Милена Славова: И в рока почнаха интригите

Милена Славова- Милена, честваш юбилей 25 години на сцената. Сигурно всички са изненадани от цифрата…
- Първото, което мога да кажа е ужас, ужас, ужас – толкова бързо мина всичко, че все едно са били 6-7 години. От друга страна е хубаво, че за това време натрупах бая репертоар. По фейсбука като ми пишат разни фенове и се просълзявам от умиление, защото споделят как аз съм всичко за тях, техните деца също ми харесват песните. Най-важно е, че все още успявам да докосвам душите на хората. Не го правя с комерсиална цел – което също е важно, за да мога да се храня и аз душевно. Комерсията убива изкуството – това го знаят всички.

- Разкажи за концерта на 28 ноември 2009 г., какви са изненадите?
- Поканила съм толкова много хора, че ако почна да ги изреждам, ще пропусна някой и ще ми се разсърди. Групи и музиканти от времето, което почнах – ще открием с “Ревю”, това е задължително. С тях ще направим всичките ми хитове от концертния и клубния живот. Плюс всички музиканти, с които съм записвала и свирила в отделни формации – гости китаристи, пианисти, певци. Странна симбиоза, защото аранжиментите на парчетата ще трябва да се попроменят, за да се намери място за повече музиканти. Много грандиозно ще бъде! Мои приятели от новите групи също съм поканила. Отначало си мислех, че концертът ми ще бъде като на всички – правиш юбилей и си каниш 2-3 гости. Но аз съм много голяма приятелка с музикантите от повечето групи и от едно време и от сега, и ми е тъпо да поканя само двама-трима, затова си отправих поканата към всички. Повечето приеха. Имаше от някои малко ревност и отказаха под претекст. Няма да казвам кои - който го няма, значи е отказал. То си е за негова сметка.

– Мислех, че в българския рок всичките сте си приятели, понеже сте една шепа хора.
- Е, не… И ние си мислим, че сме приятели, но има такива, дето се мислят за по-различни. Има професионална завист, макар тя да няма място в нашия бранш, защото за да си такъв по душа и да правиш такава музика, парите не са ти критерий. Но явно някой гонят комерсиализма - това си е тяхна работа, не може всички да сме еднакви. Важното е, че аз съм открита към хората и който ме покани нещо да направим – било то песен или юбилей, отивам и никога не питам ще има ли хонорар. Но сега почнаха едни интриги… А навремето не беше така. През 1990 г. направих нещо подобно - не беше юбилей, а концерт за бездомните кучета. Тогава всички приятели музиканти се отзоваха и имаше 13 големи банди, които дойдоха да ударят за каузата. Идеята беше да направим приют, което в последствие не стана, защото трябваше от общината да задействат нещата, но никой не си мръдна пръста и тя пропадна. Но когато нещо се прави с любов и чувство, става по-добре, отколкото с комерсиална цел. Нямаше начин да не пусна билети сега, защото има много разходи, а никакви спонсори. Но “София мюзик ентърпрайсис” са ми обещали, че с рекламата, която правят, ще излезем на нула. Искам всичко да е “ток”, да не правим икономия от нищо, а някой ако иска хонорар за 1-2 песни, ще е смешно. В случая купона е по-важен и да живее рокендрола. Някои ме обвиниха, че съм им откраднала идеята – с тая разлика, че той си го мисли, пък аз го правя. Като правиш такива събития, все има някой недоволен, все бъркаш на някой в канчето, но така е – нашата държава е малка и така се получава.

- Целият концерт ще е с твои песни ли?
- Не, и гостите ще свирят най-големите си хитове. Давам пример с “Ахат”, с които сме големи приятели от времето когато бяха “Оазис”. Денис още не беше събрал сегашния състав, нямаха и певец. С тях винаги сме били приятели, но никога не сме имали съвместно парче. Вместо да ги измъчвам да пеят моите песни, по-добре да си направят нещо от тях. С “Ера” ще направиме също от периода с Любо Малковски и от периода с Фънкаря, но ще си направят и нещо допълнително. С “Уикеда” имаме идея за съвместна дейност, ако успеем да запишем нещо до тогава ще го представим, ако не – те си имат също парчета. С “Обратен ефект” ще направя едно парче. Група “Атлас”, които специално ще се съберат, ще ме поздравят, защото никога да не сме работили заедно. “Черно фередже” също ще бъдат също с техен репертоар. Общо 18 песни ще пея. Групите, с които съм работила, ще ударят по две парчета – по едно с мен и едно тяхно, а другите - по две техни. Около три часа и половина е концерта. Има и лимит на апаратурата. Ще репетираме, няма да го оставим на импровизация. Антоан Хадад ще бъде озвучител и осветител - не го виждам как ще се оправи, но той е професионалист и има опит. Ще се снима за БНТ. Забравих да кажа, че ще има големи видеостени отзад и ще се прожектират снимки, кадри от филма “Директор на водопад”, от моя личен архив съм подбрала интересни неща. Стоян Гребенаров – мой приятел фотограф, който ме снима мен и колегите от едно време до днес, има огромен архив, и във фоайето са му организирали фотоизложба. За да напомни на някой, а на други да покаже – щото не са били родени тогава, Фънки с коса, мен по-слаба и т.н.

- Тоалетите избрала ли си вече?
- Още не съм се спряла на дизайнер. Искам хем да е грънч, хем да е по-различно. Не искам да приличам на фолкпевица, примерно – женски дрехи с токчета.

- За юбилей обикновено се издава “Дъ бест” албум. Ти?
- С моите албуми е страхотна какофония! Дълги години не бях тук и не знам къде са мастерите. Нямам договор с никой, но трябва да видя моите бивши продуценти – “Едита”, а и от преди тях, как стоят правата и да се разбера да ги преиздам в един диск. Имам идея да направя и акустична версия – ще има такъв сет в концерта, по-баладичните парчета с 1-2 китари.

- Не казахме за премиерата на новите ти песни.
- Вече са абсолютно готови и се въртят в ефира. Радвам се, че са дошли модерни апаратури тук, за да следя къде какво въртят, че колкото и да се слушам, като трябва да получа отчисления накрая, куца работата. “Куклата Мици” и “Чворолино” са здрави и смешни парчета, саркастични откъм текст, съвременни като битие и страдание, като смисъл.

- “Куклата Мици с пластмасовите цици” си посветила на фолкпевиците.
- Всъщност съм я посветила на жените тип кукла Барби. В днешни времена, освен на имидж, и на манталитет го докарват. За съжаление ги виждаме в ежедневието как се множат като гъби, реших да им попея, за да се видят отстрани и да разберат за какво става въпрос. Жалко е, ако се чувстваш като кукла Барби. Веднъж имах покана в “Комиците”, някаква певица (Мира – б.а.), която има песен с такъв текст от рода, че искала много мъже богати, също я бяха поканили да изпее това парче, а в следващия момент аз да изпея моето - в едно предаване, за да има въпрос и отговор. Тя като разбрала че съм там и изчезнала. Дошла, видяла ме и си тръгнала. Обаче тя не знаеше, че аз нямаше да изпея това парче, защото то още не беше записано, а там не може да се свири на живо. И като ми казаха, че се е изпарила щом ме видяла, и трябваше да направя две парчета.

- Спомена спомена снимките с 30 кила по-слаба. Правиш ли нещо да си върнеш предишния вид?
- Правя опити, но все пак след като родиш бебе, малко трябва да мине време, за да се вкараш в линия. Покрай бебето водех по-затворен живот и това се отразява. Не ям много, но понеже сме лакоми много вкъщи и обичаме да си готвиме разни неща, това пречи на нещата. Не че се тъпчеме като мечки, но - от това да пробвам, от онова да пробвам… и така се получава. И аз, и Тони като видим хубава манджа, как да я гледаме само със сълзи на очи…

Интервю на Лео Богдановски за вестник “Телеграф”