Мария Илиева: Европа ни иска само за слуги и работници

Мария Илиева- Последната ви публична поява бе в благотворителен концерт в помощ за Хаити. Кое е за предпочитане - да се похвалиш, че си направил добро и дадеш пример, или тайно да направиш добро, за да повдигнеш самочувствието си?
- Аз обичам да правя добро в рамките на моите възможности и смятам, че не е нужно да развявам знаме, очаквайки хвалебствия. За мен е важно да използвам популярността си, за да говоря публично за сериозни проблеми в обществото, защото това може да доведе до по-бързото им решаване. Подкрепям кампании, в които вярвам, и когато знам, че зад каузите им не се крие корист.

- Скромността не е ли вредна добродетел днес, когато много хора се нуждаят от помощ?
- Да, скромността не е в услуга на благотворителността. Но съм възпитана действията да говорят повече от думите. И тези вече може би не дотам модерни ценности и морал са ми по-присъщи, отколкото агресивното поведение и самохвалството.

- Съжалявате ли за някои от ограниченията, които са ви създавали родителите ви?
- Съжалявам понякога, че са ме възпитали да бъда прекалено толерантна и търпелива. С добрина днес, за съжаление, се оцелява трудно. Но пък благодарение на родителите си приемам света позитивно и му се радвам.

- Участвали сте в доста благотворителни кампании, никога ли не отказвате?
- Не са много каузите, които съм подкрепяла. И съм отказвала, наистина. Кампанията срещу рака на гърдата е нещото, с което много се гордея, защото успяхме да спасим човешки животи. И това не е пиар изречение, а факт. Купи се подвижен мамограф с необходимите консумативи, той обиколи родопските села, където жените дори да искат, нямат физическа възможност да се изследват. Включих се и в кампанията “Фейс ту фейс” срещу насилствената проституция. Трафикът на хора е абсолютно реален в световен мащаб, и то не само за изостаналите държави. Подкрепих и кампанията “I can too” (И аз мога), която буквално от нищото, само с ентусиазъм и съмишленици, успя да създаде център за деца с аутизъм - първо в Студентския град, после в Пловдив, сега се надяваме същото да се случи и във Варна. Изкуството е лесен и приятен начин да разкажеш нещо на някого, да заинтригуваш хората, да ги накараш да действат.

- Сигурна ли сте, че винаги само нуждаещите се са се облагодетелствали от вашата подкрепа?
- Никога не мога да бъда 100% сигурна в това, ако лично не направя одит и всички счетоводни засичания, анализ на разходите и пр.

- Нали сте специалист в сметките?
- Е, чак специалист - не, но съм завършила икономика. За мен е важно първо да гласувам доверие на хората, които ще подкрепя. И преди да се захвана с нещо, казвам, че накрая на кампанията искам да видя какво е постигнато. Достатъчно грамотна съм, за да усетя къде би могло да има някаква манипулация. Затова не съм участвала в много кампании. А и чисто физически не мога, защото все пак трябва да инвестирам времето си в изкуство, да развивам всичко, което имам, за да не ми остане музиката просто едно приятно хоби.

- Можете ли да попълните сама данъчната си декларация?
- Мога, разбира се. Но не го правя, имам прекрасни счетоводители.

- И си плащате данъците?
- Да.

- Оказа се, че някои ваши колеги не го правят.
- За съжаление има и такива. Беше чудесно, че имаше масова и публично обявена акция на данъчните. Но обобщението “българските певци” на мен лично не ми допадна, особено във време на криза на духовните ценности. Нямаме нужда от още минуси в тази посока. Аз и много мои колеги уважаваме законите, спазваме ги и си плащаме данъците. Трябва да го правим, ако искаме да живеем в по-добра държава.

- Докога вместо да е комерсиална, нашата попмузика ще се нуждае от грижи така, както класиката и джаза?
- Така ще е до момента, в който не се появи добър и ясен модел за продуциране, лансиране и развитие на българската поп музика. Няма какво да крием, попфолкът се оказа най-успешният музикален бизнес в България. Организацията му е много далновидна - те и произвеждат, и са потребители, което за нашата икономическа и социална специфика работи чудесно. Най-критичният процес в родната поп музика, според мен, беше чуждоформатността на медиите. Това стигна дотам, че българската музика е някакъв нищожен процент в нашия ефир, тя стана едва ли не апокрифна. И в един момент се оказа, че вече няма достатъчно клубове и сцени, на които почитателите да чуят своите любими артисти. Аз вярвам обаче, че този период ще отмине.

- Откъде имате тази вяра, на българската поп сцена оцеляха едва десетина изпълнители?
- Оцеляха хора, които са големи мечтатели, оптимисти, чието призвание е да са артисти. Това е много добра основа. И в момента, в който се появи по-добра бизнес среда, възходът ще бъде наистина в геометрични прогресия.

- Бедността ли е най-големият проблем на българската поп музика?
- Бедността на духа на българина.

- Тоест проблемът е в публиката?
- Ние сме едно цяло. Живеем на една и съща територия, имаме сходни битови навици и среда на общуване.

- А вие на какво сте бедна?
- Бедна съм откъм време. Иначе се чувствам изключително щастлива и богата - със семейството си, с приятелите си, с това, че Господ ми е дал възможност да изразявам себе си чрез музиката. Звучи много обикновено, но всъщност това е смисълът на човешкия живот.

- Камелия Тодорова се срещна с министъра на културата Вежди Рашидов, за да се оплаче от сиромашията на родната сцена. Как държавата може да помогне на частния музикален бизнес?
- Липсата на ясна културна политика от страна на държавата е в основата на проблемите на нашата поп музика. Във всички добре развити икономически и духовно държави има определени механизми за реализация и успех на всички хора, не само на държавните служители. Там има механизми за развитие на онези индустрии, които добавят стойност на националността, на държавата. У нас, обаче, такава политика няма от самото начало на промените. А преди 10 ноември е била факт! - не коментираме на какво ниво е била, нито какви са били методите да същестува. Имаше изявен културен живот. Тази културна политика правеше хората щастливи да изживяват изкуството, да го консумират, да разказват за театралната постановка, която са гледали, да анализират, да имат различно мнение, отношение, критерии.

- Защо днес липсва такава политика?
- Според мен последното нещо, което иска Европа, към която ние толкова активно се стремим от 20 г. насам, е да има гости с претенции като нас. Аз вярвам в световната конспирация, ха-ха!

- Искате да кажете, че сме нежелани гости в Европа?
- Желани сме само като работници и слуги, а не като духовно богати и интелигентни хора. Трябваме им като изпълняващи, а не като изискващи.

- Може ли българската поп музика да се издърпа сама за косата от блатото?
- Може, да, активно се скубем един друг (смее се). Но скоро всичко ще бъде наред.

- Ще бъдем ли живи да го дочакаме?
- Абсолютно. Това, което лично мен много ме вдъхнови, е, че една моя песен “Truly” в дует с Кийт Томпсън стана позната, харесва се от хората. И освен всичко друго - прескочи границите на България, което не е от фундаментално значение за българската поп музика, но за мен е вдъхновяваща мотивация. Беше номер едно в най-слушаното денс радио в Сидни за една седмица. И не само там.

- Какво ново да очакваме скоро от вас?
- Готвя нов солов сингъл, който ще влезе в следващия ми албум.

Интервю на Диляна Димитрова за вестник “Труд”