Лили Иванова: Ако искам прошка, тя е само от Бог

Лили Иванова на корицата на списание Лада- Лили, нека първо върнем лентата назад. Давали ли сте интервюта за някогашното списание Лада?
- Да. Помня, че Лада беше едно от най-престижните списания навремето. Благодаря, че ме поканихте да бъда в първия му брой. Аз приех, защото е много важно, че то е българско.

- Идеалът за жена тогава е била труженичката, която е скромна, работи и се грижи за семейството. Сега на мода са друг тип момичета, които не могат да отговорят на въпроса какво работят. Защо според вас българките се лутат между двете крайности?
- Не съм била нито от едните, нито от другите. Затова не мога да ви отговоря как моделът на миналото живее сега и как настоящият модел става начин на живот днес.

- Кариерата ви е впечатляваща, неотдавна описахте живота си в книга. За кой период от него ви е най-мъчително да си спомняте?
- Нямам период, който да си спомням мъчително. Занимавало ме е това, което ме занимава и днес - моята работа. Никога не съм била от хората, които хленчат непрекъснато и ронят крокодилски сълзи за щяло и нещяло. Питам се, ако тези хора, които само се оплакват, някога изпаднат в ситуация, която наистина си заслужава сълзите, дали ще са им останали такива?

- Обикновено не сте много словоохотлива за детството си. За какво сте най-благодарна на майка си примерно?
- Детството ми, а и целият ми жовот са описани в моята книга, която излезе под редакторството на Мартин Карбовски. Ако има нещо, което не съм казала, значи то не е било от значение нито за мен, нито за моята публика. На своята майка ще бъда винаги благодарна затова, че ме е създала, възпитала и отгледала да бъда точно такава, каквато съм!

- Все пак не е ли имало момент в живота ви, когато сте се съмнявали в смисъла на своите услилия и направо ви е идвало да се откажете от кариерата си?
- Не. И не вярвам да се появи. Не вярвам в бездействието.

- Може би има някакво постижение, което вие лично си цените особено, макар отстрани да не изглежда най-голямото?
- Ценя всички свои награди и успехи. Но не мога да скрия, че концертът в зала Олимпия за мен е един голям връх от моите успехи, а това не се забравя. Ако трябва да бъдем честни, така е не само за мен, а и за България.

- Малко хора знаят, че сте се срещали с Майкъл Джексън и че той дори има автограф от вас. Как стана това?
- Тъй като не си спомням детайлите около срещата ми с група "Джексън файв", които изнесоха рецитал в Токио на фестивала, на който се класирах на трето място, не мога да си позволявам да се кича с неща, за които нямам точни и сигурни спомени. Обикновено по конкурсите и фестивалите автографи раздаваха повечето изпълнители.

- Не може все пак понякога да не ви е трудно. Има ли хора, с които споделяте проблемите си? Въобще кой е приятелския ви кръг?
- Имам много тесен кръг от приятели, който се стеснява все повече и повече, за което не съжалявам. Това са хора, които са проверени в годините, но личности и имена не желая да споменавам. Това касае само мен, а защитната ми реакция срещу нападките е винаги една - презрение.

- А съжалявате ли за раздялата си с някой приятел?
- Ако съм прекъснала връзките си с някого, това е било завинаги и има причина този човек да не е до мен сега. Ако ми е бил достатъчно скъп, не бих позволила да е мой бивш приятел.

- Рядко се появявате на светски събития. Съзнателно ли е това?
- Зависи какво разбирате под светски събития и така наречения светски елит. И понеже ме питате има ли такъв, моето скромно мнение е, че той отдавна отсъства от България.

- Срещу какво трябва да се бори истинския светски елит?
- Вие сами виждате...не се четат книги, достойните неща са малко, много хора се поддават на лесното.

- Кога ви е било най-обидно, че сте българка и кога най-много сре се гордели с този факт?
- За обидите, които някои българи са получавали от света, аз не отговарям. И не мога да се причислявам към тях, тъй като винаги съм получавала уважението, което съм си извоювала. В зала "Олимпия" в Париж концертът ми бе обявен като концерт на най-голямата българска поп звезда - тогава бях горда.

- Интересно ми е какво е вашето отношение към различната ориентация? Напоследък имаше доста скандали и крайни мнения по темата.
- Нямам забележки към никого, който е избрал определена ориентация. Обикновено тя е следствие на необходимостта на личността. Моите наблюдения са, че тази общност е подчертано интелигентна, с прекрасен вкус към красивото. Винаги съм се интересувала от отношението на хората към музиката, а те са една прекрасна публика. Може би има крайни неща у някои, но защо не се запитаме - нима цялото ни общестбо е идеално?

- Налага ли се според вас ново поколение в поп музиката?
- Затова ще кажа - нека да почакаме. Времето ще покаже. Няма по-точен показател от него.

- От няколко години стилът ви на обличане се промени и все по-често се появявате в модели на авангардни дизайнери. Сама ли правите избора на дрехите си?
- Винаги избирам сама. Старая се облеклото ми да е в най-авангардния стил на световните модни тенденции. Надявам се да се забелязва. Но през последните години имам голям помощник в това отношение в лицето на моя мениджър Стефан Зашев, който живее над 20 години в Брюксел. Тази година на 21 юли той бе удостоен от Кралство Белгия с титлата барон.

- Каква е вашата най-голяма модна страст?
- Обувките! Предпочитам тези с високи токове. Въобще обувките са ми слабост, въпреки, че към всички модни дрехи изпитвам страст.

- Къде според вас е границата на обезличаването чрез дрехите и как вие самата намирате този баланс?
- Винаги се водя от моята лична и според мен безпогрешна и точна преценка за нещата. Когато вляза в един магазин, веднага мога да преценя дали да си купя нещо, дали то ще подхожда на моя стил. Имам предпочитания към дизайнери и марки - Chrustian Dior, Yves Saint Laurent, Gucci, Rick Owens, Ann Demeulemeester, Helmut Lang, Gareth Pugh, Christian Louboutin, Nicholas Kirkwood са сред любимите ми.

- Неотдавна се завърнахте от Брюксел, където бутиците Gucci и Christian Dior са ви отделили специално пространство и само за вас са показали колекциите си за сезон есен – зима в частно ревю – отношение каквото получават най-големите световни звезди. Как се случи всичко?
- В Брюксел г-н Зашев организира частен концерт, където бях поканена заедно с моите музиканти – Оги Енев, Бисер Иванов, Орлин Цветанов и Ангел Попов. Там се бяха събрали представители на Dior и Gucci и известни и уважавани лица от телевизията и културната общност. Затова ме поканиха да посетя бутиците, за които става дума.

- Коя е най-смелата постъпка, на която сте се решавали – по отношение на външен вид, фотосесия или запис на песен?
- Това са различни неща и изискват различно отношение – за външния вид винаги ме привлича най-съвременната екстравагантност. Там смелостта е решаваща, естествено ако физиката ми го позволява. При песните подхождам с желание за експеримент, който винаги се оказва печеливш. Тук е моментът да благодаря на екипа, с който работя – Ангел Попов – Ачо, Емо Бояджиев, Мартин Карбовски, Явор Кирин, Нора Караиванова, Краси Гюлмезов, Орлин Цветанов, Александър Кипров и младото попълнение сред композиторите – Оги Енев и Бисер Иванов. А за фотосесията на Васил Къркеланов ще оставя читателите на Лада сами да преценят.

- С какво са свързани страховете ви?
- Страхувам се само и единствено от Бог.

- Тоест вие вярвате в Бог?
- Вярвам, разбира се. Религията е моята вяра.

- Каква е представата ви за щастие? Смятате ли, че сте щастлив човек?
- Всяка осъществена мечта за мен е щастие. И тъй като творчеството ми минава все през такива мечти – да, аз съм щастлива.

- Няма ли все пак ситуация, в която се чувствате безпомощна?
- Безпомощна... Да го кажем така – с подлостта, лицемерието, невежеството, лъжата и примитивността не мога да намирам общ език.

- Най-голямото предизвикателство, което ви предстои?
- Когато дойте, ще ви кажа!

- За много хора вие сте институция. Кои според вас са останалите авторитети в страната?
- Ще ми позволите да се въздържа от коментар... Имам мнение за това, има такива хора разбира се. Но те са малко, а и сякаш са уморени от всичко...

- Ако трябва да поискате прошка от някого, кой ще бъде той? Какво ще му кажете?
- Ако се наложи да искам прошка за нещо, тя може да е само и единствено от Бог.

Интервю на Биляна Димитрова за списание „Лада”