Мери Танева: Петър Младенов ми плащаше да му пея песните, които забраняваше

Мери ТаневаМери Танева е име, което в България познават само шепа ценители. Гласът й обаче е много известен в Европа, особено в Скандинавието, където певицата заминава в началото на 70-те. Веднага щом завършва детската музикална школа с пиано и взима изпита за категоризация с категория солист, бюро "Естрада" разпределя Мери Танева като певица в тогавашния ресторант "Берлин", срещу парламента. Там тя трябва да се присъедини към трио "Вега" - Веско Бакърджиев, бъдещият й съпруг Георги Зидарски и Ангел Попов. Като в сюжета на "Оркестър без име", там не е приета с отворени обятия. Музикантите очакват височайша визита от финландския продуцент Янне Хакулине, който да ги отведе зад граница. "На нас певица не ни трябва, но щом са те пратили, остани", заявили през зъби те. И този ден дошъл, появил се продуцентът, послушал ги, а на следващия ден телефонът на Мери иззвънял. За нейна огромна изненада бил басистът на бандата: "Ела бързо в импресарската дирекция. Финландецът не ни иска без тебе". Мери изумила Хакулине с изпълненията на Арета Франклин и Рей Чарлз. Всичко това се случило през октомври 1973, но трио "Вега" и Мери Танева успели да заминат едва на 1 юли следващата година, докато преборят бюрокрацията. "В България заплатата ми беше 105 лв., при положение че хубави италиански ботуши от "Тексим" бяха 80 лв. Там започнах с 550 долара", спомня си певицата. Толкова им провървяло още с първото отиване във Финландия, че мениджърът им удължава договора им два пъти с по шест месеца. Така започват пътешествията на Мери, като след всяко тя се прибира тук в България за по няколко месеца. При всяко завръщане получавали особено "внимание" от доносниците, които следели дали не нарушават наредбите и пеят на английски. Така през 1978, при един от престоите в София, в ресторант "Севастопол" на "Раковски" нямало кой да ги предупреди, че има тайни ченгета и били изпратени за един месец в село Владая на заточение. Някъде между "Севастопол" и Владая Мери се жени за колегата си от "Вега" Георги Зидарски и двамата успяват да заминат за Швеция. "При всичките пътувания съм имала ухажори и предложения за брак, но бях много влюбена. Пък и ме възпираше фактът, че скандинавските мъже имат проблем с пиенето. Когато за пръв път стъпих на финландска земя, всички ме гледаха като извънземно, защото те са бели и руси, а аз с дълга черна коса. Само тичаха да ми пипат косата. Не мога да кажа, че финландците са от най-добрите свалячи, не пращат цветя, обикновено изразяват възхищението си в купуването на бутилка скъпо шампанско", разказва Мери. В Швеция прекарва 3 месеца на луксозен ферибот на 9 етажа от Турку до Хелзинки. После работи в Стокхолм в тузарския хотел "Амарантен". Връща се във Финландия, след което отива за 2 години в Норвегия. Това пътешестване продължава до 1993 година. Падането на режима я заварва във Финландия. Работи в хотел "Оскар", където се провежда Седмица на българската кухня. От България идват народен оркестър и готвачи. Понеже знае перфектно езика, от оркестъра започват да я дърпат да им преведе какво става по новините - дават шествията по "Цариградско шосе". "Отпразнувахме го, даже се понапихме от кеф. Малко след това, като се чух с майка ми, тя ми каза, че в България няма какво да се яде. Аз й изпращах колети с обувки, дрехи и чорапогащи, но сега взех кашон от голям телевизор, отидох в магазина и го напълних за 500 долара с олио, ориз, брашно, кренвирши, месо, дори и хляб", спомня си Мери.
Докато продължава да пътува, около нея музикантите се сменят, остават в чужбина, женят се там. Тя се е разделила със съпруга си, а старата група сменя през 1987 с Mery and the Boys. През 1993  решава да се прибере окончателно, но групата се разпада и Мери решава сама да продължи кариерата си. В края на 90-те Калина Теодосиева я кани да прави джаз таймите по БНТ. Оттогава може да се похвали, че е работила с най-добрите наши музиканти - Жоро Борисов Бенд, Антони Дончев, Ангел Заберски. Участва на всеки Банско джаз фест в последните 4 години. Даже издава първия си и засега единствен албум през 2000, като прави промоцията с добрия си приятел Васил Петров. Записвала е вокални партии за албумите на най-големите родни звезди като Йорданка Христова. Медийният интерес към нея се активизира след излизането на албума и тя отново заминава, този път за Лозана. В Швейцария я забелязва мениджър, който я кани за договор с една от най-известните вериги джаз барове HarryТs New York Bar в Монтрьо. Така Мери пее на сцена, на която са пели Би Би Кинг, Рей Чарлз, Луис Армстронг.
Когато Мери започва да се застоява в България след 1993, работи основно във вариететни програми в "Шератон" с балет "Парадайс" и балет "Телефон". Понякога гастролира в Японския и парк-хотел "Москва". По тези места клиенти са бившите партийни апаратчици. "Идваха често Петър Младенов и Боби Бец и обичаха да си попийват. За да им пеем цяла вечер, си плащаха доста добре. Изкарвали сме много пари. Самите те искаха да слушат песните, които забраняваха. Седяха до 6 сутринта. Гонеха останалите и стояха, а аз пеех", спомня си Мери.
Запознах се със Стан Гец и Дизи Гилеспи в Тори, град във Финландия, известен с джаз фестивала си. Със Сара Вон пък работехме в Хелзинки. С Хърби Хенкок и Earth, Wind and Fire се запознах в Хелзинки. Стиви Уондър срещнах в "Интерконтинентал хотел" в Хелзинки. Имаше концерт в града и той спеше в нашия хотел. Вечерта работихме, а той дойде да вечеря с оркестъра си, помоли да го заведат в един от кабинетите, за да е на спокойствие. Отидох там и му се представих. Изказах му възхищението си, а той се обърна и каза: "Така е, защото съм благословен от Бога". Още при първото ни заминаване за Финландия се срещнах със Smokie. Бяхме в един хотел, поканиха ни в стаята си, пихме цяла нощ. Тогава още не бяха много известни. Бяха обаче много щури, обърнаха цялата стая наопаки, трябваше да прескачаме торби и чорапи, за да се настаним на едно легло.
Само два пъти Мери е минавала с групата си през СССР, като и двата пъти е на косъм от затвор. На границата на СССР и Румъния я спрели с обвинения, че пренася диаманти. Повод за това били шикарски очила на "Нина Ричи", посипани с камъни. "Чакахме вещо лице от 11 вечерта до 8 сутринта, за да каже, че не са диаманти". В другия случай минавали през Беларус. "Купихме си стар "Астън Мартин", за да натоварим багажа и си лепнахме една американска лепенка "200 години САЩ". Арестуваха ни и ни вкараха в кауша за западна пропаганда в сърцето на комунизма. Цяла нощ ни оставиха да пишем показания, стоим до едно кюмбе и пишем. Накрая дойде един майор и след като му обяснихме, ни пусна", смее се Мери. 

Иваничка Тодорова за „Стандарт”