Ако стане това, ще бъде по-скоро приятна изненада, отколкото самоцел. В момента, в които започна да правя музиката, която очакват да направя, или пък изкуствено да фабрикувам „хитове“, по-добре да се откажа да съм артист. Да правя музика, е начин на живот - едновременно да сбъдвам мечтите си и изкарвам пари покрай това. Не мога да кажа, че съм забогатял. Но превърна ли се изцяло в занаятчия и copy-paste на успешни проекти – мои и чужди, какъв е смисълът да ме има на сцената.

- Искаш да ме убедиш, че не те интересува как хората ще приемат Power?
- Често ли да ти отговоря? Колко честен да бъда?

- Максимално.
- Важното е да продължавам да експериментирам. Статуквото дава сигурност, но къде отива тръпката. Млад съм, сигурно ще изпея още много песни, така че не всичко е на всяка цена. Това е само една от многото ми песни. Много мои колеги не са вадили нова песен или вадят нова песен на две години по една. За пет години имат по една успешна. Особено от по-старото поколение. Обичаните български артисти не се грижат за нов репертоар и избягват промените. На тях може би вече не им е интересно или няма добри автори или възможности. От друга страна, те си имат стари, обичани и доказани от времето хитове. Уважавам ги безкрайно. Направили са прекрасна музика, но в последно време като че ли се въздържат да направят нещо ново. В България инерцията – и да се движиш по инерция е доста добра стратегия. На твоя въпрос, не се притеснявам от новите неща, които правя. Това е моят избор.

- Нали се сещаш, че с тези твои думи можеш да събудиш недоволството на по-старата генерация певци?
- Не, защо?

- Как защо. Примерно Богдана Карадочева и Васил Найденов могат да се почувстват обидени и да кажат, че се грижат за репертоара си. Доста смело изказване от твоя страна.
- Не смело, а доста нахално. И доста истинско. Смея да кажа, че съм запознат с новите неща, които излизат. Не само в света, но и в България. Може би единствено Нели Рангелова продължава със завиден ентусиазъм да работи и записва музика. Впрочем същото важи и за госпожа Иванова (Лили Иванова - б.а.). Тя е изумителен работохолик. Абсолютният войник на българската сцена. Тази жена никога не сме я виждали с големи килограми, запусната, винаги е в една перфектна форма и като глас, и като визия. Това за мен е звезда. Останалото е прекрасни изпълнители, които… Навремето, като бях ученик, всички учители ми казваха: „Костадинов, имаш възможности, но си толкова мързелив”. В много отношения голяма част от колегите ми напомнят на това - толкова талантливи, а толкова малко нови неща записват.

- Като каза войник, в новия си клип към Power си точно в тази роля. На война ли тръгваш, или си войник на доброто?
- Всички ние сме войници по свой начин. Животът ни е като вид бойно поле. Има разлика обаче какви оръжия използваш. За мен най-силното оръжие е добротата. В тази песен исках да бъда един войник на доброто.

- В клипа има сърп, чук, руското знаме. Да не си станал фен на Октомврийската революция?
- Това е моето минало, на връстниците ми и хората от моето поколение. И не мога да го зачеркна с лека ръка. Сега цялата шаренийка, интернет, всички тези неща, които имаме в последно време, те са ми добавени впоследствие. Но времето до 13-годишната ми възраст е в този отречен от всички строй. Всъщност детските ми години са минали точно в слушането на Интернационала, химна на СССР, в пионерски и чавдарски организации. От перспективата на днешния ден не изпитвам носталгия, но и не беше чак толкова лошо. Всъщност родителите ни знаят дали им е било лошо или много добре. Но в моите спомени това бе едно много светло време. Защото ни даваше надежда. И имаше оптимизъм. Да не забравя да кажа, че в това време изкуството се развиваше. Тогава българската естрада се е продавала в милиони тиражи. А родните изпълнители - Васко Найденов, Лили Иванова, „Ритон” и много други, са били звезди за целия източен блок. И ако днес родната музика си задава въпроса „Защо не сме конвертируеми?“, не знам какъв е отговорът. Защото е имало време, и то скоро, когато е била конвертируема. Е, сега слушаме музика отвсякъде другаде. Бившите соцдържави изваждат уникални музикални проекти. А ние в България изведнъж сме в позицията – тук сме, но никой не ни забелязва.

- В клипа ти присъстват Майка Тереза, Мартин Лутър Кинг, Хитлер?
- Песента беше посветена на Мартин Лутър Кинг. В самото начало Power се роди в един следобед, в който ми звъни Светлето (неговата пиарка Светла Русева) и ме пита как си. „Светле, в компанията на двама страхотни мъже съм.“ И тя ахна. Трябваше да обясня, че всъщност това са Шекспир и Моцарт. Целия ден се бях заровил в сонетите на Шекспир. Както си ги четях, нещо ми се наложи да вляза в интернет и да си преведа речта на Мартин Лутър Кинг. И като я прочетох, нещо ме удари вдъхновението.

- Снимките на клипа са правени във Военноисторическия музей, така ли е?
- Така е. Интересно, че той в момента е изцяло управляван от жени. Дамите, които ми позволиха да снимам, мисля, че имат един модерен начин на мислене.

- Как ще представиш новото парче - на коледен концерт или ще чакаш създаването на цял албум?
- Аз ще започна отзад напред, макар че хората казват: „Не казвай хоп, преди да си скочил“. Като цяло Power не е правен за българския пазар.

- Да не искаш да кажеш, че ще работиш за друга страна?
- В никой случай. Сега ще ти призная нещо. България не спечели на „Евровизия”. Имаше начин, но той минава през дипломацията и политиката. Но аз от „Евровизия” се прибрах с поне два сигурни договора от големи лейбъли. Може би и с трети. При всички положения една от най-големите телевизии в съседна нам държава ще пусне Power на А ротация (ще бъде в плейлистата на техните радио и телевизии на най-високо място).

Интервю на Ани Ефремова за „Монитор”