Мая Нешкова и Кирил Икономов: Ние сме като кокичетата – знаят, че вятърът ще ги обрули отново, но всяка следваща пролет отново пробиват снега

Мая Нешкова и Кирил ИкономовСъбитието: поредният авторски концерт на композитора Кирил Икономов под диригентството на Кирил Ламбов с участието на Софийската филхармония, Националния филхармоничен хор „Светослав Обретенов” и солистите Мая Нешкова, Зорница Дамянова-сопран, Марио Николов-тенор, Иван Христов-тромпет, Минко Ламбов-пиано. Консултант - проф. Емил Янев; 17 май 2011, в рамките на 16-тия Салон на изкуствата в НДК. На най-голямата сцена - Зала 1, в един и същ концерт – съвременна българска симфонична, но и поп музика; Поради което аудиторията беше и цялата възможна палитра - от такава, която никога не е била на симфоничен концерт – до такава, която никога не е била на поп концерт. Въпреки горните артефакти - нищо страшно не се случи, ако не броим това, че:
? Във втората част на концерта някой от публиката зад мен се провикваше бурно: „Браво Икономов!” И не беше единствeн.
? Меломанската публика, за моя изненада, не се шокира нито от това, че концертът е без антракт, нито че е непозволено дълъг, а и на симфониците не им личеше; А поп публиката оцени концерта - преобладаващо симфоничен с искрени овации.
? Най-необичайното в този авторски концерт, беше това, че във втората му част към Софийската филхармония, Филхармоничния хор „Светослав Обретенов” и Мая Нешкова се присъедини и оркестър от избрани от Кирил Икономов поп инструменталисти с вокал - Ваня Теохарова, Лика Ешкенази и близначките на Икономов и Мая Нешкова - Йоана и Весела.
При подобно стълпотворение на сцената маестро Медникаров казваше: „Нищо особено – всичко е организация на звук”, но той все пак имаше предвид концерти само с класически репертоар. Докато задачата на диригента Кирил Ламбов беше много по-тежка. Въпреки това - отново нищо особено не се случи, ако не броим, че половин час след като всички музиканти бяха напуснали сцената, немалка част от публика все още беше в залата и коментираше концерта, сред които и редовни посетители на Зала „България”.
Биографична справка: Кирил Икономов - композитор на съвременна симфонична и поп музика, диригент и музикален продуцент. Образование: Националното музикално училище и Националната музикална академия, София, тромпет при Руслан Атев, проф.Карпаров и проф.Карел Стари, хорово дирижиране при проф.Лилия Гюлева, оркестрово дирижиране при проф.Емил Янев. Работни позици: Музикалният театър „Стефан Македонски”; оркестри на нощните барове в София; оркестър „Обектив” на Концертна дирекция, София; Биг бенд „Оптимисти”, под диригентството на Дарко Секеларев и Гого Бакърджиев на Софийския цирк. През 1978 г. основава оркестър „Благоевград”, с който работи 20 години. Творчество: създава хитове – емблема на попмузиката с национално звучене: „Конче вихрогонче”, „Слънчева обич”, „Китка за обич”, „Щастие с пари не се купува”, „Храмът”, „Честит рожден ден”, „Обичам те”, „Пей, сърце” и други. Автор на симфонична музика, автор на мюзиклите „Добре дошла любов” и „Шехерезада”, оперетата „Пей сърце”, поп-операта „Походът на влъхвите” и др. Дискография: 7 албума, между които един двоен и един троен и десетки сингли в многохилядни тиражи. Награди: ГРАН ПРИ- Улан Батор`1987 за най-добър гост диригент, а Мая Нешкова ГРАН ПРИ за изпълнение на негова песен; ГРАН ПРИ за песен и ГРАН ПРИ за цялостно творчество от Филиграни, Македония`2006. Авторският му концерт в Зала България, 2009 г. го представя цялостно като автор на симфонична музика, юбилейният му концерт през 2005 г. е излъчен над 100 пъти от ТВ-каналите в България, а песента за неговата майка, проектите „Опълченци” и „Генералите също плачат” излизат от рамките на страната. За тях Кирил Икономов и Мая Нешкова са отличени със Специална награда на Международния кинофестивал в Москва. Носител на много други международни награди и отличия, между които руските ордени „Достойнство” и „65 години от Победата над Германия във Великата Отечествена война”. Член на Настоятелството на Държавния музикален театър „Стефан Македонски”, председател на Европейската агенция за защита на изпълнителски, авторски и продуцентски права; Член на Евразийската академия – Москва. Има над 4000 концерта в България и зад граница, немалка част от които - в най-престижните концертни зали и стадиони.

Въпрос: След опита да опиша неподлежащото на описание – по принцип и особено този концерт, да започнем първо с творбите ти. Науката и до сега няма обяснение - как възниква творческия процес и какви са движещите го сили - най-голямото доказателство за съществуването на нещо извън нас и над нас. Дори ХХ век, на който се дължат почти 90% от научните открития не даде научно обяснение на този въпрос. Клишето – творческо вдъхновение само замества липсата на обяснение на двата капитални въпроса: Защо едни хора могат и са автори – писатели, композитори, художници, а други не? И – как, всъщност, авторите – създават творбите си? Единственото свидетелство за тази енигма-създаването на творба, дължим, както е известно на самите автори. Въпреки, че в почти всички случаи те също нямат обяснение, освен да разкажат как технически записват това, което звучи в главата им – музика, проза, картина. Но понеже ти си един от тези, които условно казано, Господ е целунал по челото, не мога да пропусна въпроса: КАК създаваш една творба?
Кирил Икономов: Откакто се помня като човек музиката е моят живот. Може би защото такова беше и семейството ми – и майка ми, и баща ми пееха. Това че на 14 години пристигнах в София от с.Мусомище, Гоцеделчевско и постъпих в Музикалното училище беше продължение на всичко, което бях правил до тогава. С музиката изразявам отношението си към околните, към живота, към света. Как създавам творбите си - музика с аражимент и оркестрация се ражда едновременно. Сядам на пианото и паралелно с това започвам писането на партитурата на творбата. Разбирам, че не отговорям на въпроса ти, но …

Въпрос: Работиш всичко сам, защото аранжимента и оркестрацията са твърде важни, за да го възложиш на колеги ли?
Кирил Икономов: Не става въпрос за недоверие към колегите. А за това, че считам една своя творба за завършена едва тогава, когато окончателно съм решил как ще звучи всяка група инструменти на филхармонията и всяка гласова партия на хора и солистите – вокал или инструмент. Затова и така работя. Единственото, което не правя сам е, че след като партитурата е окончателно готова, давам за преписване нотния текст за всички участници - за съответните групи инструменти от филхармонията, за всеки глас във филхармоничния хор, партиите на солистите.

Въпрос: В програмата за концерта липсват жанровете. Например: „Изгревът на слънцето”, солистът - Иван Христов–тромпет, но не е отбелязан жанра на творбата. Така е с всички симфонични творби, но доколкото те познавам - вероятно не е случайно.
Кирил Икономов: За мен жанрът на дадена творба няма особено значение – той е само форма или средство. По същата причини няма как да ме интересуват и професионални квалификации за симфонични творби като оперно, джаз или поп звучене. Знам какво искам да постигна с една творба или един концерт и ако за целта ми трябват изразни средства на едни или други жанрове – просто ги ползвам. А ако за творбите ми трябват 150 музиканти - пиша не за 10, а за 150 музиканти. За мен винаги е било предизвикателство да работя мащабно и винаги сам съм си слагал летвата. Но и защото - ако си композитор – трябва да можеш всичко.

Въпрос: На концертите на прегледа Нова българска музика и преди 20 години често излизах след първа част. Излизах не само аз, разбира се, но – неизменно се завръщахме в Зала „България”. Защото – да не пропуснем нещо! Нова българска музика успя да загуби дори публика като нас – обучена, издръжлива. И не поради преместването си в Съюза на композиторите, което беше справедливо. Защото, както се казва - на концерт – като на концерт, а не с творби, които ще се доработват, като например – слушаме откъс от опера, но изпълнена от камерен оркестър, защото не е написана още оркестрацията за симфоничен и т.н. Старият и донякъде жесток за миналото виц, че българската музика нито е нова, нито е съвременна, нито е музика, се оказа актуален в годините на прехода. За жалост. Дори музикални критици, отличаващи се със завидна издръжливост и доброжелателност в последните години възроптаха повече и от нас срещу „музикални” експерименти, изпъстрени със звуци, които освен че не са музика, по дефиниция, но дори не са и звук. Още по-тъжно е, че докато музикантската гилдия експериментира и теоретизира, без да се интересува от публиката, освободена нищо, включюително от от съвременната българска поп музика трайно бе заета от чалгата. Казвам това, само за да подчертая, че ти си едно изключение в този кахърен пейзаж. Поради което имаш и такъв успех – не само сред старите си почитатели, но и сред нови като мен, които не обичат да идват на симфоничен концерт в Зала 1 на НДК.
Кирил Икономов: Ще се съглася с това – че моята симфонична музика действително е различна. По много причини, включително и поради това, че в някои от симфоничните ми творби звучат мотиви от обичани от аудиторията мои поп хитове. Но с какво това е по-различно от българската симфонична класика, в която звучат обичани мотиви от българския фолклор? Всичките ни най-добри композитори са го правили. Така е и в света. Защо в симфоничните си творби да не мога да ползвам мотиви от поп хитовете си? Да не би публиката да има право да харесва някои фолклорни творби, а други - не, а да няма право да харесва поп хитове? Или дразнещо е това, че в симфоничните си творби включвам мотиви от собствените си хитове? Всеки има право сам да решава каква музика да създава. Но – аз също.

Въпрос: Да отидем на другия полюс – чалгата. Обичайното оправдание за отлива на аудиторията от така наречената „сериозна” българска музика, в това число и попмузиката е чалгата. Чалгата не се нуждае и от концерти - няколкото специализирани ТВ канала и почти цялата кабелна мрежа щедро и денонощно ни „поливат” с чалга. Претендиращите че са национални телевизии, чрез безкрайното количество шоу програми също работят активно, в леко маскиран вид, в полза на чалгата. Аргументът на всички е - съвременната публика обича чалга. Което е откровена клевета за българската аудитория, защото съгласно ежегодния мониторинг на Съвета за електронни медии за вкусовете и предпочитанията на аудиторията, чалгата е със следната собствена публика: предимно на възраст 15-39 години; неженени/неомъжени; безработни; работници без квалификация; без собствени доходи или с доходи общо като домакинство 401-500 лв.; турци и роми. Но дори не цялата ромска аудитория поставя чалгата на първо място, а 70 % от нея. Още по-важното е, че чалгата стои дори след документалните филми по гледаемост от цялата аудитория. Освен това - докато 33% от цялата българска аудитория иска увеличаване на документални филми, то за чалгата това искат само 24% от зрителите. Признавам – постижение, но след 20 години системна и добре финансирана работа. Така че чалгата не е вкусът на българския народ, а вкусът и избора на разпространителите й - собственици на радио и ТВ канали, на обекти в туризма, обществения транспорт и т.н.
Кирил Икономов: Познавам българската аудитория добре и без статистики. Проблемът не е в чалгата – всеки има право да пише както му харесва. И да слуша това, което му харесва. Това е демокрацията. Подобен проблем съществува навсякъде на Балканите и не от вчера, аналогични проблеми има навсякъде по света. Проблемът у нас е в баланса и възможността да имаш достатъчен избор. Не можем да се оправдаваме само с някой друг, който протежира и налага един или друг вид музика. Това се случва, поради безхаберието на държавните институции, които нехаят, че младите българи растат в интонационна среда, на която освен качество липсва и българско звучене. Като композитор смятам и себе си за отговорен, както и колегите си, разбира се. Моят отговор са моите концерти. Светът се развива, музиката също и това налага да преразгледаме отношението си дори към правилата, по които сме работили до вчера. Академичното ни образование пет пари не струва, ако съвременната българска музика стои окована в това, което сме научили преди 20 или 30 години. Музиката не е такава, каквато беше дори преди 20 години и тези процеси отдавна се нуждаят от музиковедска оценка. Да – има меломани, които издържат дори най-претенциозната симфонична музика. Но останалата част от публиката – не може или не иска. Какво? Тя не е ли българска публика и всички ние нямаме ли отговорности към нея? Права си, че една част от публиката на авторския ми концерт, вероятно за първи път слушаше симфонична музика. Лошо ли е да накараш заклета поп публика да слуша Филхармонията, Филхармоничния хор, соло на тромпет, соло на пиано, класически певци на оперна и оперетна музика като Зорница Дамянова и Марио Николов? Смята се за странно развитие да тръгнеш от поп - към сифмонична музика. Може би. Но ако някой си мисли, че след като пиша симфонична музика, а в последните години правя симфонични концерти ще спра да пиша популярна музика – има да чака. Както и че след като пиша симфонична, ще се притесня, че хитовете ми звучат всяка вечер по заведения и кръчми. Най-малкото поради това, че всеки ден 1000 души празнуват рождения си ден в заведение и приятелите им ще ги поздравят с „Рожден ден”? Това се случва всяка вечер, във всякакви заведения – от най-претенциозното – до чалгаджийското. Но дори и в тях не е ли по-добре да звучат хитове и на български композитори, отколкото само чалга? Така че моят отговор и то от години е – чалга се преборва с добра, но и достъпна за публиката музика. Работата е там, че е по-лесно да теоретизираш, отколкото да напишеш мелодична песен, която да се хареса и да може да се запее от повече хора. А да стане и хит – това е още по-трудна работа. Като емоционален човек ще се изразя неакадемично: В повечето случаи да направиш приличен хит е много по-трудно, отколкото да „насипеш” едно добро симфонично произведение „по канона” и да те забележат и признаят колегите и професионалната критика. Тоест – да бъдеш оценен като „сериозен” композитор. Въпрос на предпочитания – най-сериозното нещо за мен е публиката. А че аз съм прав - за това говори не само собствения ми опит, а и историята и теорията на музикалното и музикално сценично изкуство – у нас и по света. Иначе музиката би стояла там, където е била преди векове.

Въпрос: Да се върнем към теб - как оценяваш самия концерт, още повече, че преобладаващата част от творбите ти бяха нови и се изпълняваха за първи път. Според една от най-точните формулировки, тя е на Любомир Левчев - творбата е писмо до публиката е ясно, че тя, публиката - прочете писмата, разбра ги и ги оцени много високо. Как се реализира един толкова мащабен симфоничен концерт като последния ти авторски на Салона на изкуствата в НДК?

Кирил Икономов: Реализацията на такъв концерт е голям и тежък проект. Да съчетаеш всичко в единство – Софийската филхармонията, Филхармоничния хор „Светослав Обретенов”, Мая Нешкова, още четирима солисти, една вокална група с ритмус1 и да постигнеш топла връзка между тях - до степен вълшебство… защото ако не успееш – залата го чувства и не реагира … Това е един жесток процес, изискващ здрава работа и здрави нерви. Всеки концерт започвам с избора на диригента и работа с него за прочит на партитурата. С диригента Кирил Ламбов работим добре, защото той се стреми да ме разбира и усеща, което е много важно за творческия процес. Следва работата с всеки един от солистите поотделно, за да направим неговата партия. След което сме готови за обща репетиция, която поема диригентът. Но аз съм винаги до него. За мен оценката на публиката за музиката ми и за всеки концерт винаги е била на първо място, а на професионалистите - на второ.Практическата работа за реализация на един такъв концерт е сложен процес. За да се справиш добрата теоретична подготовка не е достатъчна. На мен ми помага това, че имам голям и разнороден практически опит, в това число и като музикант-изпълнител. Затова съм удовлетворен и от резултата.

Въпрос: Какво казват филхармониците – лесно ли се работи с теб.
Кирил Икономов: Взискателен съм към всички, започвайки със себе си, защото съм много самокритичен. С такива професионалисти се работи като с професионалисти – до добър краен резултат. По тази причина няма терен за неразбирателство и аз не мога да не благодаря на всички, които изнесоха концерта.

Въпрос: проф. Емил Янев фигурира в програмите и на двата ти концерта - симфоничния концерт в Зала България, а сега и на концерта в НДК. Да разбирам ли, че ти си от вслушващите се в професионалните мнения и съвети композитори.
Кирил Икономов: Аз съм откровен човек и винаги се изразявам ясно. Ще го направя и сега - изслушвам внимателно, но не позволявам намеса. Винаги постъпвам така, както аз реша. Ще дам пример – теорията твърди, че сопраните пеят до „ла” и партиите за сопраните се пишат до „ла”. Но практическият ми опит ме е убедил, че много от тях могат поне 2 тона повече, а някои с лекота взимат и 4 тона над „ла”. И го правят с удоволствие, защото не всички могат, нали? Затова изслушвам професионалното мнение по новите си творби, а то е че трябва да коригирам нотния текст, съобразно правилата, но … не го правя. Така е и по много други въпроси. Но - това е моята музика, следователно моя е и отговорността. Мисля, че точно това ми качество ме прави различен и разпознаваем.

Въпрос: Няма как да отминем Мая Нешкова, която изнесе цялата втора част на концерта сама, с изключение на финала, когато пя със Зорница Дамянова и Марио Николов. Оценката на публиката не беше изненада - тя е обичана певица. Каква е твоята професионална оценка за нея.
Кирил Икономов: Мая Нешкова каквото и да е правила досега, го е правила по най-професионалния начин. Гласовите й данни и сценично поведение смятам не подлежат на коментар – те, както се казва, са очевидни. Тя е един отдавна реализиран професионалист. Но – едно е работата с бенд, а съвсем друго нещо е работата с Филхармонията, Филхармоничния хор „Светослав Обретенов” и с двама солисти на музикална класика. За това освен подготовка трябва да искаш, но и да можеш да се развиваш. Означаващо много, много работа. Нееднократно са я питали - след като си обичана поп певица и хитовете ти звучат ежедневно, защо ти е да рискуваш и да променяш развитието си? Но Мая винаги е търсеща и развиваща се и резултатът е налице. Тя се справи блестящо на авторския ми симфоничен концерт в Зала България, но и на този в НДК, който беше значително по-тежък. Поради което и професионалната ми оценка за певицата Мая Нешкова, след развитието, което претърпя в последните 10-тина години е, че нейните най-важни сценични изяви тепърва предстоят.

Въпрос: В авторския ти концерт беше включил 11 симфонични произведения и 5 популярни, аранжирани за симфоничен оркестър. Тоест - написани наново за симфоничен оркестър. Колко време ти беше необходимо за създаването на 16-те партитури в окончателния им вид? За такива като теб и Мая на запад работят по една сграда професионалисти, решаващи всички организационни, финансови и други въпроси, за да можеш ти да пишеш, а Мая да репетира. Докато у нас с всичко това се справяте двамата. В последните години съм свидетел, че половината от времето ти изтичаше и за едно от музикантските сдружения, чийто председател си, така че на Мая неизбежно пада основната грижа за дъщерите и дома. Как се справяте с всичко това и каква част от времето си успяваш да отделиш за най-важното – създаването на музика.
Кирил Икономов: Всичко останало, свързано с музиката ми е моя работа, в това число – репетиции, цялата организация на концертите ни с Мая, записи за дискове и т.н. Губя по-малко време, когато върша и продуцентската работа, отколкото да я възлагам на друг и да контролирам процеса. Освен това – един добър музикален продуцент с екипа си струва много, което не мога да си позволя. Знаеш и колко време през последните 3-4 години отделям на едно от сдруженията в музикално сценичните изкуства2 и на бесмислените законодателни битки, в които участвахме през последните 3-4 години. Така че - за писането на музика остава не повече от една трета от времето ми. Що се отнася до това, че ние работим без каквато и да е подкрепа от съответните отговорни за разпространението на музика институции – не ми се коментира.

Въпрос: Интервюто е за твоята музика и поради това – за теб, но ти не ми отговори на въпроса – как пишеш музиката си, затова се обръщам и към Мая. Още повече, че значителна част от симфоничните творби, които стигат до публиката е и благодарение на нея като изпълнител.
Мая Нешкова: Откакто го познавам той пише музика. И пише непрекъснато. Когато има по голям отрязък от време – обикновено сяда на пианото и пише сам. Пише по всяко време, навсякъде и върху каквото му попадне в ръката – върху бял лист, върху салфетка за хранене. .. Тръгваме за важна работна среща, а той сяда на пианото и понеже няма време ми казва „Пиши!” или и без да сяда на пианото. Пише музика и когато пътуваме, затова винаги трябва да има върху какво. Можеш да преживееш живота си, без да се изненадваш от нищо, но може да го изживееш като го преживяваш като чудо, казва Айнщан. Смятам това за най-точното определение за нас двамата. От години аз съм изказа на това, което той чувства, преживява и пренася на нотния лист, а аз от сцената го предавам на публиката. Това предопределя и общото ни отношение към хората и живота. Хората могат да са намръщени, угрижени и гневни. Но ние сме сигурни, че душата им е друга, само че те са го забравили. Някои – за дълго. Затова гледам на всеки концерт като на магия, която трябва да събуди приспаната душа на хората, да отприщи позитивната им енергия и всичко добро, всичко привлекателно в тях. Може да звучи неразбираемо и дори смешно в това материално време. Или несъстоятелно като професионална задача. Но ние сме такива – като кокичетата – знаят, че вятърът ще ги обрули отново, но всяка следваща пролет отново пробиват снега. Но това ни движи, това е за което работим. Казвам това, защото мисля, че отговаря и на въпроса - как Икономов създава музиката си? Така: преживявайки всичко, което се случва не само с нас, но и с хората като нещо лично. Преживял е нещо или сме прочели за нещо разтърсващо – това винаги е повод за писане на музика. Или аз съм му разказала нещо – и след време – виждам нова творба. Случвало се е и направо да си „поръчам” творба, но ако не съм я мотивирала емоционално – става бавно. Такава съм и аз – не съм ли почувствала нещо като свое – не мога да го представя на сцената.

Въпрос: Затова сте и в България, а не някъде по света, предполагам.
Мая Нешкова: Да, със сигурност. Това движи и мен - с всяка сълза, стон, усмивка и дихание – да предам неговата музика като своя на публиката. Защото тя наистина е и моя музика – още от процеса на създаването й.
Кирил Икономов: Затова и Мая е първият ми и най-важен съветник. И остава такъв и до днес. Голям шанс е във всичко, което правиш да те подкрепя човек като нея, който освен професионализма си е и много емоционален, отзивчив към всички и всичко, но има и нуждата и куража да гони следващо постижение.

Въпрос: От години сте заедно като екип, а и в живота. С човека Икономов мисля не е трудно, защото е един от най-откритите, емоционални и справедливи хора, които познавам. Но най-вече, защото той не е „свещенна крава”, каквито са много творци, а с отношение към всеки. Например: ще работя за събиране натрупаните дългове към музикантите докато видя че няма гладуващи колеги и докато построим поне един дом, за да могат възрастните ни и самотни колеги да не умират като кучета. И съм свидетел вече 4 години, че влага в това повече време, отколкото да пише музика. Но с композитора Икономов може би е по-трудно?

Мая Нешкова: Не – защото когато работим няма нужда от обяснения. Разбирането е без думи. Това е, което и на мен ми е било необходимо и стои в основата на избора на професионалния ми път. Още от времето на следването ми в Консерваторията знаех, че това, което се искаше от мен и заради което бях обект на всеобщо одобрение и любов от преподавателите си не е моят предел. Но и в Консерваторията не правеха опити да ме квалифицират, като например – Мая е сопран. Като стигнеха до името ми казваха: Мая Нешкова си е Мая Нешкова и приключваха въпроса. Първата ми работа в „Обектив” на Концертна дирекция ми даде много от гледна точка на реалния работен процес, за което съм благодарна, но продължавах да мисля, че моето място не е това. Така се озовах в оркестър „Благоевград”, който Икономов току-що беше създал. Не толкова защото ще бъда солист, а защото той прави нещо различно от това, което правят всички. Сега моят избор изглежда закономерен, но тогава звучеше абсурдно. Концертният живот беше съсредоточен в София, тук се решават и тръгват гастролите по България и за чужбина. Всички колеги се стремят към София, а аз, софиянката напускам „Обектив” на Концертна дирекция, София и уредения си и във всяко друго отношение живот и отивам в „Благоевград” - регионален оркестър, без никаква държавна подкрепа. Освен това - непознат град и хора, непознат оркестър и непознат композитор. Пресечната ни точка с Кирил Икономов – да реализираме различното, което носим, беше определящото за този избор. И днес след толкова години това продължава да е определящото. Освен това, винаги съм смятала, че мерило за професионална реализация е и да изпитваш удоволствие от това, което правиш. Феновете пишат в сайта ми, че удоволствието, с което пея е подкупващо. Това е друга обединяваща ни черта – че всичко, което правим трябва да доставя удоволствие освен на публиката и на нас.

Въпрос: Видях какво значи удоволствие и колко е подкупващо – по време на грандиозният финал на концерта, когато на диригентския пулт се качи Кирил Икономов, а ти тръгна по пътеката. Но това не може да се разкаже – то трябва да се види и …чуе.
Мая Нешкова: Да, затова и казвам - с композитора Кирил Икономов е удоволствие да се работи.

Въпрос: Можеше ли да предвидиш, че тандемът ви ще стигне до концерт симфонична музика - събитие в музикалния културен живот.
Мая Нешкова: Винаги съм го знаела, защото най-отличителното за Кирил Икономов е, че той ври и бълбука от музика, а пишейки само поп музика той трябваше да се затвори в една песен. Затова и песните му са два пъти по-дълги от общоприетия стандарт. Но и това не му е беше достатъчно, както и това, че значителна част от песните ставаха хитове, дори от позицията - Благоевград. Неговата музика звучи мащабно дори и в малките музикални форми, каквато е една песен, и аз го виждах още тогава. Затова от самото начало съм била наясно по какъв път поемаме.

Бях помолила проф. Янев и диригента Кирил Ламбов за професионална оценка, но понеже имат най-пряко отношение към авторския концерт на Икономов, ще се въздържа да ги цитирам, още повече, че проф. Янев публикува свой отзив - за Икономов, за концерта, изпълнителите, за Мая Нешкова като „зрял артист”. Обърнах се към Владимир Войнов – живата история на концертния живот в България - несменяемият втори фактор в държавните структури – от Маестро Георги Димитров - до проф.Димитър Тъпков.
Въпрос: Като основен организатор на концертния живот в България в течение на повече от 40 години и на всички гастроли зад граница, смяташ ли че съм права, че в последните 20 години не е имало такъв симфоничен концерт – само българска симфонична музика и само български изпълнители.
Владимир Войнов: Концерт като този на Кирил Икономов в България не е имало в последните 40 години. Така че – права си, но само наполовина.

Въпрос: Знам, че не си любител на писането и говоренето, а на правенето на нещата, но след като всички чакат мнението ти за концерта си и сега – когато вече не си фактор, как оценяваш музката и концерта.
Владимир Войнов: Предопределящо, музиката на Икономов - българска симфонична музика е в основата на успеха на концерта. Но също и начина по който тя бе поднесена на публиката от Филхармонията, Филхармоничния хор, блестящите солисти. Това не беше просто симфоничен концерт, а истински спектакъл. Специално искам да отбележа работата на режисьора на концерта, който беше помислил за всички и всичко и то в съответната мярка – разположене на изпълнителите, движението на сцената, оформлението й, осветлението, ефектите. Не може да има забележка към който и да е детайл, в това число към репликите на водещите и на Мая Нешкова, а точно те обикновено звучат като чужд елемент в един концерт. Дори това тук беше на ниво - не знам дали са по сценарий или импровизация, но те, както и слизането на Мая от сцената при публиката, отношението й към всеки отделен човек, който й поднасяше цветя, в това число и към майка й – всичко това беше безупречно. Целият концерт бе едно удоволствие за публиката.

Въпрос: Режисьор няма – и това е работа на Икономов и Мая. Имаш ли препоръки?
Владимир Войнов: Имам, но не към тях, а към администрацията в културата: този концерт трябва да тръгне по страната и да обиколи поне областните центрове. И за да бъда ясен ще кажа това, което знаеш, че винаги съм казвал на колегите си: Ние сме слуги на музикантите - има ги тях – има нужда и от такива като нас – администраторите. Държавата не финансира създаването на нови творби, но никой не я е разтоварил от разпространението на българско изкуство. Така че тя има задължението поне да разпространи доброто, което някой е създал със собствени средства и е напълно завършен за гастроли продукт. В това число – и зад граница, защото е сто процента българско изкуство и ще представи България по най-добрия начин. Да им го пожелаем.3

Присъединявам се към казаното от г-н Войнов - добър финал на интервю за събитие като симфоничния концерт на композитора Кирил Икономов.
 
1 Ритмус: китара, бас китара, пиано и ударни.

2 Европейска агенция за изпълнителски, продуцентски и авторски права, в което членуват автори на музика, текст, диригенти, изпълнители на музикални и музикално сценични творби от София и страната.

3 Песиместично настроена съм, че гастролите на този концерт в България и зад граница може да стане по линия на Министерството на културата или поне – с неговата финансова подкрепа;
Въпреки че държавни мъже, политици и дори Президента на България, са се вписали като ПРИЯТЕЛИ на Мая Нешкова (mayaneshkova.com), те липсваха и на този концерт. Феновете (9000 общо – в няколкото профила и страници във Фейсбук на Мая Нешкова и Кирил Икономов) знаят разликата между приятели и борци за електорат, но би трябвало и „тези приятели” да я знаят.

Здравка Сиракова за a3.stalker.bg