Константин Казански

Константин Казански е роден на 1 юли 1945 в Свищов. Френски възпитаник, той винаги е следвал изпитаната формула на шансона – автор-композитор-изпълнител. Както сам пише “никога не съм имал нито претенциите, нито данните да ставам или да се считам за певец. Бил той естраден, поп или какъвто и да било. А ролята на фестивален стахановец не е била за моята уста лъжица”. Въпреки това в средата на 60-те е сред най-популярните певци на естрадата. Дебютира през лятото на 1963 по столичните концертни естради, а през есента на същата година, вече в казармата, създава заедно с Григорий Спасов и Симеон Ляпчев – бъдещите основатели на група “Везни” – войнишката група “Звездите”. Приет в школата за естрадни певци при БНР през 1965, той става популярен с кавъри на песни на Адамо по собствени текстове (“Викам твоето име”, “Изгубена любов”). На 24.9.1966 изнася съвместен концерт с Нина Светославова в зала “България” и успехът е толкова голям, че следват 150 издания в България и 40 по време на концертно турне в Русия. Активната концертна дейност продължава до края на 60-те. В началото на 70-те заминава като басист на работа в увеселителни заведения в Порторж и Анверс, а от 1971 се установява в Париж. Записите му в България са забранени за излъчване и разпространение. Във Франция се занимава предимно с музика – работи в руски кабарета, акомпанира и аранжира изявите на различни изпълнители, осъществява записи на албуми с цигански романски на известните руски певци Альоша Димитриевич и Владимир Поляков. Владимир Висоцки го кани за аранжор на записите си във Франция (три албума, един от които двоен). Успоредно с това работи и като артистичен редактор на емисия по Пети канал на френската телевизия, водещ на музикална рубрика по Френското национално радио. Заедно със съпругата си Вероник Кодоблан (наследница на румънски музикален род с международна известност) е поканен за рецитал-ретроспекция на европейската поетична песен на най-големия френски песенен фестивал – “Буржска пролет”. В началото на 80-те композира музиката към балета “Вендета” по хореография на Лорка Масин, включен през октомври 1980 като финал на спектакъла в театър “Uris” на Бродуей (Ню Йорк). През 1984 гастролира със съпругата си и Альоша Димитриевич в САЩ. Автор е на книгата “Руско кабаре”, в която проследява историята на руските увеселителни заведения през ХІХ век. През 1987 създава “Казански хор”, с който изнася концерти в Кралската църква във Версай – 1990, зала “Олимпия” – 1991, Кралската консерватория в Брюксел и Фестивалния дворец в Кан – 1993, осъществява турне в Бразилия – 1995. Стихосбирката му с песни “Писма от Париж” е издадена от Университетското издателство “Св.Климент Орхидски” през 1997.