Маргарита Хранова: С чужда рокля спечелих първата награда в Сопот, Полша

Маргарита Хранова- Кога се запознахте със съпруга си Кирил Бойчев?
- Вече 30 години съм с един и същи съпруг, имам чудесно семейство, радвам се на деца и внуци, няма нищо скандално в моя живот, което да представлява интерес за търсачите на сензации. Не обръщам внимание на сплетни, вярвам, че ако човек си трови живота с дребни неща, и той става дребен. С Кико се запознахме в Киноцентъра, където една вечер Емил Димитров ме беше поканил да пея с него хита му "Каква невеста си била ти, мамо". Кирил познаваше Емил покрай брат си, който живее в Париж, и беше сред публиката. Когато го срещнах, той беше на 25 години, току-що разведен, с дете, а аз на 22. Влюбих се в него, защото беше много хубав. Нашите също го харесаха, но като разбраха, че е разведен, не искаха и да чуят за него. Оженихме се тайно. Но вечерта трябваше да се приберем вкъщи, звъним на вратата и съобщаваме новината. Майка ми, горката, щеше да получи удар. Кико ме хвана за ръката и отидохме в неговата квартира в Бояна. След месец на нашите им мина и оттогава нямаше по-добър от техния зет.

- Той дълги години ви придружаваше навсякъде, с какво се занимава в момента?
- Навремето заряза работата си, тръгна да пътува с мен и през цялото време бяхме заедно. Той се грижеше за моите участия, турнета, записи, конкурси - за всичко онова, което днес правят т. нар. мениджъри. В чужбина също бяхме заедно. Покрай всичката тази дейност създадохме и двама сина, които вече са големи и единият ме дари с двама внуци. Съпругът ми сега е бизнесмен. Имаме прекрасна писта за картинг в кв. “Красна поляна”, до стадион “Септември”, предназначена за хора от 5 до 105 години.

- Синовете ви какви са по професия?
- Големият, Кристиян, завърши маркетинг и се занимава със застрахователна дейност. Малкият, Кирил, доскоро беше футболист. Сега следва маркетинг и работи към мениджърската къща на футболиста Лъчезар Танев.

- Кое е най-важното, на което искахте да ги научите?
- Да бъдат отговорни към всичко, което ги заобикаля. Безотговорността е голям бич за обществото.

- С какво може да ви привлече един мъж?
- Не е задължително да бъде красив, но непременно трябва да излъчва чар, да има свое, по-особено излъчване. И да бъде интелигентен. Не понасям нахалните и арогантните простаци!

- Размерът на портфейла има ли значение?
- За мен няма особено значение. Е, ако има пари - добре, но досега, слава Богу, сама съм се оправяла с финансите си. За съжаление доста млади хора държат на всяка цена на портфейла.

- Затова ли някои ваши колежки от по-младото поколение ходят с мутри?
- Сигурно. Пък отде да знам - може да са ги очаровали и с нещо друго.

- Каква е вашата формула за успешен брак?
- Няма формула нито за успешен брак, нито за любовта изобщо. Важното е да знаеш кога да направиш компромис и да го направиш както трябва.

- Песента за вас какво е - роля или изповед, откровение?
- Изповед, откровение. Когато представям една песен, вярно е, че говоря чрез музиката, но самия текст го поднасям чрез цялото си излъчване на сцената.

- Прави впечатление, че обичате да сменяте композиторите, с които работите. Вие ли ги разлюбвате или те вас?
- О, няма такова нещо! Има композитори, като Найден Андреев например, с които работя от много години. Но открай време обичам да експериментирам и затова търся нови имена. Младият човек, младият автор винаги дава нещо ново и допринася за освежаване на моя репертоар.

- Какво място заемат дуетите в творческата ви кариера?
- Дуетите с Найден Андреев в “С цвят на изтрито червило” не са нещо ново за мен. Пяла съм с Емил Димитров, Орлин Горанов, Боян Иванов, Борис Гуджунов, Михаил Йончев, Деян Неделчев, Асен Гаргов, с артистите Стефан Данаилов, Досьо Досев и Искра Радева, с футболиста Лъчезар Танев и т. н. С Вили Кавалджиев изпълняваме песента “Оставаме” в култовия филм “Оркестър без име”.

- Защо гилдията на поп изпълнителите си няма фирма, която да се грижи за тях, както това прави “Пайнер” за фолк певците?
- Ние си нямаме организация, която да се грижи за изпълнителските ни права, камо ли за нещо повече. Засега никой не се вълнува от нашите проблеми - оставени сме всеки да се оправя както може.

- Да, но за разлика от гилдията на поп изпълнителите в Русия, да речем, между вас няма никаква солидарност. Наскоро гледах 4-часов концерт на Филип Киркоров по руската телевизия и ми направи впечатление, че в залата присъстваше цялата гилдия - и стари, и млади, а след концерта всички се спуснаха да го поздравят…
- Ама те са съвсем различни хора. Ние никога не отиваме, за да се радваме, а за да критикуваме. В Русия и Украйна, пък и в другите бивши съветски републики концертните зали продължават да са пълни, а певците се радват на огромно уважение. Много пъти съм пяла там, била съм в журито на фестивала “Славянски базар” в Киев и знам, че и самите певци страшно се поддържат един друг, макар че е съвсем естествено да има и конкуренция.

- Какви са страховете на един музикант?
- Страховете му са, че музиката не може да го изхрани и трябва по някакъв друг начин да се оправя в живота.

- Какво й трябва на една песен, за да стане хит?
- Непременно трябва да има и видеоклип. И да бъде налагана от медиите.

- През 1978 г. печелите първа награда на фестивала в Сопот (Полша) с баладата "Устрем". Специално за този конкурс ли я написа Найден Андреев?
- Не, две години преди това я изпях на "Златният Орфей" и всички предричаха, че тя ще грабне златната статуетка. Уви, нашите капацитети не забелязаха достойнствата й и й отредиха едва трета награда. В Сопот пристигнах от Куба, където бях на турне. По пътя багажът ми се загуби и на слизане от самолета нямаше с какво да се загърна от студ. Започнах да се притеснявам дали гласът ми няма да пресипне. В загубените куфари бяха останали и тоалетите, които специално си бях приготвила за международната изява. Пях с чужда рокля, но спечелих първата награда.

- Правите впечатление на атрактивна дама, сигурно и гардеробът ви е интересен. Какви дрехи преобладават в него?
- Гардеробът ми е съвсем нормален. Обичам да си купувам готови дрехи – спортно-елегантни и строго елегантни. Харесвам фини, ефирни, ненатрапчиви бижута.

- Козметиката?
- Никога не съм робувала на скъпа козметика. Според мен в марковите кремове и лосиони има много химия с временен ефект, а после те сбабичосват.

- Как пазарувате, изпробвали ли сте шопинг терапията?
- Много рядко. По принцип обичам да пазарувам, но не дрехи, защото ми е страшно противно да се събличам и обличам в магазини.

- Интересно е дама като вас влиза ли в кухнята?
- Разбира се. Непрекъснато ми се налага. Макар че по-големият кулинар в нашата къща е съпругът ми. Той прави страхотни деликатеси, докато аз съм повече по студената кухня. Когато каним гости, той прави, да речем, печеното агне с плънката, а аз салатите и ордьоврите.

Интервю на Венелин Митев за BLITZ