Мария Нейкова: По-често съм оставала разочарована от приятелството

Мария Нейкова - шарж от Борис Димовски- Смятате ли се за популярна?
- По реакцията на хората, с които се срещам в ежедневието, съдя, че съм известна.

- Как започна кариерата ви?
- През месец декември на 1969 година пях за първи път пред публика с оркестър “София”. Една година по-късно спечелих първа награда на конкурса “Златен Орфей” с песента “Закъснели срещи” на композитора Петър Ступел. Оттогава животът ми е свързан непрекъснато със сцената.

- Работите ли ежедневно?
- Рядко има дни, в които не работя.

- Как се ражда една песен?
- Понякога става изведнъж, друг път претърпява няколко варианта.

- Убедена ли сте, че стилът, който предпочитате, е най-добрият?
- Не знам дали е най-добър, но на мен ми допада, а и публиката го харесва.

- Коя национална школа в жанра уважавате най-много?
- Американската.

- Смятате ли, че българската забавна музика има свой облик?
- От няколко години насам мисля, че има установен облик.

- На какво според вас се дължат нападките срещу този жанр?
- На факта, че у нас всички разбират от естрадно изкуство.

- Какъв е пътят към истинска творческа изява?
- Работа.

- Какво определение бихте дали на думата талант?
- Нещо, което и най-непосилният труд не може да ти помогне да постигнеш.

- Не ви ли се е случвало да се страхувате, че се повтаряте?
- Човек не винаги може да избяга от себе си.

- Смятате ли, че певецът спори с композитора и създава нещо ново от авторовата песен?
- Изпълнителят, ако е добър, прави песента още по-хубава, без да спори, а като убеждава.

- Има ли опасност от комерсиализация в жанра?
- Има, но това не е най-лошото.

- Смятате ли, че забавната песен е, главно за развлечение или има и друга функция?
- В основата й е развлекателността.

- Какво е отношението ви към актуалната, политическа песен?
- Тази музика има място в нашия живот. Тя е твърде необходима, но не мисля, че плакатната форма, в която се поднася, е най-подходяща.

- Какво е отношението ви към критиците?
- Не мога да се оплача от тях.

- Те помагат ли ви?
- Да, в много отношения.

- Как се отнасяте към оценките на публиката?
- Предпочитам взискателната публика, която не аплодира евтини ефекти, а има обективно отношение към музиката и изпълнителите.

- От какво зависи професионалното ви самочувствие?
- Най-вече от изявите ми.

- А човешкото?
- От доброто ми здраве.

- Кой е предпочитаният ви, композитор или певец, творящ в забавния жанр?
- Елвис Пресли.

- От българските ви колеги кого бихте посочили?
- Всички са ми добри приятели. Как да ги подредим - по азбучен ред или по продуктивност?

- От композиторите на сериозните жанрове кого обичате да слушате?
- Предкласиците.

- Кой е любимият ви поет?
- Яворов.

- За какво мечтаете?
- Твърде лично е, за да го споделя пред широк кръг хора.

- Какво представлява за вас една добре изживяна вечер?
- Да гледам една хубава забавна програма по телевизията.

- Какво ви дават другите изкуства?
- Предпочитание имам към симфоничната музика и киното.

- Вярвате ли в приятелството?
- По-често съм разочарована.

- А в любовта?
- В нея силно вярвам.

- С какво се развличате?
- С хубави книги.

- Имате ли девиз?
- Не.

Интервю на проф. Вера Грозева за книгата
„Срещи с имена от естрадата” (издателство „Музика”, 1980); шарж: Борис Димовски