Милица Божинова и Асен Масларски: Посрещаме 2010 г. с първата ни реколта вино и ракия собствено производство

Милица Божинова и Асен МасларскиПевицата от „Фамилия Тоника" Милица Божинова и поетът с китара Асен Масларски намират пътя един към друг преди 10 години. И двамата имат предишни бракове, но от искрата, която пламва помежду им, се ражда ново семейство. В навечерието на второто десетилетие на новия век талантливите българи споделят радостта си от съвместния живот пред Надежда Йосифова от списание „Всичко за жената”.

ЛЮБОВТА
Асен: Милица е всичко за мен. Вече 10 години изцяло сам подчинил и работата, и мислите, и творчеството си на това, че сме заедно. Ако хипотетично предположа, че някаде ме поканят сам, аз нямам какво да изпея. Всички песни, които сме направили, са свързани с нас двамата. А и късната любов е по-истинска, по-наситена и съдържателна. Когато се срещнахме, не бяхме първа младост и всичко, което се случи между нас, не можем да кажем, че се дължи на мимолетно, силно влюбване, типично за младите хора. Преборихме се с много трудности в житейски план. И това, което е сега между нас, е най-точното и истинското, защото сме се стремели към него и сме го искали. Търсили сме това, което ни е липсвало, и ето вече 10 години сме заедно.
Милица: Най-различни неща се случиха през тези години и все хубави. Напоследак в отношенията ни настъпи спокойствие, но не в онзи смисъл, дето все ти е тая. Съвсем се напаснахме един към друг. Както Асен казва, че няма собствен репертоар, тъй като правим само общи песни, аз пак умишлено се отказах от солови изяви, за да вървим заедно двамата напред.

КОЛЕДА
Асен: Вълнуваща беше първата ни Коледа заедно - през 2001... Ние сме с новия век! Предишната помня, че Милица беше с „Тоника", имаха концерт във Варна, а и още не се бяхме събрали.
Милица: Самият празник Рождество е необикновен. Откакто се помня, та досега, независимо дали сме на участие или сме вкъщи, винаги витае празнично настроение. Този светъл ден свързвам най-вече с дома. И където и да сме, все сме с мисълта за другия, за своите близки.
Асен: Много се вълнувам дали ще върнат стария календар, тъй като имам рожден ден на 8-и януари и знам, че съм роден по Коледа. На 6-и януари беше Бадни вечер, на 7-и - Коледа. Само малко се притеснявам, че ако това стане, точно на Нова година трябва да се пости.
Милица: Тази Коледа и Нова година може би ще работим, но аз много се радвам, като имаме участия. За мен това е добра поличба. А и без това по-голяма част от времето прекарваме вкъщи, тъй като там е и нашият офис. Така че на празниците е редно да поработим и за сметка на другите.

ТРАПЕЗАТА
Милица: Приготвям всички ястия сама, които за Бъдни вечер трябва да са минимум седем. Но винаги правя повече, прибавям по някоя кулинарна импровизацийка. Задължително пълня чушки с ориз, с боб, правя постни сармички, може да сготвя и боб в гювече. От баба знам един специалитет, който се прави с много счукани орехови ядки, които се заливат със зелев сок, прибавя се и повечко чесън и става много вкусно. Правя и баница с тиква, баклава, ошаф.
Асен: По празниците отговарям за мокрия бюфет и в него се концентрирам. Зареждам го обилно. Но тази година гордостта ми е, че и ракията, и виното са мое производство. Реколтата беше много добра и стана нещо превъзходно. Радвам се на резултатите и засега не мисля за акцизите. Надявам се, че ще намерим колая - не може вековна традиция да се прекъсне и изкорени.

ПОДАРЪЦИТЕ
Милица: В двора имаме посадена елхичка, която вече е на девет години. Под нея слагам подаръците и малката Милица, която е дете на дъщеря ми, много се радва. Тази година и Антон, който е дете на сина ми и вече поотрасна, и той ще търси под елхата. Още не съм взела подаръците им, но знам какво ще купя на Асен - туристически обувки. Той много-много не обича планината, но мисля, че ни е време да пообщуваме по-близо с природата.
Асен: Не ги мисля подаръците - или импровизирам, или разчитам на Милица, тъй като има по-точна преценка кой от какво се нуждае.

МАЙКА И БАБА
Милица: Няма по-хубаво усещане от това да знаеш, че си дал живот, че от твоя живот се е родил още един и още един. Уникално е да гледаш как расте малкото човече, да следиш всяка нова негова думичка и крачка. Като станах майка, бях много малка, много неща правех едновременно и може би сам пропускала някои моменти с децата си. Но не са чак толкова много, защото съм от тези родители, които се вкопчват в децата си. И сега все им звъня и ги разпитвам къде са и какво правят - малко съм досадна.

МУЗИКАТА
Милица: Когато сме на работа, разбира се, че пеем! А вкъщи пея непрекъснато, но на Милица и Антон. Въпреки че и внуците, както и децата ми, са свикнали с моята работа и не я приемат като нещо необикновено. И това е много хубаво! Не може най-близките ти да те възприемат като извънземно!
Асен: Понякога се налага да попеем по празниците, но не на сцена. По Коледа ходим на имен ден на брат ми Божидар, който празнува Божич. А и нали именно на празник става веселба, свързана най-вече с музика и песни.

СТАРАТА ГОДИНА
Милица: Трудна беше 2009, но слава Богу - спорна!
Асен: Най-хубавото беше това, че имаше страшно много работа - най-вече Милица с „Тоника", но и ние двамата заедно сащо имахме доста изяви. Мисля, че 2009 беше от добрите години, дай Боже 2010 да е още по-добра в професионално отношение! По принцип винаги си пожелавам да имаме толкова много работа, че да нямаме време за други неща.

2010 ГОДИНА
Милица: Пожелавам всички да сме здрави и да имаме работа!
Асен: Наистина това са китовете, на които се крепи нашият свят. Когато имаш работа, имаш изяви, тогава имаш желание и ищах да правиш нови неща, за да радваш хората.
Милица: На читателите ви, на всички хора пожелавам надежда през 2010-а!
Асен: И вяра, и надежда, и любов пожелавам на всички хора и да запазят човешкото в себе си! Защото живеем в динамични времена, които изкушават много хора да живеят по друг начин, който лично на нас не ни харесва. Но ние просто не можем да бъдем други. Може би изглеждаме малко ретро, но не знам дали е ретро да обичаш и цениш другите като хора, като интелект, като творци? Всеки носи в себе си нещо добро и ние се стремим във всеки срещнат човек да откриваме именно това добро. С такива хора ни се иска да се срещаме през новата година.
Милица: Никой не е безкрайно добър или лош, във всеки има по нещо и от двете. Въпросът е кое надделява!