Мария Грънчарова: Изработвах вокално всичките си песни с Мария Нейкова

Мария Грънчарова с родителите си Светла и Борислав на провоцията на "Повече" - снимка БулфотоМария Грънчарова е изработвала вокално всичките си записани песни с покойната певица и композиторка Мария Нейкова. В интервюто на Лео Богдановски за „БГ естрада” тя разказва още какво я е провокирало да се върне на сцената след 13-годишно отсъствие, защо е крила от най-близките си новия си проект „Повече” и с какво я е разочаровала Лили Иванова.

-Мария, добре дошла на сцената отново с новата ти песен „Повече”. Защо „Повече” и защо сега?
-Защото явно съм на такъв етап от живота си. Преосмислих много неща и си дадох сметка, че бих могла да дам повече, както бих могла да искам повече от живота – най-вече в музиката. А защо сега – явно сега е дошло времето. Поради куп странични фактори, бях в една ситуация, в която не се чувствах добре чисто психологично. Бях в рутинно еднообразие, свита в себе си заради здравословните проблеми на родителите ми и не само, и имах нужда да направя нещо, с което да се почувствам пак жива и положително емоционална. Преди 2 г. в колата чух едно парче, което ми се прииска да го изпея аз. Беше в стила, в който винаги съм искала да работя. Парчето беше „Секунда” на Орлин Павлов. Тогава дори не знаех, че го пее той. Казах си, че сякаш е писано за мен и то ме жегна да ми се прииска пак да пея. В последствие започнах да мисля върху това какво, с кого и как да направя. Лиана Мелик-Пашаева от „Жокер медия” ми е приятелка и от много години ме подкукоросваше „Хайде, почни пак да пееш”. Обърнах се към нея да ми даде акъл и тя ми даде сила да повярвам в себе си, че трябва да го направя сега и веднага. Тя ме свърза с Мага, макар че го познавам от много време, но бях загубила контакти. Това пак не е случайно, че точно с него ме свърза, защото навремето щяхме да правим едни парчета съвместно, но така и не се случиха. Благодарна съм, че на него попаднах, защото е много различен от другите композитори, странен по своему, страхотен перфекционалист, усеща нещата, въпреки че не изглежда чувствителен. Много добре усети какво трябва да направи с моя глас – това, което никой друг композитор не е правил досега – да залага на низините ми, защото съм една от малкото певици в България, които е алт. Той заложи на чувствителността в гласа ми и направи нещо, което наистина излиза от мен максимално с чувствата, които в момента имам в себе си. Получи се супер според мен.

-На промоцията успя ли да кажеш на Орлин, че той е виновник да се върнеш на сцената?
-Ние с него също се познаваме много отдавна. Преди 10 г. го бях поканила на един юбилеен концерт на баща ми, още когато беше с група „Каффе”, защото препратката тогава беше старото поколение – младото поколение. Тогава се запознах с него и с Руши Видинлиев. Като разбрах, че той пее „Секунда”, му казах, стана му много приятно, че ме е провокирал пак да пея.

-Скрила си от най-близките си, че готвиш песен и завръщане на сцената. Защо?
-Не исках влияние от никой. Исках да се вглъбя сама в себе си в това, което искам да направя, за да е изненадващо и провокативно, дори за най-близките ми. Защото ако им бях казала, че готвя нещо такова, баща ми, който винаги много ми е давал като емоции, сила, вяра и съвети, неминуемо щеше по някакъв начин да се намеси и да ми даде не правилната посока. Досега не ми се беше случвало да се справя сама с всичко – от идеята до реализацията на нещо.

-А как го приеха, като им го разкри?
-Много се зарадваха. Особено баща ми – той даже се просълзи, защото много страдаше от това, че спрях да пея. Каза ми „Вярвам в теб, знам, че ще направиш нещата супер”. И аз се радвам, че намерих сили и хъс да се върна, защото бях обезверена на 1000 процента и категорична, че не искам да се занимавам с музика. Не мога да обясня какво е усещането на един творец да прави това, което не иска и какво му коства това.

-Как стана така, че пропя чалга?
-Първо подписах договора със Слави Трифонов, после започнахме да правим парчетата. В началото песните бяха поп и денс. В един момент чалгата почна да се налага и уж моите щяха да бъдат с привкус на етноденс, с леки мотиви, пък „Ку-ку бенд” ми направи няколко типично чалга композиции. Аз не мога да изпълнявам тази музика, не съм фолкпевица и не го нося в мен. Казах му го на Слави, но той ми отговори категорично, че това е нещото, което ще продава. Направих огромен компромис със себе си, изпявайки „Хайде да си лягаме”. Хората, които ме познават, като видяха клипа, казаха, че не ми отива и това ми е изписано на лицето. После тази песен трябваше да снимам в новогодишна програма на bTV. Режисьорът беше един сърбин – Борис. Като ме видя на фона на останалите фолкпевици, ми каза „Ти излез, защото не стоиш в масовката”. Не искаше да ме снима. Принудена от обстоятелствата, изпях още 2 такива песни. Усетих, че не ми се получава и че не искам да продължавам в тази посока. Идолите ми бяха Майкъл Джексън и Джанет Джексън и изведнъж ме пращат в съвсем друг жанр. Може би повече щеше да ми се отдаде, ако ме бяха карали да запея опера. Затова реших да спра.

-Да те върна в началото на кариерата ти, когато беше на 14 г. Как започна?
-Бях обградена от такава среда на певци и музиканти. Нямаше как да попадна в друга среда. И непрекъснато се интересувах кой какво пее. Като млад човек се интересувах повече от чуждата музика. Започнах да се записвам вкъщи върху песни на Джанет Джексън и на Джордж Майкъл. Няма да забравя никога – един ден се бях затворила в моята стая и пеех като обезумяла Careless whisper на Wham! Баща ми влезе, заслуша се и каза „Ама ти всъщност пееш много добре. Искаш ли да опитаме да направим нещо професионално заедно”. На тази възраст толкова ми и трябваше. Откликнах веднага и първата песен, която направихме в дует с баща ми, беше „Изповед на един робот”. Това ми беше и първото показване по телевизията – в новогодишната програма 1985 срещу 1986 г. Точно тогава изживях едно огромно разочарование. Баща ми искаше да ме запознае с Лили Иванова, а тя дори не се обърна да ме погледне. Колкото и да е велика като певица, като човек нищо хубаво не мога да кажа. Аз бях в такава възраст, че бях много наранена, много плаках преди да изляза да снимам. Не съм запазила от тогава добри чувства.

-После как продължи след това?
-Записахме още една песен в дует и започнах да пътувам с него в Скандинавия. Още бях непълнолетна и не ме пускаха по заведенията. Там започнах да търся местни композитори и да им купувам правата на парчетата. Първото ми самостоятелно парче беше „Опасна възраст” - купих го от Скандинавия, то е кавър на Майкъл Джексън, с български текст на Мишо Белчев. След това някои си ги внасях отвън, а други ми бяха написани тук, от български композитори. Завърших училище, като последната година бях частна ученичка, защото ми се наложи много да пътувам. Учех в 30-о училище, тогава „Людмила Живкова”, после „Знаме на мира”, сега май е „Братя Миладинови”. После не продължих в консерваторията, защото преподавателите тогава не мисля, че бяха най-подходящите за мен. Ходила съм на уроци по пеене при Стефан Анастасов, но най-вече съм работила с баща ми, който е учил при Ангел Заберски и той е уникален преподавател. С Мария Нейкова работех всичките си песни, които записвах, но не знам защо тя така и не ми написа песен. Зорница Попова, с която бяха приятелки, ми написа „Нещо ново”. Маца беше много благ човек.

-А как започна да танцуваш в синхрон с балета – беше първата в това отношение?
-По едно и също време се събрахме с балет „Веда”. После продължих с формация „М”, балет „Дива”, после имах собствен балет със златните момичета на Нешка Робева - „Найт фивър”, с тях пътувах много и по чужбина, а последно работех с балет „Сатен”. В училище бях тренирала художествена гимнастика, бях много гъвкава. Тренирала съм и ски 10 г. алпийски дисциплини, макар че няма нищо общо. Тренирах балет всеки ден по 4-5 часа и в един момент няма как да не го можеш от толкова много тренировки. В началото свалях всички движения от клиповете на Майкъл Джексън, Джанет Джексън, Паула Абдул. В последствие започнахме да вкарваме и нещо от себе си. Сега съм се разбрала с тези момчета, с които снимах клипа - Васил и Стефан от балет „Арабеск”, да работя и на концертни изяви. Много са сладки и лесно се работи с тях. Режисьорът на клипа Васил Стефанов ме свърза с тях. Танците ги направихме за 2 дни. Те са толкова търпеливи и само ми правеха комплименти как бързо схващам, колко съм лекичка като ме вдигаха на подръжките. Казаха, че с мен много лесно се работи, макар че аз се притеснявах, че съм забравила много от нещата. 13 години не съм танцувала все пак. Те казаха, че когато човек нещо си го може, много по-лесно го възстановява. Този път ще работя с мъже, не с жени.

-Имаш ли планове за албум?
-Ще правя ремикси на стари неща. В момента готвя още едно ново парче. Ще бъде още по-провокативно от „Повече”.

-Промоцията ти беше новаторска.
-Моята страст е да правя нещо за първи път, което не се е правило.

-Интересно е, че провокациите ти на сцената, не пречат на семейния живот. Как успяваш?
-На кой творец му пречи? Пречи на хората, които са комплексари. Тялото и гласът на твореца са ти инструмент. Ти не трябва да се притесняваш или срамуваш от това, което показваш. Иначе имам примера на моето семейство – 47-8 г. са заедно. Със съпруга ми имаме страхотно доверие един към друг и на него се крепи основно една дълга връзка. Ние се обичаме, държим един на друг, подкрепяме се, ние сме си най-добрите приятели, можем да разчитаме за всичко един на друг и в същото време всеки си има лично пространство. Не си пречим за нищо. Винаги сме си давали свобода – и на действие, и на мисъл, и на всичко.

-Как се запознахте?
-3 пъти се запознавахме, защото не помнех. Той е бивш джудист и самбист в Левски. Имал е връзки с много гимнастички преди мен и доста от тях в последствие се оказваха в моя балет. И аз съм запознавана с него от негови гаджета 3 пъти. Покрай балерините се видяхме няколко пъти и така ни тръгна връзката. Той беше настоятелният. Първото нещо, което силно ме впечатли, беше на рождения ми ден. Половин час след полунощ ми дойде пред вкъщи с букет цветя и бутилка шампанско, за да ми честити пръв през нощта. Беше много мил жест, никой друг преди това не го беше правил за мен. Той не ме познаваше, не знаеше много-много коя съм. Това беше от голямо значение да продължим отношенията си. Преди да се оженим бяхме 7 години гаджета. Не беше любов от пръв поглед и за двамата.

-Защо чак след 7 г. се оженихте?
-Ние нямахме и намерения да се женим. Мъжът ми работеше тогава директор в М-тел и кумувете ни Владимир Грашнов и Лора Видинлиева ни подкукоросаха „Айде да ви женим”. В този момент бях на турне с „Каналето”, мъжът ми се обади и ми каза „Кога свършва това турне, да се прибираш, защото искат да ни женят”. Не помня много сватбата, защото бях притеснена по организационната част. Добре, че имам снимки.

-Две години след това се ражда синът ви.
-Не съм се оженила, защото съм била бременна. Той се роди през 2000 г. и сега е новата надежда на тениса. Дай боже да е следващият Григор Димитров. Той е много артистичен и музикален. Като по-малък му казвахме, че трябва да се ориентира към НАТФИЗ. Непрекъснато ни веселеше – правеше смешки, физиономии, етюди. Баща му е най-добрият тенесист сред аматьорите, дори между двете сватби – гражданския и църковния брак отиде да си поиграе малко. Докато той играеше, водех малкия да го гледаме. В началото нямаше интерес и бързо му омръзваше. На 6 г. започнах да го водя на Малееви на летни лагери, за да има какво да прави през ваканцията. Като видяхме че му върви и му се отдава, влезе в един отбор, сега е в Левски и в националния отбор. Състезава се в национални и международни турнири. В момента е 12-и в ранглистата на България до 14 г. Има няколко купи.

-Не му ли се иска да е рапър?
-Сега завърши 7 клас и му беше много решаваща година. По цял ден учеше, следобед на тренировки по 4 часа, не му оставаше време за нищо – заспиваше с учебниците на главата. Много добър комплимент ми направи като му пуснах „Повече” за първи път. Слуша го и каза: „Ей, много е яко, чак да не повярваш, че от тебе може да излезе такова парче”. Сега може и да му се прииска да направи нещо с мен и да продължим традицията – баща-дъщеря и майка-син. Няма да кандидаства сега, защото догодина има още повече турнири и може би ще мине на индивидуален план в частно училище. Зимата ще пътува и в Америка. До миналата година аз пътувах постоянно с него, сега си сменихме ролите – аз ще работя върху себе си, а баща му ще пътува повече с него. Имат много силна връзка, много добре се разбират и по-добре да има мъжкото влияние, отколкото женското. Той е много добричък, емоционален, чувствителен, баща му трябва да го нахъса да бъде малко по-борбен, за да може да се справя в по-тежки ситуации.

-Как се случи дуетът с кума Владимир Грашнов?
-Изписаха се един куп глупости, че искал да става певец, а той никога не е имал такива идеи. Той имаше много хубав басов глас. Правени са много песни със Стефан Данаилов, Хачо Бояджиев, Коста Цонев, но като речитативи. Толкова ми харесваше тембърът му, че аз реших да запишем едно парче. Той каза няколко изречения в песента „Три луни” и тя се получи една от най-хубавите ми. Чисто на шега се получи. Това парче влезе в последния ми албум „Абонатът е зает”, който си продуцирах сама, а М-тел го спонсорираха. Никакви амбиции за нищо не сме имали. Даже на юбилейния концерт на баща ми го бях заедно с него.

-Сега мислите ли да направите концерт заедно?
-Не. Той направи 70 г. миналия месец и беше едно ходене по мъките да вземе правата от bTV, за да излъчат юбилейния му концерт по БНТ, защото сега не можеше нито да организира нов такъв, нито да е пълноценен, за да го изпълни.

-Какви са планове ти за лятото?
-С моите партньори от най-високоскоростния интернет оператор - „Макс”, имаме идея да направим общи презентации в цялата страна през есента. Лятото обичам да ходя на Златни пясъци в женска компания – да играя карти на плажа до 8 вечерта и така релаксирам. Но аз достатъчно съм си почивала 13 години, така че сега нямам нужда от почивка.

-Накрая, каква е тайната на красотата ти?
-Първо е ген. Майка ми е на 70, а изглежда на 50. Никога не съм правила нищо по себе си – дори елементарни неща като ботокс, хиалурон. Първо, че ме е страх и второ - човек трябва да расте и да остарява с достойнство. Поддържам форма със спорт – 3-4 пъти в седмицата ходя на фитнес, правя много стречинг, за да съм гъвкава. Сега искам да почна да ходя на пулденс – танци на пилон, много ми харесва и много добре развива мускулатурата. Не ям здравословно, защото ям много шоколад. Не съм лакома и не ям много в интерес на истината.