Минчев е артистичният псевдоним на Георги Куртев

Георги Минчев - Българският рок - 1987 - БалкантонМежду Георги Минчев и творчеството му има тотален знак на равенство. Каквото изпя Гошо, това и изживя. Той сам откровено признава: „Живях си живота така, както малко хора у нас са успявали да го живеят. И ядох, и пих, и по жени ходих, даже успях и да попея!“ И ако на някого случайно хрумне да хвърли сянка върху паметта на този светъл човек, Гошо Минчев ще намигне оттам – отгоре, и ще повторим думите от негово интервю: „Никога не съм искал да пробивам ей така – с главата напред. Аз съм на принципа „Отмини простака с презрение“. Ние не сме от това поколение, което се занимава с бизнес. Будали сме, ентусиасти. Мен не ме интересува материалната страна на живота. Просто съм над нещата. Сигурен съм, че това, което правя, може да не е най-модното, но аз си го харесвам." "Блудният син", скитникът без компас се превърна в национална кауза. "Бяла тишина" кънти, а късните гларуси летят и още търсим любовта в топлината на устните. Вечните парчета на Георги Минчев са издигани в култ от всяка следваща генерация. Неслучайно се оказа, че ако нещо въобще може да обедини нацията, това е рокендролът. Роден на 9 април 1943 в София, певецът по паспорт е Георги Куртев. Но преди години решил да приеме артистичен псевдоним и така станал Георги Минчев. Завършва специалност „Външна търговия“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Като студент печели „Златният Орфей“ с прочутата песен на Борис Карадимчев „Бяла тишина“ в акомпанимент на „Щурците“. Друг негов хит от онова време е „Снегът на спомена“. Никога не съм си мислил, че създавам история! Това недей да го забравяш никога! Никога не съм си въобразявал, че ще ме пишат в енциклопедии и не съм го правил заради това. Просто – кеф ми е да си пея!, беше казал Жоро в едно от последните си интервюта. С неговата смърт българската рок музика завинаги загуби един от най-великите си Творци. Георги Минчев беше сърцето на рока в България през дългите години на комунистическа цензура, а след промените от 1989 застана начело на трезвомислещата българска интелигенция и се отдаде на “свободната българска култура”. С името му са свързани десетки музикални шедьоври, а гласът му се превърна в емблема на българската рок музика. Той беше музикант, поет, текстописец, бохем и явление в българския културен и обществен живот от втората половина на XX век. Мнозина негови колеги го определят като некоронования крал на рока у нас. От 2001 в негова памет в София се провежда международен блус-рок фестивал “Цвете за Гошо”.
Първите му солови изпълнения датират от началото на 60-те години. По това време Жоро Минчев пее дует с Бисер Киров, солист е на "Студио 5” и свири заедно с рок бандата “Бъндараците”, която се приема за първата българска рок група. Тя носи името на британския лорд Бънди, който представя Обединеното кралство в Тристранната съюзническа комисия, формирана след 9 септември 1944. Основават я братята Димитър “Бъндарака” и Иван “Вачо” Милеви, като в състава са още съученикът на Вачо Кирил Маричков и приятелят му от махалата Петър Цанков. Заедно с тях Гошо Минчев изпълнява песните на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард. Родителите на Кирил Маричков са тясно свързани с комунистическия режим и остро не одобряват групата, която повсеместно бива приета като “бунтарска”. През 1966 “Бъндараците” се разпадат, а още на следващата година Маричков и Цанков основават нова група, която по-късно е наречена “Щурците”. Като студент през 1967 Георги Минчев е удостоен с Голямата награда на авторитетния навремето международен конкурс “Златният Орфей”. Песента, с която печели, е обявена за Мелодия на годината '67 и отдавна се приема за evergreen – “Бяла тишина”. Автор на песента е прочутият композитор Борис Карадимчев, а акомпаниментът е на “Щурците”. В края на 60-те по радиата в страната зазвучават и песните „Снегът на спомена“ и “Сребърни ята" в изпълнение на Гошо Минчев, които също биват обявени за хитове. През 1968-69 той свири заедно с “огнените момчета” от групата “Сребърни гривни”, създадена през 1964 от Валентин Стефанов - “Вальо Гривната”. Първоначално в репертоара на групата се включват предимно кавъри на британската група The Shadows, предвождана от виртуозния китарист Ханк Марвин. Постепенно групата се ориентира към обработки на известни фолклорни песни, с които постига широка популярност на музикалните фестивали у нас и в соцблока. Сред най-известните изпълнения на Георги Минчев от този период са “Вечерай, Радо”, “Пусто лудо и младо”, “Ела се вие, превива”, “Проксима”. По това време със “Сребърни гривни” е известният изпълнител Борис Гуджунов, един от малцината оцелели в самолетната катастрофа от 21 декември 1971, когато загива иконата на българската естрада Паша Христова. В началото на 70-те Георги Минчев заминава за Белгия, където следва кино- и телевизионна режисура в IAD Брюксел. След дипломирането си през 1977 музикантът напразно търси поле за действие в "спокойното време" на 80-те години в България. Заема се с журналистика и между 1980 и 1982 води радиопредаването “Песни на седмицата" по Радио София. Водещ е и на телевизионния конкурс “1 от 5” през 1982-84 и Младежкия конкурс за забавна песен от 1980 по БНТ. В края на 80-те Георги Минчев най-сетне успява да издаде дебютния си албум - "Българският рок". Сред парчетата в него са "Урок по рок", "Почти полунощ", "Есен в Созопол", "Какви времена", които отново изкачват името му на върха на музикалните класации у нас. До края на живота си издава още 4 албума - "Рокендрол ветерани" от 1989, "Равносметка" от 1995, "BG рок" от 1995 и "Бяла тишина" от 1997. През 1991 с Пеци Гюзелев създава групата “Стари муцуни”, а през 1998-а заедно с Развигор Попов - групата "Полезни изкопаеми". Особено нашумява с песента „Блажени години“, която е кавър на американска кънтри мелодия. “Бардът на демокрацията”, както го нарекоха медиите, си отиде от този свят на 18 февруари 2001 след дълга и неравна битка с рака. Четири години по-късно излезе негов посмъртен албум. И както подобава на името и паметта на Гошо Минчев, един диск бе недостатъчен да събере забележителните моменти от творчеството му. Албумът съдържа хитове, сред които "Бяла тишина", "Блажени години", "Равносметка", "Рокендрол в събота", "Гадже бонбон", "Купонът тече", "Стар, избелял албум". Някои от едва 18-те негови песни са от времената, "когато рокендролът беше млад", а други - от демократичните времена, които той “по жороминчевски” прие с голям ентусиазъм. Китарата си Музикантът завещава на своя приятел, рокаджията от зората на промените Васко Кръпката, който прави с нея поклонение пред гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. Той е и сред основните организатори на ежегодното музикално събитие, посветено на Георги Минчев “Цвете за Гошо”. На него почитта си към изключителния български рок музикант отдават десетки групи, тръгнали по пътя на Рока под звуците на неговите песни. Георги Минчев става съсед на Рони Джеймс Дио в Алеята на рока в Каварна. Музиканти и журналисти се обединиха за издигането на паметник на българската рок легенда, който да бъде поставен на метър и нещо до барелефа на звездата от „Рейнбоу” и „Блек Сабат”.