Красимир Аврамов: България е на системи

Красимир Аврамов- Защо казваш, че не обичаш спомените си от детството?
- Имах хубави периоди от детството си в София. Докато бях в четвърти и пети клас, живеехме в "Редута". Още тогава сред децата се проявяваше  злоба. Не бях от тези, които се биеха, не съм си отмъщавал. Но бях харесван от момичетата, а момчетата завиждаха за това. В края на краищата по душа съм артист и обичах да позирам. Бях различен и непрекъснато идваха да се дърлят с мен. Но успявах някак си, с помощта на брат ми, да туширам нещата.

- Още тогава си се усещал различен, така ли?
- Да, още в първи клас. Започнах да правя комедийни сценки, да имитирам. Обичах децата да ме забелязват. Като ходихме на екскурзии, целият автобус се качваше, а аз изчаквах на ъгъла, за да видя каква е реакцията, като се поддам. Беше ми забавно. Човек се ражда такъв, какъвто е. И сигурно беше нормално да ме одумват.

- Защо реши да станеш мим?
- Като дете влязох в пантомимата. Още на тринайсетгодишна възраст ме избраха да бъда постановчик и да направя спектакъл с деца в едно училище. Проф. Васил Инджев, Бог да го прости, беше председател на комисията на фестивала в Ямбол. Той ми даде първа награда за най-млад режисьор. Спектакълът се казваше "Защитници" и беше насочен към опазването на животните и природата. Още тогава съм мислил екологично. И след като професорът видя моите възможности, започна да ме кани да играя по различни фестивали, където спечелих много медали и награди. Петнайсетгодишен вече имах моноспектакъл. Когато пристигнах от Сливен в София, първо започнах с Вельо Горанов, по-късно с Александър Илиев. До казармата имах възможността да общувам с много и различни мимове, което постепенно ме направи самостоятелен актьор-мим, без да се е налагало да имитирам. Винаги съм се стремил да не приличам на някого. Може да напомням нечий стил, но само дотам. По-късно вече дойде музиката...

- Миналата година ти отново се върна към пантомимата. Защо се реши и ще има ли продължение?
- Това е моноспектакълът "Спомени", който играя от няколко години в Щатите и вече има 27 представления. Става дума за живота на един възрастен мим, който живее чрез погледа. Една комедия за осмиване на човешките недъзи, иронизирайки и мен самия. На живо на пианото Боби Вълчев свири музика, която аз композирах за спектакъла. Стефан Изворов-Чочо свири на флейта, играе с мен на сцената и е изненада за публиката. "Спомени" се приема с голям успех и има страхотни рецензии от критиката, включително в Америка. Хубавото на спектакъла  е, че всичко се разбира. Така е правен, че храни зрителя лъжичка по лъжичка смилаемо. Той не се замисля, не изпада в някакви абстрактни и авангардни чувства, а е себе си. Когато се засмее, да е от сърце, а не да се щипеш, за да се засмееш. Правя така, че зрителят да се смее и да плаче като дете - в двете крайности.

- Понеже спомена за музиката, ще опиташ ли отново на конкурса "Евровизия"?
- Вече много-много не ме интересува. За момента не съм заритал да участвам отново. Хора, които загубиха тогава, казаха, че имам да им връщам. Важно е какъв ти е планът оттук нататък. Реално погледнато, хора, които са се "намесили" в "Евровизия", влизат в едно семейство. Щеш не щеш, съществуваш в регистрите и мислите на всички фенове по света, които са позитивни към всеки, въпреки че си имат свои любими изпълнители в конкурса. Непрекъснато поддържат връзка с мен във "Фейсбук", по мейли. Когато излезеш извън границите на България, всичко е много по-истинско. Тук все още сме се нахлупили с негативи и с тъмни мисли, злорадства. Всеки човек трябва да погледне вътре в себе си, да избие лошото навън, за да се радва на чуждите успехи. Дори и да не симпатизираш на някого, когато знаеш, че този човек представя България, просто да бъдеш с него, независимо дали го харесваш или не.

- Това ли й е лошото на България - че хората са настроени повече отрицателно?!
- За съжаление, агресивните са тези, които са злобни. Те нямат силата да ти кажат истината в очите... Болна ни е държавата и смятам, че е на системи. Трябва да й се влива капка по капка, за да се оправи.

- Пишеш книга в момента. Тя вглеждане ли е в теб самия?
- Книгата е абсолютно откровение. Умишлено я правя като роман, отколкото като скучна автобиография. В края на март читателите ще прочетат всичко, което ми се е случвало, през какво съм минал. Има любов, омраза, интриги, екшън, кримки.

- С реални имена ли?...
- Не. Единственото реално име е моето. Така или иначе много хора ще разпознаят себе си. Очертава се скандална, но и много истинска книга. Тази книга ще отвори очите на всеки млад човек, който е решил да пътува по света или да се захване с музикален бизнес. Правят ли се компромиси и трябва ли да се правят и т.н.

- Преди 90 на сто от времето си беше в Америка и през останалото - тук. Сега като че ли се позастоя...
- За момента, след като ми падна голямото шоу, в което имах късмета да участвам, съм в България. Кризата отдръпна страшно много инвеститори. Целият състав от 40 души се разпадна. Но всяко зло - за добро. След като нещо е пропаднало, трябва да се насочиш към друго. В момента работя за турне в Русия, което вероятно ще е през април.

- След песента "Риа", правиш ли нова?
- Да, пуснах и "Пустинен океан" по музика на Стоян Стоянов. Цигулката се изпълнява от Ахмед Мухамами - голяма звезда в Дубай. Песента е тежка, балада е, но е хитова.

Интервю на Радостина Колева за „Дума”