Любомир Киров: Спортът ме направи издръжлив на пеене и танци

Любомир КировДоскоро Любомир Киров бе свързван неизменно от рок и поп феновете с група "Те". Но вече бившият фронтмен продължи успешно своята кариера. След седмица излиза първият му самостоятелен албум "Любо 2010". В него е събрал 12 парчета, между които дуети с италианката Алесия д'Андреа и иконата на българската музика Камелия Тодорова, както и кавър на изпълняваната от Васил Найденов песен "По първи петли". От средата на май Любо тръгва из страната да промотира албума. "Само на живо, на концерт хората могат да разберат каква е истината за поп и рок музиката. Че тя носи енергията на живото пеене и създава изключителна емоция", категоричен е певецът. Любо не е от мачовците, които помпат мускули във фитнеса и парадират с тях. Но се оказа, че има и любопитни спортни приключения.
 
- Кой е любимият ви футболен отбор?
- Като плевенчанин подкрепях Спартак Плевен и Пламен Гетов, който беше голяма звезда не само за региона. Баща ми беше военен, от него наследих пристрастието към ЦСКА. Сега гледам само големите футболни първенства. Не ми допадат селските побоища в нашите провинциални дербита.

- Играехте ли футбол в детските години?
- Разбира се. Аз съм слабичък като клечка от малък, но много подвижен. Помня, че в блока ни живееше пълно момче, на което родителите купиха скъпа хубава футболна топка. Искаха да рита и да отслабва. Ние си устройвахме мачове на малки врати почти всеки ден, но никой не искаше да вземе в своя отбор дебелото момче. Само за да донесе топката да играем, слагахме дебеланкото за вратар. Тогава майка му се показваше на терасата и го прибираше, недоволна че синът й изобщо не тича. Никога не съм се смятал спортна натура. Но когато съм се включвал в състезания, се оказваше, че съм добър. В повечето случаи е въпрос на вътрешна сила и концентрация. Преди години се включих в мач между музиканти на морето. Играхме на пясък - най-трудния терен. Бях толкова подвижен, че чак се учудих на себе си. Но съперниците ми бяха аматьори.

- В ролята на коя футболна звезда се виждате?
- Ако трябва да се сравня с футболна звезда, ще пропусна красивите пичове. Защото не съм манекен. Иска ми се да бъда някоя от звездите, които правят революция в това, с което се занимават. Например да бъда един не толкова красив Диего Марадона, но футболен революционер.

- Как сте със спортните танци?
- Второто ми голямо спортно преживяване беше участието във "ВИП Денс" по Нова телевизия миналата година. Замествах две седмици наистина голям спортист - гимнастика Йордан Йовчев. Играх на негово място с атлетката Тереза Маринова. Да танцуваш от 10 сутринта до 10 вечерта си беше абсолютно предизвикателство за мене. Имах мускулна треска във всяка частичка от тялото си. В крайна сметка се чувствах отлично и физически, и психически. Много добре ми се отразиха ранното ставане и сериозните тренировки. Ако ме питате дали спортът е добро нещо, ще отговоря "да", въпреки че не го практикувам сериозно.

- Какво беше най-трудно физически за вас във "ВИП Денс"?
- Най-трудни бяха така наречените поддръжки - да вдигам Тереза над глава си. Трябваше да прилагам сила. А като структура на тялото не съм от най-яките. Но някои невъзможни на пръв поглед неща се оказаха възможни, след като влязох във форма. Професионалистите танцьори Мако и Ралица ми показаха техники, чрез които силовите упражнения се правят много по-лесно. Все пак си беше огромно изпитание. Докато не направех дадена поддръжка или цяло съчетание, не ми даваха почивка. След всяко триминутно изиграване лягах на земята от умора а те ме вдигаха, за да го повторим. Беше ужасно.

- Какво научихте от спортистите?
- Научих много неща, особено да спазвам режим, който се отличава коренно от моя собствен. Обикновено ставам от сън в 1-2 ч следобед. Нощта е работното ми време, както на всички музиканти. По време на шоуто обърнах напълно всичко и живях като нормалните хора. За съжаление ние музикантите въобще не живеем здравословно.

- Какви са впечатленията ви от Тереза и Данчо?
- След като се запознах с Тереза и Данчо, установих, че спортът прави хората добри. Поклон пред чисто спортните им постижения, но бях изключително впечатлен от тях като хора. Тереза се оказа изключителен приятел. Тя е от този тип личности, които могат да те подкрепят дори когато не предполагаш. Срещите ни извън шоуто ме убедиха в това. Данчо ме впечатли по същия положителен начин. Явно спортът облагородява духовно. Като дете бях най-добър на маймунски бой. Увисвах лице в лице с друго момче на лост, който използваха за тупане на килими. С краката се опитвах да хвана през кръста съперника и да го съборя на земята. Доста силови бяха тия двубои. Ако бях продължил тогава, можеше да стана гимнастик като Данчо Йовчев. Но това в кръга на шегата. В комунистическо време много важни бяха така наречената ведрина в двора на училището сутрин. Строяваха ни и правехме елементарни физически упражнения. Отразило ми се е добре, щом сега издържам да пея и да се движа непрекъснато по сцената в продължение на час и половина.

Мара Калчева за вестник “Стандарт”