Мария Илиева: Брат Пит ми каза, че познава българския фолклор

Мария Илиева на Евровизия 2011- Мария, защо бяхте водеща, а не участничка в българския финал на Евровизия?
- За участието нямаше достатъчно време за подготовка. Обичам, когато представям музиката си, да пипна всеки детайл. Тазгодишният регламент не позволи това да се случи. Предпочетох да фокусирам усилията си върху промоцията на новия сингъл на Мона, която направихме именно на сцената на Евровизия, и да покажа подкрепата си към този конкурс и БНТ именно чрез присъствието си в академията и като водещ заедно с Орлин Павлов. Мисля, че победата на Поли Генова бе заслужена и тя достойно ще ни представи пред Европа, стискам й палци!

- Дали и тази година ще има проблем с нашия представител на Евровизия, както става почти винаги?
- То винаги става нещо, когато има каквито и да е избори (Смее се.) Мисля, че регламентът тази година е много справедлив, добре застраховащ честността на избора, защото всеки зрител можеше да гласува само с един есемес за песен. Хората можеха да гласуват за всичките песни, но само по веднъж. Отделно, този вот бе комбиниран с вота на т.нар. академия, която бе от 54-ма души. Това дава шанс наистина да бъде избрана най-добрата песен, най-доброто шоу, най-доброто представяне, а не да се случват манипулации, които не са в полза на имиджа на България. Ние малко се задълбочаваме в битовизми, интриги и желания да се саботираме, вместо да си дадем сметка, че ако обединим усилия, можем да добавим огромна положителна стойност към имиджа на България чрез едно такова представяне.

- Наистина ли имиджът на страната ни се гради с музика?
- Доказано е в историята, че имиджът на всяка държава се изгражда най-бързо, най-ясно като послание чрез изкуството, културата и спорта. И аз пожелавам на нашите управляващи да се фокусират върху това, защото останаха малко по-назад тези силни за България страни. Те са нашият ключ към успеха.

- Вие казвате, че държавата няма никаква политика за културата и в частност за музиката. Как може да се промени това?
- Държавната политика трябва да се развие в няколко направления по отношение на култура и изкуство. На първо място трябва да бъде насочена към образованието - хората да се възпитат на интерес и внимание към всичко, произведено в България. На второ място е крайно време държавата да следва европейските изисквания. Ние вече сме част от Европейския съюз - за редуцирането до някакъв възможен оптимум на пиратството. Безобразно и цинично е да бъде толерирано съществуването на пиратски сайтове, защото това накърнява не само авторските права на чуждите артисти, но и правата на всички българи, които произвеждат индивидуален продукт. А точно те в момента са много уязвими от това малодушие. Държавната политика би могла да включва ясно изразена и финансова, и морална подкрепа към български артисти, спортисти, интелектуалци по отношение на тяхното присъствие на престижни форуми в световен мащаб. Евровизия е един от тях, макар и оспорван, с по-особен смисъл и регламент, той все пак е един престижен форум.

- Имате собствена продуцентска компания, опитвате се да наложите млади изпълнители, как ви се отрази кризата?
- На никого не му се отрази добре. Още повече на хората в изкуството. Забавихме доста нашите проекти, въпреки че в идеен план те са вече готови и разработени в детайли. В началото на годината започнахме активна звукозаписна дейност с Криста, B.O.Y.A.N., Кnas и Мона. Аз подготвям своя нов албум, който до края на годината трябва да стане факт. С него ще отбележа 10 г. на сцена. Междувременно това ще бъде предизвестено от поредица от концерти, които правя.

- Откъде намирате средства?
- За щастие се радвам на вниманието на хората, с които говорим на един език. Те ми дават свободата да правя реинвестиции на приходи от моите концертни участия. Това всъщност е начинът. Разбира се, и рекламни договори, и всички неща, които са свързани с този бизнес. В общи линии аз се грижа за “Стереостая” и въпреки че ми е трудно, съм много щастлива, защото го усещам като мисия.

- Казвате, че чалгата е най-голямата индустрия в шоубизнеса. Защо се получава така?
- Защото схемата, която е заложена в създаването и функционирането на този бизнес, е изключително добре съобразена с икономическата среда, манталитета, добре изпитаните механизми на пазарна икономика.

- Тези механизми не могат ли да действат и при поп музиката?
- Могат, разбира се. Но попфолк индустрията е много добре затворен кръг, в който има откриване на таланти, производство, маркетинг, продажба. И между всички тези етапи стоят 24-часови, излъчващи този стил, медии. Това е единственият начин музиката да стигне до публиката и да й се даде избор дали я харесва. В това отношение е доста тъжна ситуацията с медийното отразяване на поп, рок, джаз и всички останали стилове. Медиите, които имат възможност да излъчват нашата музика и форматът им го позволява, просто не го правят. И тази липса на отговорност очевидно не ги смущава. Не знам, може би е въпрос на политика, избор на музикалните редактори - нямам идея, но това е много демотивиращо и тъжно, когато го отнасяме към националното им самосъзнание.

- Участвате в много благотворителни и социални каузи. Пяхте на шоуто за Андрей Баташов, там дори се разплакахте. Познавахте ли се с него?
- Ние бяхме приятели. Не от този тип, които постоянно се виждат, но от тези, които, като се видят, има какво да си кажат. И понеже аз чух, че той не е добре, малко преди да почине, не можах да си овладея емоционалността, докато пеех. Това си пролича. Много ми е мъчно, че той си тръгна, но нали казват, че добрите души си отиват по-рано. Той беше изключително добър човек, много интересна личност, много голям талант.

- За какво си говорехте с него?
- Не само за изкуство. Ние имахме общи приятели, събирали сме се заедно, ходили сме на гости.

- Пели ли сте заедно руски песни?
- Да, случвало се е. Аз съм русофил - много обичам руската култура и история. Излизали сме заедно, ходили сме на бар, на гости. Събирали сме се и при Георги Христов - там са се случвали едни от най-незабравимите купони.

- Какво означава да сте романтичка от старата школа и как празнувахте 14 февруари?
- Романтичка от старата школа означава да ми предстои да навърша 24 г., но да познавам романтиката в дълбокия и емоционален смисъл. 14-и празнувах с приятели. Ние имаме такава традиция - да се събираме и да честваме празника на виното. Това винаги е повод за дегустация на добри сортове вина и опияняващи разговори на различни теми.

- Някой мъж изненада ли ви с роза?
- Всичките ми любими приятели ме изненадаха с цветя и това беше много мило.

- Имате ли мъж до себе си?
- Нямам! (Смее се.)

- Защо пазите толкова ревностно личния си живот?
- Защото хората, които предпочитат да впечатляват с действията и качествата си, а не с личния си живот, са много ревностни именно към това малко парченце и силата на думите не бива да се подценява. Това, че не разказвам за личния си живот, поражда много смешни и интересни версии, но аз се забавлявам, като ги чета и чувам.

- Срещали сте се с Брад Пит. Хубав ли е на живо?
- Много! Той, както и всички други големи артисти, с които имах шанса да се срещна, са много по-харизматични и силни като присъствие и енергия, отколкото това се вижда на екрана. Екранът винаги малко редуцира въздействието на личността и обаянието. И всъщност той доста подлъгва, че това е суперстар и че Брад Пит е нисък и доста скромен като физика. Той се оказа изключително висок, широкоплещест красив мъж, много интелигентен и слънчев, както и земен. И Дженифър Анистън - също.

- Те заедно ли бяха все още тогава?
- Първия път, когато се запознах с него, да. Втория път, когато се видяхме, той беше вече с Анджелина Джоли. Снимаха “Г-н и г-жа Смит”.

- Коя от двете е по-хубава?
- Не мога да кажа. Не съм била достатъчно дълго време с тях и не мога да определя на личностна основа. Всички артисти и музиканти, с които съдбата ме е срещала, са много харизматични, забележително интелигентни и обръщащи особено внимание на всеки новодошъл в компанията им.

- Какво ви каза тогава Брад Пит, за какво си говорихте?
- Основно за България. Знаеше за страната ни. Аз бях глътнала един голям бастун (смее се) и не можех да се позная, защото съм общителна и никога не съм оценявала хората спрямо популярността им. Той прояви огромно внимание към държавата, от която идвам, как са уредени нещата, каква музика пея, кои са културните ни особености. Говорихме си за фолклор - той беше чувал български фолклор и бе много впечатлен.

- Вие изпяхте ли му нещо?
- Не, не стигнахме дотам. Разговорът ни в никакъв случай не беше дълъг - един обикновен, много добронамерен разговор между двама души, които току-що се запознават.

- С кого другиго сте се срещали?
- Имах голямото щастие да се запозная с Алиша Кийс и със съпруга й.

- Как се срещнахте?
- По неведоми пътища на съдбата. С нейната най-добра приятелка, която е една прекрасна интелигентна българка, бяхме заедно на концерт в Белград и Алиша беше там. Отделно тя беше специален гост на сватбата на тази моя близка в България съвсем инкогнито. Всъщност границите ни са само в главата.

Интервю на Цветелина Шенева за „24 часа”