Мая Нешкова: Радвам се на Ицо Хазарта

Мая Нешкова- Мая, с твоя съпруг Кирил Икономов намирате ли вдъхновение в тези трудни времена, в които живеем и много ли концерти се наложи да отмените?
- Мисля, че когато човек е творец, намира вдъхновение не само от хубавите неща. Дори и в днешното време - хубаво, лошо, напрегнато, ненапрегнато, стресиращо, нестресиращо, самият ген отвътре ни кара да творим, така че не спираме да работим и да правим нови песни. За съжаление се наложи да отложим доста концерти и в момента сме се съсредоточили главно върху един проект за симфоничен концерт с Филхармонията. Планираме го за месец април, но да видим дали ще се състои тогава, или през май - времето ще покаже.

- От вируса ли ви е страх повече, или от последиците от неговата поява, които вече са осезаеми?
- Първоначално ни беше страх от вируса, защото сме си човешки същества и е нормално да реагираме така. Всичко беше изключително стресиращо - с тези новини и плашещи информации, така че реакциите и мислите ни бяха в тази посока, но когато човек е гладен, приоритетите му се променят, като има икономическа криза също - страхът от едното избледнява за сметка на другото. От март ние нямаме никаква работа и е съвсем нормално в момента да сме фокусирани повече върху това. В тази връзка се сещам за един виц за това, кое е най-важно в живота на човека: Дошъл Мойсей и казал - всичко е в съзнанието. След него Исус - не, всичко е в сърцето и любовта е най-важна. След това Маркс и Енгелс се произнесли - не, всичко е в стомаха и това е важното. После Фройд казал, че всичко е в пола, а накрая Айнщайн заключил - не, всичко е относително! Така че, много зависи кое от всичките тези неща са ти най-важни в момента. Понякога, на местата, където не гори огъня и ни се струва, че всичко с вируса е преекспонирано, но като видиш какво е положението при медиците и в болниците - страшно е! Като цяло ситуацията си е доста притеснителна, а и в световен мащаб виждаме колко много неща се нарушиха и се промениха.

- Какви промени забелязваш в чисто човешки план?
- Според мен, преди появата на вируса, хората до такава степен си бяхме повярвали, че сме силни и властни, нямаше граници и пътувахме навсякъде - няма лошо, но като че ли хаосът беше взел превес. В последните 30 години почти всичко беше хаотично, а сега вече на сто процента всичко е хаос. В интересно време живеем и предизвикателствата са много, но трябва да гледаме нещата и от другата страна, защото има поколения, на които стои печата от война, така че има и по-страшно от това. Да се молим на Господ, да спазваме нужните мерки и смело напред. За съжаление църквата като че ли е пасивна и не е до нас в този момент, а и ние като нация не сме единни. Ето, когато в началото се взимаха крути мерки ние роптаехме, сега мерките са по-свободни и пак не сме доволни! Може би, ако се бяха затворили границите още в началото щеше да е различно, както направиха в Тайланд и сега там нямат проблеми. Да, ама ние като сме се пръснали по света и имаме толкова сънародници в чужбина, от където ги гонят - как да затвориш границите?! Така че, зависи нещата от кой ъгъл ги гледаш.

- В твоето семейство как укрепвате имунитета си в тази епидемична обстановка?

- Ами, гледаме всичко природно и полезно да присъства в ежедневието ни, като чесън, кромид лук, джинджифил, лимони, мед, но тези неща не са нещо необичайно в нашето семейство и преди това. На трапезата у дома винаги има разядка с чесън, която е специалитет на съпруга ми. Той добавя в нея и магданоз, за да не се усеща чесъна. Вкъщи винаги се е наблягало на чиста храна и на българската кухня, пием също и много чай с мед. Както казва моят мъж - здрава храна и всичко се оправя, затова може и лекичко да сме в плюс на кантара. (Смее се) Естествено, стремим се да спазваме и здравословен режим - сутрин и вечер се разхождаме с кучетата, за да подишаме чист въздух и в момента гледаме да не се събираме много с хора.

- Виждала съм ви, как се разхождате по улиците хванати за ръка. Каква е тайната на тази хармония между вас?

- Сигурно никой няма да повярва, че вече сме 42 години заедно и още се държим за ръцете! Не знам, някак си не обичам да анализирам всичко това, но трябва да има любов, компромиси, сходство, привързаност, обич... Всичко зависи и от това как е започнала една връзка и каква основа има. Скоро си писах с една приятелка в чужбина, която е самотна и аз ? казах, че истинските връзки започват в началото на живота, когато отношенията са безкористни, след това е много трудно да срещнеш истинския човек и да имаш късмета да се намерите. Ние двамата посрещаме всичко с много усмивка, дори и ядовете - всичко с усмивка. Прошката също е много важна и ние сме се научили да си прощаваме, а и вярвам, че всичко е съдба.

- Кои качества на съпруга ти обичаш най-много?
- Аз най-много обичам това, че той е много искрен, много привързан и предан човек, а също неочаквано талантлив, различен и изненадващ. Като ме погледне с любов и на мен това ми стига. Може би в началото сме имали повече търкания, но с времето станахме много задружни, а последните години ни сближиха още повече. Естествено, че ме ядосва понякога, но това е в кръга на нещата. Той е едно слънчево момче. В една връзка е важно да можеш да слагаш интереса на другия пред своя, но при нас нещата се припокриват, защото и двамата се занимаваме с музика и това ни улеснява.

- Абсурдно е, че дори вашата най-емблематична песен “Честит рожден ден” е била забранявана. Как си обясняваш това отношение спрямо вас?

- Какво да ти кажа - времена, някой се е борил за нещо различно, а ние сме били трън в очите му. Нормално е, когато нещо не можеш да го конкурираш - да си против него, но всичко си е било в конюнктурата на времето. Винаги има такива неща и борба за оцеляване - защо трябва да е той, а не аз, или някой друг, но вече съм простила тези неща. Преди гонех гарес вътре в себе си, но си казах, че живота е такъв и простих на много хора. Като гледам стари записи и виждам, че много от тези хора вече ги няма - да, той се е борил за нещо различно, но просто се опитваш да го разбереш. Така разбирам любовта - не да обичаме безкористно всички, а да простиш на дадения човек, защото е на друго ниво на развитие и да продължиш напред. Вече гледам по-философски на нещата - така е трябвало, различните винаги са наказвани, а ние винаги сме се отличавали и никога не сме били зависими от някого. Също така, никога не сме били мазни и изгодни, защото имаме собствено мнение. Един голям философ беше казал: „ Аз не съм чакал толкова време да се преродя, за да се занимавам с глупостите на хората, имам си мисия.” Така че, гледаш да прескочиш това и да продължиш.

- Можеш ли да си запееш някой от актуалните хитове в момента?

- Не, аз нямам такава необходимост, но уважавам всеки, който се труди и има постижения. На много хора се радвам, например на Ицо Хазарта, преди никога не съм му обръщала внимание, но сега излезе с много оригинални неща. Той е човек с позиция, а в музиката трябва да си характер, не само да си отваряш устата. Като цяло, въобще не им завиждам на младите, защото днешната конюнктура в музиката ги кара да правят песни една след друга, само и само да има финансово обръщение, а при нас беше по-свободно в това отношение.

- Дъщерите ви с Кирил - близначките Весела и Йоана са на 25 години. Чакате ли вече зетьове и подлагате ли кандидатите на сериозна проверка, или ги оставяте сами да решават?
- Аз по-скоро ги оставям сами да решават, докато мъжът ми е малко по-взискателен... (Смее се.) Дъщерите ни са големи и вече започвам да изпитвам нужда да видя и внуци, той също. Така че, когато им е времето и решат - ние сме винаги готови, само да сме здрави, за да може да сме по- дълго с тях и да им се радваме.

- Как решихте да направите песента “Простете ни, дечица”, защото обикновено децата искат прошка от родителите си, а не обратното?
- Ами, пак е във връзка с времето, в което живеем. В един момент си даваш сметка, че всички решения, които взимаш в голяма степен определят живота на децата ти. В тези 30 години, в които живеем - дали с пасивност, или с активност, ние толкова променихме живота на децата, че е нормално да им искаме прошка - обезличихме българската нация, позволихме какво ли не да се случва и усещаш вина, че децата ни живеят в такъв свят. Животът стана комерсиален и лъжлив.

- А притеснява ли те тази агресия, която е навсякъде?
- Естествено, че ме притеснява. Има една агресия във взаимоотношенията, сега гледат повече да те “нахросат”, както казваме по македонски - хората са изнервени, разбирам ги, гори им пожар на главите. Лошото е, че младото поколение е невъздържано и арогантно, но времена и нрави - не можеш да огрееш навсякъде, влияеш там, където можеш, а когато не зависи от теб - нищо не можеш да направиш. Имаме една песен за България, в която се пее: “България - това съм аз и моите дечица”. Ако всички осъзнаят това и възпитават правилно децата си - ще живеем добре, няма да има арогантни хора и в държавата ни ще има ценности. Сега ми направи силно впечатление едно интервю на Путин, в което след като му зададоха въпрос за икономиката, той отговори, че това са решими неща, а най-важен е народът и самосъзнанието на хората. В един период може да живеем по-богато, в друг по-бедно - няма никакво значение, важно е самосъзнанието на този народ да оцелее, а той оцелява като има суверенитет. Един народ, който се самоуважава има нужда от суверенитет и самобитност, за да оцелее и да има истински хора с ценности. При нас всичко е много трудно и хаотично, но то е отговор на времето, в което живеем. Да не говорим, вече колко поколения са изтървани откъм възпитание и ценностна система, защото случайни хора са се намесвали във важните решения, а всичко това рефлектира върху децата и начина, по който живеем.

- С Кирил построихте храма “Успение Богородично” в местността Бачиново и така направихте голям подарък на Благоевград. Какво ви подтикна за това?

- Това са трудно обясними неща - цялото ти съзнание и цялото ти същество те подтиква да го направиш. Най-шокиращо беше, че се оказа, че това е предсказано от гледачка, която е живяла преди повече от 100 години! Ние разбрахме за това, чак след като бяхме построили храма и беше много силно преживяване - явно така е трябвало да стане и ние сме били тези, които е трябвало да го направят. Без да искаш ставаш герой на своето време и времето така се отразява в нас.

- Ти често си ходила при Ванга, но главно за да помагаш на други хора, а не за себе си. Интересувала ли си се какво е ставало с тях след това и дали им е помогнала?
- Честно казано, не съм любопитствала, а моята помощ е била минимална, само да ходатайствам да приемат някого. Никога не съм се държала като звезда и дори малко съжалявам, че съм била прекалено скромна да я питам повече за себе си, може би и защото имах и едно страхопочитание към нея. Най-яркият ми спомен от Ванга е, когато само веднъж я попитах за себе си, а тя ми каза: “Не се страхувай - върви смело напред.” Тогава много ми помогна, защото бях в труден момент, а тя ми вдъхна кураж и сила с тези думи - смело дете напред.

- Кои са важните неща за теб?
- Бих казала, че най-важно е семейството, всичко друго са контакти, интереси, познанства, колеги... Аз преди бях много открита, но вече станах по-предпазлива, защото не знаеш кой с какви очи те гледа - всеки ти се радва, но после става ясно, че някой е имал користна цел. Разбрах, че семейството е номер едно и там е истината! Другото важно нещо е човек да се научи да прощава.

Интервю на Светла Йорданова за "Труд"