Милена Славова: Уредих се с английска пенсия

Милена Славова с дъщеричката си КуиниВечната бунтарка, рок певицата Милена Славова пак е непримирима. Този път прицел на възмущението й са т.нар. Златки, които създават около себе си измислен свят на силиконови барбита. Две от най-новите си песни „Куклата Мици" и „Чворолино" Милена изпя на 28 ноември в зала „Универсиада", където тя и най-известните ни рок групи свириха в продължение на 4 часа. Така рокдама №1 отбеляза своята 25-годишнина на сцената. По този повод с нея разговаря Валентина Петкова от вестник „Труд”.

- Милена, с тези песни няма ли да си навлечеш гнева на мутри и мутреси?
- Ако някой открие себе си в песните ми, толкова по-зле за него. За да бъдеш герой в тях, наистина трябва да си доста празноглав. Този типаж мъже и жени са хибрид на новата българска „цивилизация". Когато обаче подобни птици кацнат на някое чуждо летище, След няколко часа разбират, че са сбъркани герои.

- Сигурна ли си, че го разбират?
- Ами просто виждат, че изглеждат като проститутки, а там това не се толерира. За разлика от България. Обикновено тези хора, като отидат в чужбина, се сблъскват с една друга цивилизация и акълът бързо им идва. Тогава разбират колко са задръстени и ги хваща срам от самите тях. Виждала съм хиляди такива примери в Лондон. Знам как пристигат децата на тукашни баровци, които си мислят, че всичко знаят и че са страхотно отворени. В следващия момент обаче разбират, че са пълни цървулковци, дошли от село, макар и да са от София. Това е резултат от сбърканата им психика, създадена от тукашния начин на живот. Осмивам ги и защото се мислят за безпогрешни.

- Някои ще кажат, че завиждаш на младите мацки с пищни форми. Мразиш ли силикона?
- Не мразя силикона и харесвам подобрения по тялото. И аз бих си направила, но в рамките на разумното. Ако някога имам силиконови гърди, няма да ги изкарам да ми висят върху фланелката, тъй като е просташко. Ще си седят мирно в някакъв хубав сутиен. Това е красотата на нещата. Иначе дай да си направим и задниците и да си ги показваме. Тази парвенющина адски ме дразни. Не мога да си обясни как някаква си Златка става звезда, само защото спи наляво и надясно и съблазнява чужди мъже. Такива като нея са някакви квартални отрепки, които трябва да си седят там, където им е мястото. Какво випаджийско има в тях? Защо ВИП не е някой, който е завършил Оксфорд, ами тази овца или друга подобна. Жени, които не могат да свършат работа за пет стотинки, стават еталон за подражание. Къде са тези с обноските и с образованието? Оказва се, че обществото няма нужда от умни образовани и изискани жени. Не е ли така?

- Животът в Лондон ли те направи такава каквато си днес?
- Да. Там разбрах, че за да си успешен в живота и да си финансово независим, първо трябва да учиш. Няма значение дали си от бедно или от богато семейство. Ако нямаш пари, зад гърба ти има държава, която те кредитира. След пет години, когато завършиш и започнеш работа, ти връщаш тези пари. Но така, че да можеш да живееш нормално. Всичко е балансирано. Оттам нататък банките ти отпускат кредит за жилище. Е, ако кривнеш встрани или направиш някоя глупост, ще останеш на улицата... Но това вече зависи от самия теб.

- Като е толкова хубаво там, ти защо се разведе с английския си съпруг и се върна в България?
- Робърт ми даде много, отвори ми очите за друг свят, за неща, които въобще не съм предполагала, че ще видя. Но се опита да ми вземе българския дух. В един момент се оказа, че трябва да се превърна в друг човек.

- В какъв смисъл?
- Душата ми беше празна, макар че постоянно ходехме по партита и светски събития с най-известните рокаджии там. Запознах се с хора, които не съм и сънувала, че е възможно да срещна на живо. Но се уморих от прекалено много информация и разнообразие. В къщи непрекъснато влизаха и излизаха някакви хора. Беше ад, от който в един момент полудях.

- Кои са били най-трудните ти моменти и как си се измъквала от тях?
- О, имала съм много трудности, защото никой не ми е посочвал правилния път и е трябвало да се блъскам сама да го откривам. Да си губя времето и да разбивам нервната си система. Но пък точно това прави хората по-умни и изобретателни. Един от трудните ми моменти беше когато пристигнах в Англия - оказа се, че не говоря езика така, както трябва. Въобразявах си, че съм го научила, а не бях. След това, за да постигна целта си и да свиря с група и да правя песни, трябваше да има къде да живея, да имам пари за храна, за сметките за ток и вода и чак след това да мисля за репетиции. Понякога ми се е налагало да бърша чаши на парти, за да изкарам пари и да си платя газта. Преживях голям сблъсък между измисления свят, от който идвах, и света, в който има ред и закони. Но пък точно това те прави корав и бързо поумняваш. Ако си тъп, само си губиш времето.

- Преживя ли разочарование от любовта?
- С бившия ми съпруг поддържаме приятелски отношения. Но не можеш да живееш с една гола любов. Е, ако си на 20 години, може и да можеш. Любовта си е любов, но душата трябва да се храни и с друго.

- Това, което ти е липсвало, компенсира ли го със сегашния си съпруг Тони?
- Не се опитвам да компенсирам липсите на единия с другия. Не попълвам дупки всякакви. Просто искам да имам човек до себе си. Сега с Тони живеем така да се каже по-семеен живот. Може би и защото имаме повече общи приятели, докато в Англия те бяха предимно на Робърт. А и вече ми е много по-спокойно. Вечер гледаме телевизия, през уикенда сме сред природата, която аз много обичам, ходим на пикник, по язовири. Докато Робърт не можех да го изкарам дори в парка. А когато го молех да разходи кученцето ми Джиджи, той отказваше, защото щели да го помислят за гей, тъй като било малко и рошаво.

- Днес, когато вече имаш дъщеричка, съжаляваш ли, че на времето скандализираше родителите си?
- А... на времето късах нервите на баща си. По едно време с него бяхме на нож. Той хиляди пъти ме е гонил от къщи, защото не ме разбираше. Не че съм правила нещо кой знае какво. За съжаление той почина преди седем години, но до последно не ме разбра. Това, което аз правех, според него излизаше извън нормите и беше много грешно. Често ми казваше, че такива като мен не е виждал в трамвая. Баща ми не можеше да се примири с външния ми вид и твърдеше, че съм го излагала. Ходеше постоянно с костюм и вратовръзка. Беше финансов ревизор. Много добър човек, но абсолютно праволинеен и тотално неподкупен. Изживяваше тежко, когато хванеше някого във финансова измама, защото не можеше да приеме, че е възможно да съществуват такива хора. Умря си абсолютен идеалист. Бог да го прости.

- Майка ти повече ли те разбира?
- Тя повече ме защитаваше, макар че и тя ми надува главата цял живот. До ден днешен тя е вечната „забележка". Всеки наш разговор така преминава - със забележки нейна страна. Но какво да правя, такива са си хората и те няма да се променят.

- Подготвена ли си за изненади от Куини? Ако тя прави неща, които ти не одобряваш?
- Подготвена съм за всичко. Искам да й дам насока в живота, за да се ориентира в него. Оттам нататък да си избира каква ще бъде. В крайна сметка аз не мога да й се бъркам и да я правя свое копие. А и не трябва, тя си е отделен човек. Извадила съм й английски паспорт - да си избира къде ще живее - в България или в Англия.

- Преди години беше казала, че за теб ще е провал, ако остарееш в България?
- Точно така е. Това ще е най-ужасното, при положение, че аз до ден днешен имам пет години трудов стаж, а съм на сцената от 25 години. Къде са ми останалите 20 години, през които съм пяла насам-натам и съм плащала данъци, включително и ергенски данък в ония времена. Но това не ми се зачита. И ако по европейски не бях си уредила нещата, ако не бях се подсигурила да получавам английска пенсия, щях да си умра тук в мизерия като повечето певци и артисти, ограбени от този или онзи. Едни изяли и изпили всичко, на друг жена му взела къщата му, трети е със 100 лв. пенсия, четвърти е в старчески дом. Аз така не искам.

- Какъв е бизнесът ви днес?
- Бизнесът ни е тук и там. Тони внася различни стоки. Примерно консумативи, които тук се търсят, като прах за пране, части за коли, или някои храни, които в България са неоправдано скъпи.

- Преди години, когато пееше „Немам нерви" беше с манекенски размери. Днес не съжаляваш ли за някогашната си форма?
- Какъв е смисълът? Все едно да съжалявам, че съм била на 20 години, а сега съм на 43. Това си е природа. Другият вариант е да премина на някакви диети и да се лиша от удоволствия, като да седна и да изпия една хубава бира. Или да отидем на ресторант, а аз да стоя като в музей - да гледам и да се усмихвам.

- Пазила ли си някога диета?
- Не. Просто искам да ми е комфортно на душата и не искам да се лишавам, защото животът е прекалено кратък и трябва да се изживее добре. А това, че някой не ме харесва, си е негов проблем. Мисля, че съм направила достатъчно за хората, за да им създам удоволствие по друг начин, а не като си мятам циците напред-назад. Не искам с това да ме харесват. Искам да слушат песните ми.

- Пробвала ли си наркотици?
- Никога не съм опитвала наркотици. Това, че хората около мен са взимали, не означава, че и аз съм го правила. Аз имам собствено мнение и не го нарушавам. Не се движа по течението на реката. Не съм от онези, които хващат влака, сядат и се отнасят. За разлика от тях имам представа какво е правилно и какво не е. Много хора не могат да видят разликата или защото не им е посочена, или защото не са достатъчно интелигентни и прозорливи, или просто са се отпуснали по течението. За съжаление много от моите приятели станаха наркомани.