Милена Славова: 50 голи мъже ми поискаха автограф

Милена Славова на юбилейния си концерт- Милена, минаха 25 години, откакто сте на сцената. Защо направихте юбилейния концерт?
- 25 години минаха много бързо. Мислех, че хората са ме забравили вече. Но като почнах да свиря по клубовете в София и страната, се оказа, че има живи фенове. Даже и нови - някакви момиченца на по 14-15 години, които проучили цялата ми история. А аз си мислех, че държавата се е чалгализирала. Заради тях реших да правя това, което си знам.

- Как започва кариерата Ви?
- Качих се на сцената в края на 1984 г., когато завърших училище. Откри ме продуцентът на братя Аргирови - Киро Мъглата. Той ми направи първите записи в националното радио, но не ги пускаха. Това бяха парчетата „Съвет", „Не си ми длъжен" и „Обявление". Бяха много готини и се открояваха на фона на всичката боза, която ни заливаше по онова време. Аз имах странен външен вид и заради него въобще не ме пускаха по телевизията. След като видя, че с тия песни нищо не става, Киро Мъглата замина за чужбина. Тогава се събрахме с Васил Гюров. Бяхме направили „Трио Милена", след това взехме барабанист и прерасна в група „Ревю". С нея свирихме до лятото на 1989 г. Имахме проблеми с комсомола, забраняваха ни. В крайна сметка се разпаднахме и аз продължих сама след промените.

- Къде пеехте?
- Преди промените само в СССР. След това първата ми покана бе за „Сан Ремо". После ходих в Хамбург, Франция и т.н.

- Кога излезе „Неам нерви"?
- „Неам нерви" излезе с „Орион" - група, в която бях за кратко. По-късно я презаписах с „Ера". С „Ера" ходихме във Франция на фестивала в Кан - бяхме с Джеймс Браун, Браян Адамс и с други големи звезди. Веднъж в Летния театър в Пловдив правех самостоятелен концерт. Трябваше да го открия, качена на голям мотор. Според сценария сядам на мотора, докато е тъмно, паля го, а той е озвучен с микрофони. Тогава светват лампите, бандата забива, аз слизам от мотора и запявам. Качиха ме в тъмното на мотора, обаче аз забравих откъде се пали. Пипам оттук-оттам, в едната ръка държа микрофона, а бях с едни кожени гащи, дълги чорапи и каубойски ботуши с капси и каишки. Докато човъркам, на микрофона се чува: „Абе, тука сега какво беше?" Осветителят се изнервил, че дълго време нищо не се случва. Пуска лампите, бандата засвирва, а аз съм си закачила ботуша на някаква стъпенка и не мога да сляза. Започвам да пея, правейки опити да се махна от мотора, докато паднах от него. Почнах да се кискам и половината песен мина в смях заедно с публиката. В края на друг концерт, пак в Пловдив, започнах да каня публиката на сцената да пее. Те се качваха по един, двама, но в един момент тръгнаха на тълпи. Стъпваха по кабели и монитори. Охраната не можеше да ги задържи. Беше абсолютно неконтролируемо. Един от домакините в Летния театър загаси шалтера и настана мрак, а на сцената имаше 100 човека. Стана още по-голяма вакханалия. Докато бе тъмно, бутнаха и пилоните с осветлението. Чуха се два гърмежа. Всичките лампи бяха долу на сол. Човекът, който изгасил осветлението, се изплашил и го пусна пак изведнъж. Получи се токов удар. Озвучителите и осветителите бяха пред самоубийство. Друг път в Благоевград имаше купон и фенове ме подгониха за автографи. И аз исках да им се разпиша, обаче те бяха огромна тълпа и си помислих, че ще ме смачкат. Влязох в микробуса да се скрия. Седнах до вратата, като си мислех, че ще се наредят като нормални хора. Да, но те нахълтаха вътре. Имаше един мениджър с нас, който дръпна вратата и я заключи. В един момент микробусът започна да се клати. Тълпата вдигнала микробуса и почнала да го носи. Пренесоха го на 20 метра. Веднъж свирихме на басейна „Червено знаме". Имаше купон и накрая бой с торти. Някои ми завря паста в ухото. Влязох в банята да си вадя крема от ушите. Както се мия, гледам пред мен стои една гола жена с лист и химикал. Чакаше за автограф.

- Имала ли си други нестандартни срещи с фенове?
- Имам една култова случка на „Журналист". Бях на море и реших да се прибирам от плажа по друга пътечка. Гледах си в краката да не се убода на някоя мида и изведнъж се озовах на нудистки плаж с около 50 голи мъже. Побързах да се изпаря, обаче някой ме позна. Всички дибидюс голи наскачаха да се снимаме. И фотографът - и той гол. Обещаха да ми пуснат снимката по имейл. Така и не си я получих. Сега си я издирвам!

- Защо се разделихте с английския си съпруг Робърт?
- С предишния ми съпруг живяхме три години там. Той беше клубен промоутър. Запознахме се, като свирихме с групата в един клуб, който той държеше. Три години живяхме много „екшън лайф", защото той непрекъснато беше по клубове, и то все с някакви големи звезди. Прибираше се да спи сутрин в 10 часа, изморен от нощни купони. Леми Килмистър от „Моторхед" му беше добър приятел, Мерилин Менсън и все такива. Аз исках малко по-тихо и спокойно да живея. Върнах се и почнах нов живот тук, защото много от старите ми приятели бяха заминали някъде. В такъв момент оставаш сам и объркан. Уж всичко си е същото, но всъщност не е. Така се чувствах три години. Ходех до Лондон и се връщах.

- Как се запознахте със сегашния си мъж Тони?
- Ние се познаваме от 1997-а, но той беше женен. Тогава и аз бях омъжена. Бяхме само приятели. Тони хранеше кучето ми Джиджи с пиле на грил. При едно от връщанията ми в Англия ми звънна по телефона. Бяха отворили средиземноморски ресторант и той ме покани да пея там. Така си подновихме приятелството. След това прерасна в нещо друго. Сега си гледаме бебето. Куин стана скоро на една годинка. Растат й зъби и много плаче.

- С какво се занимава Тони?
- Има бизнес, свързан с Лондон. Пътува непрекъснато - всеки месец за по десетина дни.

- Защо тогава не живеете там?
- Аз винаги мога да се върна. Имаме апартамент. Там материално сме много добре. Англия е страна, в която лесно се живее. По-евтино е от тук. Ние сме в самия център на 10 минути пеш от Сохо. Но там съм самотна. Тук имам много приятели и купонът е друг.
Интервю на Галена Гюрчева за „24 часа”