Мими Иванова: Патици ми изядоха тортата пред Дряновския манастир

Мими Иванова и Развигор Попов-Честита Нова години, Мими! Как я посрещнахте?
-Пенсионерски – кротко, спокойно, вкъщи, само двамата с Развигор, на масата, след това пред телевизора. Необичайно е. На такъв празник сме на работа и не знаех какво трябва да правя, та направихме това, което най не трябва – да седнем да ядем и след това да гледаме телевизия. Не беше лошо, имайки надеждата, че няма да се повтори, поне в близките години.

-За вас празничен е почти целия месец...
-Аз и до този момент продължавам да обработвам съобщения на приятели и почитатели. Гледам да бъда любезна и да отговарям на почти всички, които са се сетили за нашите празници. Те започнаха от 26 октомври, когато е годишнината ни от сватбата и приключват на 7 януари, когато пък е именния ден на дъщеря ни Ина. Тази година като че ли най-много се бяха сетили. Някои сигурно са се обидили, че не съм вдигнала телефона, но то просто беше невъзможно.
-Успяхте ли да празнувате рождения си ден на 28 декември?
-Много инцидентно и импровизирано стана. Мислех, че няма да се сети някой да каже „Хайде да празнуваме“, а на мен само толкова ми трябваше. Ставайки, видях дъга в небето, която снимах и си казах по детински, че е предзнаменование, че ще се случи нещо много хубаво тази година, не само за мен, а за всички. После един приятел предложи да се срещнем в парка в Младост и да организираме нещо като пикник за няколко човека. Имахме и работни срещи, та ги съчетахме. Много радушно приеха поканата, явно им липсват такива събирания. Като хлапаци се радвахме. То пък и такъв хубав ден беше, че ако бяхме отишли по бански, щеше да е най-уместно. Това също беше необичайно – може ли да има такива температури на 28 декември? С мъжа ми се бяхме подготвили – покривка за пейката, всичко за хапване беше в отделни чинийки, изолирани, всеки да си има нещо за него. Бяхме си казали, че ще останем само половин час, колкото да свършим и работата, и да се почерпим. Обаче останахме два часа, че и повече. Беше много приятно, всички останаха доволни и щастливи.
-Кой е бил най-запомнящият се рожден ден през годините?
-Точно това си помислих, че този ще е сред най-запомнящите се. Била съм и в чужбина, Развигор се е потрудил повече да го посрещнем по български, тъй като сме били с колегите музиканти от група Старт. Като не ми е нормалната обстановка, малко се парализирам и нямам чак толкова фантазия как точно да го направя, но Развигор приготвяше боб и кюфтета, които да са типично нашенски. Посрещала съм рожден ден и в Дряновския манастир. Едни патици ни изядоха всичко в багажника и беше много смешно, но пак успяхме да си го направим. Рожденият ми ден е на такава дата, че хората малко са поуморени от Коледата, но все още с желание да пазаруват и лежерно настроени. Но всички се радват, като кажа, че ще го празнуват. И ти си бил на мой рожден ден, даже не на един. Но тази година всичко е по-особено и различно. Това, което направихме, си беше чист героизъм, защото все пак беше и рисковано, макар че взехме всички мерки. Някои от хората не бяха прекарали ковид и стояхме на разстояние.
-Вие тогава може би сте били в пика на антителата и най-малко сте се притеснявали...
-И все още сме с антитела. Ние винаги се притесняваме, защото както всички казват „Кой знае как ще се развият нещата“, за да не се повтори това нещо, което изкарахме, макар че при нас не беше чак толкова тежко. Не стигнахме до болница, но си беше странно състояние, в което уж си с ниска температура, пък си болен. Друг път съм карала много по-тежки грипове, с висока температура, кашлица, хрема – аз този път нямах и това ме заблуди, че нямам ковид, а то имало най-различни варианти и всичко е индивидуално. След грип обикновено ставам и съм кукуряк, а сега доста време се възстановявах. Едва ли не се учих да ходя, защото цялото ми тяло беше различно. Имах период, в който все още се чувствах така странно, сега вече съм си наред. Единствено се притеснявам от това, че всички стоим по къщите си и няма фитнес – не че ходя в зала да тренирам, но ходя по задачи, движа се, а сега не – седя си вкъщи и съм една такава отпусната, та се ужасявам да не метна някой килограм, дет' после ще се чудя как да го свалям. Ама какво да се прави, това ще е извинението, ако наистина кача килограми.
-Какви подаръци получихте?
-Разбира се, макар че сега много трудно се пазарува. Това, което Развигор би ми купил, не можеше да го помириша онлайн. Изумих се колко хората се бяха постарали, продължавам да ги получавам, тъй като пощите са били затруднени. Оценявам това, тъй като много пъти тази година пропусках да направя подаръци, надявайки се, че след време ще успея да направя жест. Те обаче го бяха направили навреме и е супер готино. Букет от живи 15 лалета имаше пред входа ми, календари, колажи, клипчета от почитатели, с които да поздравявам в социалните мрежи, двама колеги ми изпратиха биографичните си книги с много хубави послания. Да не говорим за мавзолея от цветя и саксии, който продължава да ни радва. Един, много красив розов куфар, в който имаше номерирани 15-тина пакети и на всеки пишеше кога да го отворя – когато сте в добро настроение, когато сте тъжна, когато ви се яде сладко. Получих от президента специално поздравление, козметика и много други подаръци. На Развигор пък съм си поръчала няколко нови песни и първата от тях беше готова като музика за рождения ми ден. Сега тази сутрин стоя в хола сама, имах работа с ученици онлайн и не го контролирах какво прави и тъкмо слезе и каза, че и текстът е готов. Остава и да го одобря – това е най-тежкият момент.
-Връщала ли сте му през годините много песни?
-О, да, редовно. Може би на половина. Някой от тях веднага съм знаела, че са за мен. Но е имало много песни, за които не знам как му е хрумнало въобще да ми ги представи. Връщам му ги, защото не са точно това, което бих искала сега да изпея. Аз съм певица, която авторите трябва да познават гласа ми, вкуса ми и не съм всеядна, за да изпея всичко. Като ми хареса някоя песен я правя от раз, не мога да се мъча. Обаче ми се е случвало и съм знаела, че няма да стане, но съм го правила, макар и рядко.
-Като си говорехме за подаръци, успяхте ли да изпратите такъв на внучката Тайя в Берлин за нейния рожден ден?
-Подаръкът няма как да е сега, да е през пощата. Подаръкът е по банката. Аз имам поверие, че към края на годината трябва само да се вкарва, а после като мине Нова година да се теглят. Тепърва ще изпращаме подаръци.
-Чувате се непрекъснато с дъщеря си, те как са изкарали празниците?
-Мислех, че ще е по-тъжно, защото тя е сама – нейният съпруг си е в Ямайка и пак не успяват с полетите. В последния момент отменяха много полети, мъчихме се през Щатите да пътува, обаче не стана. Но тя има много добри приятели, които живеят близо около нея, та направиха празниците на нея и детето готини и запомнящи се. Радвам се, че се появи детето, за да не е толкова самотна. Тайя толкова ни забавлява, че в момента, в който почнем да си говорим – няколко пъти на ден се свързваме, става много готино.
-Как ви забавлява?
-Такава усмивка и такъв израз на възторг не познавам. В момента, в който чуе дядо си да пее „Ау от глад умирам“ от „Вълкът и седемте козлета“, лицето й става огромна усмивка. Страхотно чувство за ритъм има и като чуе дядо си, първо се усмихва много по-широко отколкото като ме види мен – явно той повече я впечатлява, и по една маса започва да тропа с пръстчета. Той също го прави, тя се опитва да повтори – имат някаква такава връзка като барабанисти, така че ще проверим таланта й в това отношение като поотрасне.
-Дъщеря ви като беше малка също я пробвахте за певица, но после тя се отказа...
-Може би ние сме виновни за това, че не направихме нищо за нея и не я поощрихме. Докато беше малка и нямаше на кого да я оставим, правихме нещо за нея, за да бъде около нас. След това като порастна си избра друг път. Но тя не е много за шоу, много уравновесено и скромно момиче е, за нея сцената е като чуждо място. Докато сега малката е съвсем различна, но дали и там няма да се намесим и да кажем „Остави, гледай нещо друго“.
-Нали казват, че талантът се предава през поколение...
-Не знам, за талант е още толкова рано да говорим. Важното е да се забавлява.
-Какво стана с къщата, която зет ви правеше в Ямайка?
-То не е къща, а като две бунгала с външна веранда, имат си всичко. Ина искаше няколко такива да направи, за да могат да имат да дават под наем за туристи, които са като нея с раницата и не биха отишли в много луксозен хотел. До двете къщички стигнаха, построени са, обзавеждането ще стане бързо, но сега всичко е замряло, като навсякъде.
-Какви са очакванията ви за 2021 г.?
-Толкова ми е весело в този последния месец, като изключим тези болести, през 2020 г. във всичко ми вървеше и продължава, но това, което ни сполетя всички, ми се ще да мине – здрави, прави сме, работим си, всичко си имаме – понякога дори не знам какво да си пожелая материално. Да се променят нещата със здравето, с пътуванията, с близостта, вече да не сме само онлайн. Нямаме само тази стабилност по отношение на срещите и пътуванията. Предполагам, че всички го искат. Успешна нова година на всички!

Интервю на Лео Богдановски за "Телеграф"