Кристина Димитрова: Дано да не съм болна от нещо сериозно

Кристина Димитрова със сина си Митко- Имате ли здравословни проблеми?
- За щастие, нищо сериозно. Като типичен представител на зодията Лъв, обичам доста да си похапвам и обикновено преяждам. Често имам стомашни проблеми. Всеки ден си казвам, че трябва да отида на преглед, но не съм го направила. Надявам се да не съм болна от нещо сериозно. Преяждането ми създава проблеми. Мисля, че то е вид болест. Понякога страдам от безсъние.

- Как поддържате перфектния си външен вид?
- Не зная. Много съм енергична, вероятно изразходвам доста енергия и калории. А може би е генетично. Много приятели ми завиждат - в добрия смисъл на думата. Когато отидем някъде, аз въобще не се ограничавам в храната - от предястията до десертите, хиляди пъти преминавам през сладко и солено.

- Вашето мнение за българското здравеопазване?
- Системата е малко объркана. Мисля, че има отлични специалисти, но има и шарлатани. Доста се разочаровах от нашето здравеопазване покрай заболяването и смъртта на баща ми. Той почина от рак на стомаха, а личният му лекар не дойде нито веднъж вкъщи да го види, не положи никакви по-сериозни грижи. Препоръчаха ми хосписи, които според мен са абсолютно шарлатанска история. Само взимат таксите на хората и ги уверяват, че пациентите ще бъдат гледани добре, за да бъдат последните им дни по-леки. Никой не дойде да види баща ми, само плащахме такса 2 месеца. Страшно се разочаровах от липсата на подкрепа - не я получих от нашето здравеопазване. Лично на мен - като на популярна личност - никога никъде нищо не са ми отказвали, лекарите са ме приемали с нужното уважение и са ми обръщали внимание. Но за редовите български граждани нещата не стоят така. Според мен лекарите трябва да приемат професията си не само като начин за изкарване на пари, а като нещо човешко и хуманно. За съжаление, в живота никой не вярва на другия, когато той се чувства зле. Истинският лекар трябва да бъде преди всичко човек и да проявява човещина не само към популярните или към онези, които идват с парите си, а към всеки един пациент.

- Как се справяте със стреса?
- По най-различни начини. Обичам да се забавлявам с приятели, да ходя на дискотеки, обичам да танцувам, да се разхождам по улиците, да пазарувам, да си купувам дрехи, да ходя на заведения, да си похапвам. Нищо човешко не ми е чуждо. Обичам да бъда сред природата, но напоследък това се случва все по-рядко. Изглежда, че в последно време май съм станала малко мързелива. Обичам да гледам филми по телевизията с огромна купа пуканки или семки. Не пуша, не пия алкохол.

- Чувствате ли се звезда?
- Да. Все още и малки, и големи постоянно ме спират по улицата. Хората ме обграждат с любов, с уважение. Мисля, че в България има много звезди, но системата ни пречи да живеем като такива. Просто сме като всички останали хора.

- Коя е най-голямата награда за вас - в пряк и в преносен смисъл?
- Че намерих сили през всички изминали години да устоя, да се боря с много проблеми, каквито има музикалният шоубизнес у нас, да остана на “гребена на вълната”, да имам много почитатели и да направя така, че публиката все още да ме иска на сцената. Аз не се отказах, но много мои колеги се отдръпнаха, не се бориха достатъчно в новото време, при цялата конкуренция. Мисля, че съдбата ме награждава за това, че съм много упорита. Обичам музиката и работата си. Приемам я не толкова като професия, колкото като хоби, което е най-голямото щастие за мен. Бих казала, че музиката е моят живот. Оставих много лични неща на заден план, за да продължа да пея.

Интервю на Здравка Иванова за вестник “Доктор”