Миро: България не е само 3 минути на телевизора на Евровизия, а много повече

МироСинеокият чаровник Миро, който представи България на миналогодишната Евровизия в Осло, се кълне, че никога не е искал да участва в този конкурс. На въпрос на журналиста Станислав Дочев от сп. "Hello" какво е за него Евровизия, той отговаря: "Ха, интересно. Три дни в годината. Един празник, който помага на някои хора, на много - не. Много от участниците биват забравени, а други дори не стават популярни в своята си страна. Евровизия е като Хелоуин. Част от календара.”

- Защо не можем да губим? Защо трябва винаги да сме на финал?
- Българите сме свикнали да бъдем победители.

- Но има държави, които никога не са били на финала на Евровизия, а ние все се тюхкаме, че не се класираме...
- Знаеш ли, споменах ти няколко пъти, че Евровизия не е нито един, нито три дни. Тя е цяло събитие. По време на провеждането й се състоят куп други събития, които се отразяват от стотици акредитирани журналисти. Знаеш ли, там не се отразяват само артистите, а и държавите, които представляват. Обръщал ли си внимание, че когато се представя песента, на надписа излиза държавата, не името на певеца. В евровизионното село всяка една държава прави купон, на който представя себе си. Попитай ме на празника на славянската писменост и култура 24 май миналата година къде бях? На партито на Грузия. Ние, българите, нямахме национален ден, защото знаеш отговора - нямаме пари.

- Много сложно и тежко стана, не исках толкова за Евровизия да говорим.
- И аз, но така започна ти. Но искам да приключим разговора с това парти на Грузия, на което ни беше представен екотуризмът им, забележителностите, културата, историята. Най-добрите грузински народни ансамбли, които разказаха с танците си за всичко това. Когато излезе да пее тяхната София Нижарадзе, беше ясно, че тя представя всичката тази красота. И това журналистите го видяха, написаха... Това тук никой не го осъзнава, че България не е само 3 минути на телевизора, а много повече!

- Знаеш ли, струваш ми се различен. Преди говореше по-спокойно, а сега се изказваш по-директно и енергично. Намираш ли промяна в себе си? Сравняваш ли се с онзи човек, който преди 10 години "асфалтираше" професионалния си път?
- Не се разпознавам в този човек. Неговите мисли и действия ми се струват чужди. Притежавам неговите спомени, но не се припознавам в него. Той беше едно доста търсещо момче. Търсех себе си... През всичкото това време търсех посоката и мисля, че съм я намерил. Чувствам се градивно израснал. Щастлив съм.

- Когато човек се променя вътрешно, минава през период на трансформация, който обикновено е много странен. Но това го съзнаваме, след като премине всичко. Имало ли е такъв период при теб?
- Раздялата на KapиZмa. Това е началото на моя личен растеж. KapиZмa беше като детска градина.

- Но нали раздяла при KapиZмa няма?
- Да, така е. Но все пак всеки тръгна по своя път. Ние се разделихме с Galia, затова използвах тази дума. Все пак това си е раздяла...

- Каква раздяла?
- Трудна. Няма каква друга да е.

- Плакал ли си за KapиZмa?
- Да! Когато се разбрахме с Галка, плакахме заедно.

- И все пак бъдещето на KapиZмa?
- А, за това никой нищо не знае. Виж, хорските мнения са различни и знам какво визираш, като ме питаш това. Има хора, които харесват това, което правя сам, което прави Galia. Има хора, които са израснали с KapиZмa и вярват, че ние ще направим нещо заедно. Ние двамата сме приятели и от това може да се роди нещо хубаво, може и да не се получи. Никой не знае какво ще се случи утре.

- Преди беше по-лесно да те засечем в ресторант, клуб, бар... Нещо липсваш последните две години.
- Четири са.

- Какво правиш?
- Нямам нужда от този нощен живот. Предпочитам да съм си у нас и да чета. Да се самообразовам. Не крия, че покрай музиката нямам висше образование. Нямах тази радост.

- Не е късно да се поправи.
- Късно е. Няма да е нормално с всичките тези ангажименти да бъда студент. На всички е ясно, че няма да е сериозно. Остава ми да общувам с по-умни хора от мен, които да ме обогатяват. Знаеш ли колко пропуски откривам в себе си. Материи, които са ми интересни. Повярвай ми, не намирам причина да бъда в някой бар. Предпочитам да чета.

- Каниш ли гости?
- Да, каня на хубава храна, която приготвям лично, и на бутилка бяло вино. Онази вечер при мен беше Марги Будинова. Изкарахме си страхотно. Преди това Светлето дойде у нас. Сестра ми чакам да дойде с племенника ми.

- Колко е голям той?
- Петгодишен. Давид. Голям пич е и прилича на вуйчо си. Наскоро вкъщи бяха две приятелки, които, като видяха снимката му до камината, ми казаха: „Лелеее, не си се променил изобщо". А всъщност това беше той.

- Давид знае ли с какво се занимаваш?
- Скоро имах концерт в Добрич и той дойде, за първи път. След това беше много впечатлен и спазваше дистанция. Вече не бях вуйчо. Стоеше един леко притеснен.

- Определено си много по-силен от човека, с когото разговарях преди 4 години. Изразяваш се по-твърдо и категорично. Но плачеш ли някога...
- Преди да стана на 30, нещо не ми се получаваше. Някак си сълзите ми не работеха. След това нещо се случи и плача. Понякога доста. Дори на филми, особено на тях.

- Сега на колко години си?
- На 35.

- Каква е твоята лична мечта?
- Искам да си имам една голяма, пълна къща. Не мога да дефинирам точно как, но искам да е пълна. Дали сестра ми със семейството си, дали приятели. Слава Богу, имам истински. Но си представям пълна къща...