Кичка Бодурова: Приключих с Америка!

Кичка БодуроваМалко преди Америка да се срине на фондовите борси, Кичка Бодурова си бе вече в България. И ето че обявява в интервю за „Уикенд” окончателното си завръщане у нас. Певицата още преди време бе споменала, че щом дъщеря й навърши пълнолетие в САЩ, ще й подари самостоятелност, а самата тя ще се завърне в родината, където продължава да е една от най-търсените попзвезди. През 1991 г. Бодурова заминава за страната на неограничените възможности и се жени за гърка Крис Зарпас. От него е единствената й дъщеря. Сега, точно 20 години след емигрирането й, кръгът се затваря и Кичка отново е българска жителка. Откакто си е в родината, тя преживява сложен период на адаптация. Отнесе, например, глоба от КАТ за завиване в дясно на червено – което тук все още е забранено, а в Америка не е. Поливайки градината си, звездата пък се контузи с риск за гръбначния стълб. Точно това не биваше да й се случва в настоящия момент, защото й предстоят серия самостоятелни концерти из страната.

- Претърпяла сте битов инцидент наскоро. Какво точно се случи?
- Истината е, че мих външните стълби и се подхлъзнах и паднах много лошо - ударих се на ръба на едно от стъпалата и не можех да стана дълго. Бях сама в къщи и се молех на Бога да не съм си счупила таза, защото тогава... не искам да го казвам. Но минах само с много силна болка. Срещу моята къща има строеж и строителите спряха работа, Наблюдаваха ме, чакаха докато се изправя.

- Кой ви оказа помощ?
- Никой. Бях сама - от това най-много се уплаших. Всъщност в такива моменти аз вярвам, че Лордът от горе е бил с мен. Защото си мисля, че заслужавам.

- Първи писахме, че преди една година сте лежала в американска болница. Защо?
- Не съм лежала в болница, но сега мога да кажа всъщност защо бях толкова отслабнала, когато си дойдох миналата година. Не от диети. Имах голямо премеждие с щитовидната жлеза. Единият хормон беше почти изчезнал. Личният ми доктор във Вегас ми каза, че може и да не пътувам обратно за България, ако се наложи да правя облъчване. Треперех, отслабнах имах сърцебиене, 140 пулс. Летните ми концерти минаха много трудно. В края на септември тръгнах за София на мой риск и всъщност тук ме излекува моя приятелка - ендокринолог Снежана Ангелова. Тя ми направи такава схема на лечение, че седмица преди концерта бях  добре.

- Болна сте участвала в „Байландо” и болна сте изнесла концерта си НДК през ноември?
- В „Байландо” бях много зле. Споделих това с екипа на предаването и всъщност моето оттегляне беше навреме. Но защо трябва зрителят да знае тези неща? Нали шоуто си е шоу. За НДК бях почти готова, но не и сигурна. Затова си мислех: Каквото и да стане, дори да е последният ми голям концерт – ще го направя. За мен излизането на автобиографичната ми книга и концертът не бяха случайни. Теглих чертата за равносметка. Затова и благодарих от сцената на тези композитори, които написаха най-хубавите мои песни. Но не исках да казвам официално, за да не прозвучи: Елате за последно да ме видите. Или пък злите езици да коментират: Иска да си напълни залата затова твърди, че този концерт й е последен.

- Допускате ли, че някой може да ви е проклел заради разкритията в автобиографията ви?
- Не вярвам на подобни неща. В България има много негативност, но чак да ме проклинат... Всъщност много жени, които влизат в една определна възраст, получават  хормонално нарушение. Моята история обаче стана доста сериозна. Аз се уморявах, дори като вървя. Нямах сила да мръдна ръката си.

- Освен вестникарските заплахи на някои от засегнатите, обади ли се някой да ви се извини, или пък да ви каже: „Не сте права”?
- Не, но аз и за миг не съм си представяла нещо по-различно. Не съм очаквала, че ще ме съди някой, защото не вярвам на празни приказки. Пък и всеки знае колко е чиста съвестта му. Много жени ми писаха след това. Оказа се, че аз не съм единствената потърпевша. Но искам едно да е ясно - с книгата си аз желаех да разкажа за моя живот. Не да виня някого за минали грешки. А ако някой се е познал, е за негова сметка. Аз съм преглътна горчивата обида за накърнено достойнство – останал е само споменът.

- Съжалявате ли, че бяхте пределно откровена в „Това съм аз”?
- И сега да започвах да пиша наново автобиографията си, нямаше да бъде по-различна. Това съм аз - ще кажа истината винаги без такт, но истината. Това съм аз - ще излушам мнението на близки и приятели, но ще взема решението и ще поема риска сама. Защото грешна, разумна, талантлива, хубава, вече пораснала, но все още много желана - това съм аз. Преди няколко дни ме срещна млада жена, разплака се пред мен и ми каза: ”Обожавам ви като певица и още повече като жена. Когато слушам ваше интервю, ме омайвате. Всеки път чакам с нетърпение да ви видя!” Случва се често. Има ли по-хубаво от това? А те са хиляди моите почитатели, които ме карат да вярвам, че съм нужна и обичана. Сега с нетърпение чакам да ги видя на лятното ми турне. А нека злобните кучета си лаят.

- Какво ви пази?
- Пази ме позитивността, с която съм заредена. И това със сигурност го получавам от онази голяма страна, наречена Америка. Там животът е по-усмихнат. И улиците, и хората...  Но въпреки всичко съм решила да остана тук. Дъщеря ми порасна – изпълних майчината си мисия .Сега ще си бъда в България, за да изпълнявам и мисията, за която съм се родила.

- Настина ли оставате за постоянно в България?
- Невероятно нали, но така съм решила! Искам да отида във всяко кътче на България. Да се срещна с всички, които биха искали да чуят моите песни и усетят пулса на сърцето ми, да ги прегърна... Затова даже оправих двора си - направих си прекрасна градина.  Искам да ми бъде хубаво тук, у дома.

- Няма ли нещо скрито зад това решение?
- Искам да видя какво е мястото ми тук.  Независимо, че 20 години бях далеч от България, не забравях да се върна поне веднъж всяка година и съм една от малкото, които задържаха името си на гребена на вълната. Концерти в НДК, летни турнета с билети… Колко певци правят концерти с билети, при това години наред?! Значи публиката ме обича. И ми вярва, че винаги каквото и да изпея или кажа, ще е истинско, минало през сърцето ми. Искам  да стана по-близка с хората, които харесват моето творчество и да прекараме незабравими мигове заедно.

- Бързо ли минаха тези 20 години? Каква е равносметката ви за тях?
- Равносметката? Аз съм доволна от моя живот. Професията ми ме прави щастлива, харесвана съм от толкова хора, успях да дам един живот, видях много свят, обичах и бях обичана. Сега искам да си бъда тук и да продължавам да радвам моите почитатели, докато им омръзна (смях – б.а.).

- Усещала ли сте завист за това, че сте в Америка?
- Много хора игнорират това и ме гледат с радост, че съм до тях. Има и обаче и доста комплексари, които се дразнят от този факт. Но аз вече открито мога да кажа: “I don’t care!” (Не ми пука). В България от немотията, от лошите човешки взаимоотношения има много негативност, която потиска. Трябва да си бая възвишен, за да можеш да изплуваш от тази негативност. Или просто да разсъждаваш философски и да си казваш “той не е виновен”. Защото зад всяко лошо отношение или оззъбване срещу теб има причина. И тя е тук, в трудния живот. Дори да вземем това - защо не е позволен завоят на дясно на червено. При това задръстване в София!... Нека нашите управници мислят по-бързо.

- Какво не ви даде Америка през тези 20 години?
- Всичко има там - и българско сирене, и ракия, листа от кисело зеле за сърмички, и прекрасна къща с басейн и джакузи, и хубава кола, и много светлини... светлините на Вегас. На мен обаче ми липсват приятелите и тази любов, която получавам от публиката. Тук, на българската сцена съм най-щастлива.

- Някои ваши колеги са обект на специално разследване от данъчните? Вие как ще се опазите?
- Много лесно - като си плащам данъците. Така си спя спокойно. В Америка хората треперят да не получат писмо от данъчните. Защото там няма прошка. Дават ти срок да се издължиш и ако не го направиш - директно в затвора. И това ти остава петно за цял живот. Дори само да си закъснял. Не е въпросът да има закони - важното е и да се спазват. Аз имам адвокат и счетоводител и всяка година си плащам данъците и тук, и там. Макар, че досега не работех много активно тук в последните 20 години. А преди това като плащах 14 години на „Концертна дирекция” и на „София концерт” в долари? Години! От работата ми в Гърция какво стана – къде са документите? Изгорели, ми казаха. Ок, ще повярвам. Е, и като са изгорели...  Знам едно - спиш спокойно, когато всичко е пито-платено. Аз дори изплащам кредитните си карти изцяло всеки месец, защото не обичам да дължа. Нямам и заеми.

- Гръцката жилка в родословието ви помагаше ли ви да бъдете „добър търговец”?
- Хммм. Тя, българската жилка, е по-силно изявена. Мисля, че това е въпрос на мислене.

- Напоследък финансовите отношения между автори и изпълнители стигат и до съд. Как се спасявате от такива недоразумения?
- За мен това, което са измислили в „Музикаутор” за авторските права, е абсолютно неправилно и затова много от моите колеги застават срещу тази частна организация. Това, което те искат, е да им се плаща от брутната сума на продадени билети за концерти. Това е ненормално! Та ние имаме толкова разходи! Те питат ли ме аз като съм пяла 3 часа, дали са останали пари за мен? Мисля, че трябва нещата да бъдат разумни. И най-нормалното, както в целия свят, е: от приходите да изкарам разходите (наем зала, пътни, балет, реклама, техника и др.) и от това което остава за мен, достойно да платя 10% като авторско право върху песните, които съм пяла. Мисля, че даже министерството на финансите би трябвало да се включи в това и да оправи правата на авторите. Но аз не мога да плащам авторско право и върху наема на театъра. Това просто граничи с глупост – съжалявам, че пак съм много искрена! Точно заради тази причина в лятното си турне няма да включа песни на някои автори, които имат грешни претенции.

- Кога сте неразумна?
- Когато съм влюбена, естествено, когато съм ядосана, естествено, когато съм много щастлива, естествено.

Интервю на Иван Георгиев за „Уикенд”