Мария Илиева: Ако не бях певица, щях да съм хирург

Мария Илиева на корицата на списание За женатаМария Илиева пристигна с час закъснение, но с 24-каратова усмивка. Може би с усмивка успява в живота, но вероятно и с труд. Наскоро тази комбинация й донесе наградата „Най-добра поп песен" („Thruly") за Югоизточна Европа в рамките на SEEME (Музикална конференция). А очакваме от нея през ноември нов сингъл. С Мария говорим за песента, любовта и сексапила, който излъчва.

- Излъчваш невероятен сексапил. Това може ли да се изработи или просто си го носиш?
- Излъчването е състояние на духа. Колкото по-добър мир имаш със себе си, толкова по-уверено е посланието, което предаваш на хората в общуването. Сексапилът е начин на присъствие, на увереност, не е нещо, което се изработва във времето. То е като харизмата - или го имаш, или не.

- Забелязах, че когато говориш дори с непознати, ги гледаш директно в очите.
- Да, очите са прозорци към душата. Така усещам no-добре другите, както и те - мен.

- Не се ли притесняваш, когато непознати навлизат в личното ти пространство?
- Част от пътя ни е хората да са любопитни и да се интересуват от личността ни, извън артистичното ни амплоа. Когато е с мярка и с уважение към най-интимния ми свят, аз съм щастлива да покажа и тази част от себе си.

- Получаваш ли това уважение, на което държиш в общуването?
- О, да. След концерти, клубни участия или случайно на улицата ми харесва да обменям мисли с хората, които вълнувам с музиката си. Те са интересни, модерни, имат ярка личност. Аз съм щастлива, че на точно такива хора провокирам вниманието.

- С какви хора предпочиташ да общуваш?
- Които са с красив ум и светоусещане, с добро самочувствие, уверени в себе си.

- Чувала съм, че си всеотдаен приятел. Не е ли трудно днес да се поддържа приятелство?
- Трудно е, но времето много бързо отсява стойностните приятелства. Благословена съм да имам няколко изключително отдадени, верни и безрезервно обичащи ме приятели. Не всички са популярни, но всеки от тях е личност и от всяка минута, в която общувам с тях, научавам нещо ново. Уча се да обичам по-разбираемо. Любовта и нейният израз са много лични моменти. Често са свързани с егото и когато имаш добра оценка отсреща и безрезервна обич на приятел, можеш по-лесно да намериш правилния подход, да бъдеш разбран във всяка ситуация.

- Успешната жена трябва ли да е реализирана и в личен, и в професионален план?
- Често успелите хора в професионалното си развитие са недотам успели в личен план и обратното. Може би това е част от естествения баланс в природата. Твърде млада съм, за да дам генерална оценка на своите житейски и професионални успехи, но съм щастлива със съдбата си. Професионалният успех при мен дойде вследствие на много труд, посвещение, вяра, смели мечти. Това е нещо, което се опитвам да предам на младите хора, които продуцирам в лейбъла „Стерео стая" - Криста, MONA, B.O.Y.A.N и KNAS. Защото времето за изкуство в момента е трудно. Водещ фактор не бива да е успехът в публичното му измерение, а удовлетворението, че правиш нещо смислено.

- Дразни ли те, ако някой пее фалшиво?
- Определям отношението си към музиката и хората по това доколко са чисти в намеренията си. Ако някой пее ужасно фалшиво, но го прави от сърце, пo-скоро ще ме зарадва. До ден-днешен обичам да пея с моята най-добра приятелка от училище Биси, защото е толкова щастлива, когато го прави, че ме зарежда.

- Как успяваш да издаваш сингли в криза?
- Малко се забавих с проектите си, но използвах времето, за да събера нови идеи, да поработя в студио, да развия лейбъла си. Не съм загубила детския порив и ентусиазвм, с който започнах преди 10 години соловата си кариера.

- Работата ли те зарежда?
- Всеки човек, който е свързал живота си с изкуството, е с един допълнителен акумулатор на енергия. Редки са моментите, в които имам съмнения за смисъла да продължавам. Понякога чувствам, че това, което правя, е дълбоко лично и трябва да намеря друг начин да се интегрирам в обществото, защото то е твърде материално.

- Не се ли приспособи?
- Намерих своя начин да се чувствам щастлива, оформяйки затворена среда в личния си живот. Това съхранява душата ми и всички чисти доброделети и ценности, в които съм възпитана - да си честен, достоен, да общуваш безкористно, да умееш да обичаш и да си добър. Все още се уча да прощавам.

- Винаги се появяваш с усмивка. Не може 24 часа да си щастлива.
- Възпитана съм да обичам света и да тръгвам с добро и с отворени обятия към всичко ново. Имала съм и разочарования, но те са част от моето израстване. Вярвам, че усмивката е начин да събудиш доброто у всеки и да му дадеш радост.

- Продължаваш ли с международните проекти?
- Интересно ми е да се състезавам със себе си и всяка крачка да е смела и в нова посока. „Thruly" е първият сингъл от следващия ми албум. През ноември представям втория, който направихме с B.O.Y.A.N. Заглавието му на английски е „I Like". Видеото ще снимам с младия шведски режисьор Роберт Уау. Става въпрос за флирт между мъж и жена, за първия трепет в общуването, когато вълнението и несигурността се редуват и ти се иска да влезеш в главата на другия, за да разбереш дали усещането е взаимно.

- Често пееш за любовта. Най-лесно за нея ли се пее?
- Имам песни за всякакви състояния, но световната музикална история е показала, че любовта е основният двигател в музиката и в живота, така че във всичките й нюанси е най-богатата и бездействаща тема в песните.

- Има ли мьж, който да владее мислите ти в момента?
- Всички интелигентни, красиви и необвързани мъже са потенциални провокатори на моя интерес (смее се).

- Това означава ли, че в момента сърцето ти е свободно?
- Като изключим специално запазеното място за любимите ми хора, има още местенце за любов. Китаристът Жоро Янев е като част от семейството ми. С няколко от съучениците ми от Софийската математическа гимназия и до днес сме суперприятели. Имам и няколко изключително близки гей приятели, които могат да ми покажат и мъжката, и женската гледна точка на различни ситуации от живота и да коментираме цяла нощ неща, които не мога да си обясня.

- Не е ли трудно да хванеш гадже, когато си много ухажвана?
- Трудността не идва от това дали получаваш повече или по-малко внимание, а от предубежденията, които създава популярността. Някои се плашат, за други е бариера да ме видят като усмихнато, обичащо да пее момиче. Искам да съм влюбена в мъж, който предизвиква моето възхищение с нещо, без значение дали е публично достояние или личен момент. Любовта е непрестанен вдехновяващ процес от и към личността, която обичаш.

- Как разбираш, че мъжът пред теб е новата ти любов?
- Пеперудите в корема са големи издайници. Материалното състояние е относителен момент - бързо се придобива и губи. Вярвам, че всеки, който е достатъчно силен, интелигентен и упорит, рано или късно успява да реализира и материалните си потребности.

- Можеш ли да се отдадеш само на един мъж?
- Любовта е безусловна и когато намеря своята половинка, няма да се налага да правя избор между тази любов и музиката. Вярвам, че когато умее, човек истински обича другия по най-пълноценния начин, с всичките му плюсове и минуси. Мога да отдам цялото си време, смисъл и енергия, за да направя мъжа, когото обичам, щастлив.

- Мислила ли си да имаш дете, дори и да го отгледаш сама?
- Моят биологичен часовник ми подсказва, че съм готова за деца и семейство. Имам тази нагласа и това сладко очакване. В кариерата си постигнах достатъчно, за да стъпя на него и да обърна внимание на себе си като жена.

- Преди години си искала да станеш хирург. Какъв по-точно?
- Мечтаех си да бъда пластичен хирург и да правя хората по-щастливи в собствената им обвивка. Освен това съм сръчна и мисля, че щях да съм добра в тази професия. Наблюдавала съм операции със студентите от Медицинска академия. Била съм на дисекция, на пластични операции, на една сложна операция с двоен байпас и корекция на порок на сърцето цели 9 часа, които не усетих, защото беше изключително интересно. Ако не бях певица, със сигурност щях да съм хирург.

- А би ли живяла например в Лос Анджелис, kъдето снима един от видеоклиповете си?
- Категорично не. Това е огромен град, лишен от дух. Може би имам нужда от духа на Европа. В Лос Анджелис тече безкраен филм, в който всеки има главна роля. Човек се чувства най-добре, кьдето са корените му и хората, които обича. Ако един ден пожелая да живея на друго място, бих избрала Лондон. Там всяка частица от въздуха вибрира и е заредена с енергия, с изкуство.

- За какво мечтаеш?
- Моите мечти са много големи и знам, че когато човек силно вярва в това, което иска, то му се случва. Училището на живота е затова да ни научи да знаем точно какво искаме, за да може да го приемем, след като се случи.

Интервю на Румяна Смилкова за списание „За жената”