Милица Божинова: Поддържам форма с мотика и лопата

Йорданка Христова, Мая Нешкова и Милица Божинова на Алеята на славатаСуетни колежки: "Питай Милица Божинова каква е тайната на нейната младост!" Демек как поддържа това тяло - фитнес, диети, пластични операции... На срещата певицата ми показва дланите си с пресни пришки. "От лопатата и мотиката е. Плевя, грижа се за градината, не се спирам. А и никога не съм пушила, не съм и пила, освен домашното вино от лозницата, което с Асен си правим. Макар че жълтите вестници 6 пъти писаха, че съм алкохоличка", усмихва се Милица. Милица се казвала баба й, но пътят й предопределят родителите, които пеят в столичния хор "Родна песен" заедно с Александрина Милчева, която след време ще даде първите уроци на бъдещата певица и ще я окуражи да следва пътя към сцената. Детето ходи на репетициите в хора, а вкъщи им гостува Йосиф Цанков. Милица пропява 3-годишна, щом баба й изплела синьо елече. Докато премятала куките, старата си пеела големия шлагер на Ирина Чмихова "Я подай ми, мила мамо, синьото елече". Елечето е готово и малката запява сама песента - ту права на стола, ту на двора пред къщата им на ул. "Ямбол", ту сред гостите. Това е първият й шлагер. Следва "Тумбалалайка"... Първият, пленил детското й сърце, е Емил Димитров, а вторият - италианското дете чудо Робертино Лорети. Малката се прехласва тогава и по Рита Павоне, Лили Иванова, Йорданка с "делфините", Константин Казански. 5-годишна чете сама приказки и започва да учи пиано. Второто е по принуда - бабата води братовчедка й на уроци по пиано и балет, а няма къде да остави малката. Учителката усеща интереса на Милица и казва: "Да опитаме с това детенце." Старата обаче дава отбой: "Малка е." Но учителката настоява. Така Милица свири интензивно 8 години, а покрай пианото се увлича и по пеенето, даже я вземат в хор "Бодра смяна". "Свиренето помогна много, защото разви не само музикалността, но въздейства много на душевността, на хармонията с това събиране на двете ръце на клавишите", казва Милица. От 7-и клас набляга на пеенето и школува в самодейни състави. След години тя ще бъде единствената софиянка в "Тоника СВ". Конкурсът за състава към Строителни войски е паметен. След като създадената през 1970 г. "Тоника" се разпада след 10 години (Ева, Георги и Иван започват да пеят под името "Домино", а Анастасия отива в САЩ и с Трошан Владовски създават групата Double Freedom), създателят й Стефан Диомов тръгва да прави нова формация със същото име, но този път към Строителни войски. Милица е в началото на певческата си кариера. Но е забелязана от Митко Щерев и още като студентка записва музиката за филмите "Адаптация", "Завръщане от Рим", "Обратната страна на огледалото". След естрадния отдел на консерваторията я разпределят да работи в Концертна дирекция. На естрадната сцена се появява за първи път с групата "Фоноекспрес" през 1978 г. Съставът е със самочувствие като наследник на "Диана експрес" и Милица се изявява като тяхна подгряваща певица. Чираклъкът й е близо 1,5 години. Петър Чернев е в същата роля, но той е напред с материала и дори организира доста техни концерти. От песен на песен и концерт след концерт Милица още на 18 години се омъжва за музикант от "Фоноекспрес", а на 19 ражда. Когато Диомов обявява конкурс за "Тоника СВ", тя вече е на 22 години, с второ бебе на 5 месеца. "Не бях излизала дълго от вкъщи, но приятелка ми каза, че в цяла София има разлепени афиши за конкурс за нови гласове на "Тоника". Явява се на изпит след скорошна операция и с 39 градуса температура. Изпитът продължава 2 месеца, сякаш търсят солисти на миланската "Ла скала". Първо избират 8 певци, а после за месец ги пресяват наполовина. Сред критериите са как всеки чете нотен текст, прави запис и артистично ли се държи пред публика. На финала остават Ваня Костова, Милица Божинова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров и Теодор Шишманов. Изпитанията обаче продължават. 11 месеца те се водят експериментална група към Строителни войски. Това означава, че не са на щат и нямат заплати. Като софиянка Милица е в най-изгодна позиция, защото поне има къде да живее, но колегите й понасят спартански несгоди през цялата 1980 г. После ги назначават със заплата от 132 лв. Започва къртовски труд - репетиции, пътувания, концерти... "Митарствахме толкова из поделенията на страната, че понякога не знаех в кой град се събуждам. Умората бе тотална", спомня си Милица. Пред армията изнасят не по-малко от 120 концерта на година. На турнетата пътува винаги с двете си деца, бебешката количка, пелените, които са винаги в автобуса на Строителни войски. Закваската си казва думата - децата й израстват много музикални, а синът й завършва консерваторията. Тя не иска да излага на показ семейството си: "Жълтите издания направиха парцали от живота ми - бяха ми откраднали профили, писаха невероятни неща, стигнахме дори до НСБОП, за да разберем откъде идват." През 1986 г. Милица записва с Илия Ангелов песента за филма "Скъпа моя, скъпи мой", която става евъргрийн и още се върти по радиата. Същата година "Тоника СВ" се разделя. Групата напускат Ваня и Стефан Диомов, а Милица, Ралица, Драго и Емил (сменил Теодор Шишманов) продължават да пеят до 1991 г. Според четиримата това е златният период на групата и дотогава имат над 1200 концерта в Русия, Украйна, Германия, Чехословакия, Гърция, Австрия. Пред Милица оживяват спомени от концертите в Москва и Прага. Там най-аплодираният е Емил Василев, който от години живее в Лас Вегас. През 1991 г. певците са съкратени от работа. "Тоника" обещават обаче да се съберат в по-добри времена. Това се случва през 1994 г., когато се обединяват всички от предишните формации - Милица Божинова, Ваня Костова, Ева Найденова, Ралица Ангелова, Драгомир Димитров, Георги Найденов, Теодор Шишманов и Иван Христов и Стефан Диомов. Отсъства само Емил Василев. Певецът, който единствен има неговите адреси, съзнателно не го кани. С 8 гласа "Фамилия Тоника" се възражда и препълва залите до 2006 г. После обаче Иван, наречен Славея, умира, напуска Ваня, след нея Теодор и Стефан Диомов, заболява и Гого. Междувременно Милица прави няколко песни в дует с Илия Ангелов, после и с Валди Тотев за негов албум, а той пише композиции за нейния "Хиромантия", който излиза 1996 г. С Асен Масларски се припознават като сродни души през 2002 г. и записват дуетен албум по поезия на Маргарита Петкова, Божана Апостолова, Петя Александрова и др. Двамата заживяват заедно. Как минава един ден днес на Милица? "Не обичам да се излежавам. Моят фитнес от сутрин до вечер е в градината. Имам място с бунгало край София и с дни прекарвам там. Кървавите пришки по дланите са от лопатата и мотиката, от плевене, садене и пр. Зареждам се там. Ходя боса, без грим, почивам си от всичко, отърсвам се от негативното. Там ми идват и идеите за нови песни." Книгите са другото й развлечение. Чете по няколко едновременно, сега е на вълната на Хорхе Букай. Милица не чака пенсия, макар да има 32 години трудов стаж. Сега правят нови неща с "Тоника". Искат Момчил Колев да напише музика за много гласове, защото песните му са мелодични, на каквито винаги залага и "Тоника". "Не ме интересуват модата, шопингът или коктейлите. Обичам простите неща в живота, а не лицемерието и фалша. Затварям буркани със зимнина, варя лютеница, правим с Асен и домашно вино. Стремя се да живея природосъобразно - обичам много да готвя, да експериментирам в кухнята. Някога дори мога да отворя малка кръчма с гозбите на Милица. Опитвам се да живея правилно, има още на какво да се науча", казва певицата. И признава - зложелатели й тровят живота с жълти писания преди рождения й ден, пишат небивалици, без даже да я познават. "Стремя се да отговоря с добро. Вероятно и аз съм правила лошо на някого - волю или неволю. Няма човек, който да не е бъркал, но се моля на Господ да не правя повече грешки. Искам да се изчистя от всичко, в което съм грешила. Опитвам се да правя само добро. Искам достойно да завърша живота си." С Асен Масларски, който е до нея с китарата. Какво очаква за рождения си ден? "Чакам една песен, която човек от моята зодия обеща да ми подари. И да я изпея за хората", казва Милица с онзи познат блясък в очите на момичето на "Тоника СВ".

Николай Москов за „24 часа”