Кичка Бодурова: Изповядах живота си, а ме плашат със съд

Корицата на книгата на Кичка Бодурова - Това съм аз- Как създаде гръцкия си репертоар?
- Някои мои колеги предпочетоха испанския стил, други започнаха с италиански, с английски. Както много българи, аз обожавам гръцките песни, защото имат красиви текстове и мелодии. Ние сме балкански народи и тяхното звучене ни е близко. Музиката има универсален език. Гръцкия го владея перфектно. Един от бившите ми съпрузи - бащата на моята дъщеря, беше грък и вкъщи 15 години говоря на гръцки. Жалко, че дъщеря ми не го научи. Но пък знае добре български.

- Кой беше върховният миг в певческата ти кариера?
- Имам много силни професионални моменти, които ме правят щастлива: концертът ми в "Сизаре Палас" в Лас Вегас и в "Холивуд Паладиум" в Лос Анджелис; рециталът ми на "Златният Орфей +" - тогава за първи път след 3 години се върнах в България, никога не бях отсъствала толкова дълго от родината си; юбилейният ми концерт през 2006 г. в НДК...

- Съжаляваш ли, че не си останала в България?
- Не, за нищо не съжалявам в моя живот. Ако не бях заминала за Америка, нямаше да бъда майка. Там срещнах бащата на детето ми, а то е най-важното за мен. Най-щастливият миг в живота ми бе, когато чух първия плач на дъщеря ми.

- Не си вървяла по утъпканите пътеки. Проява на авантюризъм ли беше?
- Не мисля, че съм авантюристка. Хубаво е човек да бъде себе си. Вървяла съм в живота си най-често сама и с гордо вдигната глава - така, както ме е учила мама. Да бъда Аз!

- Продължаваш да прелиташ океана. Какво те тегли нататък и обратно?
- В Америка е моето дете. Дъщеря ми е присъствала на много мои концерти от малка, на срещи - по улиците дори, с мои фенове и е онемявала от тяхното внимание и любов. Тя често ми казва: "Мами, ти трябва да отидеш пак в България. Там толкова много хора те чакат и обичат. На мен ще ми е малко мъчно без теб. Но ти си звезда в тази страна и аз толкова много се гордея с теб!".

- Как намираш България и хората тук при завръщанията си?
- В България е мръсно, има много лошотия, злоба, мъст. Много е кално - и по улиците, и в човешките отношения. Обикновените хора са уморени, много уморени от неспиращите проблеми. От сутринта новините натрапват негативизъм: кои какво откраднал, излъгал, грозни спорове... Виждам намръщени тв водещи - едва са се събудили, груби към обажданията на слушателите. Понякога дори се чудя на себе си защо не си стоя в Лос Анджелис на топло, на чисто. Но постоя няколко месеца там и пак закопнявам да си дойда - ден и нощ!

- Доколкото е известно, ти си осигурена материално. Тук пенсиите на колегите ти от попмузиката са мизерни.
- Знаете ли - на мен никой нищо не ми е дал. Всичко каквото имам, съм го постигнала сама. И аз съм работила с Концертна дирекция - доста години. А докато съм пяла в чужбина, съм си плащала 10% импресарско право - също доста години. Казват, че документите ни за пенсия били изгорели, там беше и моята. Не желая да обсъждам възможностите на моите колеги, но искам да кажа, че таланта ни го дава Бог, оттам нататък трябва да използваме главата си.

- Богато ли живееш в Америка?
- Не искам да се хваля с моите условия за живот в чужбина. Тези, които са ми били на гости, знаят как живея - в хубав дом с две спални със собствени бани за гости - той винаги е широко отворен за приятели. Имам си и един кът - като малко параклисче, в хола, с български икони. На празници и на годишнини от смъртта на мама и татко паля там свещички. От друга страна, въпреки всичко, в България ми е толкова хубаво! Само понякога ми е мъчно и се питам: защо, защо е такава злощастна съдбата на моята родина? България не беше бедна, но беше ограбена и продължава да се ограбва. Интелигенцията изпадна в мизерия, а разни чейнджаджии станаха милионери. В София се построиха толкова молове, колкото няма никъде по света в един двумилионен град. Това е българската показност - тя е навсякъде.

- Заслужаваме ли си хала? Какво ни липсва като нация?
- Мисля, че много неща тук не са ясни дори и на хората, които са на власт. Но това не е моя работа. Аз съм на принципа - когато не знаеш, учи се от другите - от грешките им, от постиженията им. Учи се! Всичко е измислено на този свят - Колумб е един.

- Смяташ ли, че се справяме с днешната си свобода?
- Не. Обикновените българи повярваха в нея и тръгнаха към демокрацията с широко отворени обятия. А всички, които властваха в деня на "голямата промяна", станаха супер богати без капка съвест. Болно...

- Трудно ли се вписваш в нашата действителност?
- Всеки път ми трябва време за адаптация - например, когато карам кола разни комплексари се правят на "баровци", готови да мачкат всичко по пътя си. Жалка картинка - та истински успелите мъже карат спокойно, уверено, защото е ясно откъде идват парите им. Животът в Америка не може да се сравнява дори с живота в Западна Европа, особено що се отнася за човешките взаимоотношения, за уважението към личността. Но пък там ми липсват приятелите и моята публика, на която ще остана вярна докрай. Докрай!

- Защо прие да участваш в тв шоуто "Байландо"?
- Хареса ми идеята за сбъдване на мечта. Моят партньор, който ми подадоха от екипа, нямаше жизнено необходима мечта и затова в ефир казах, че не искам моите почитатели да гласуват за мен. Гледайки съдбите на другите, сърцето ми не позволяваше. Имаше и малко некоректност от страна на журито, но не за моя сметка. Освен това с Нова телевизия се почувствах прекрасно. Тя ще снима и ще излъчи моя концерт в зала 1 на НДК на 29 ноември 2010. Той се осъществява с любезното съдействие на фабриката за майонеза "Краси". Пях на откриването на новата сграда на фирмата през 1998 г. в Пловдив. Собственикът й Димитър Консулов, който бутилира и минерална вода "Хисар" от извор №7, е ценител на хубавата българска музика. Гостувал ми е в Америка. Уважавам неговите постижения като бизнесмен, а той е мой дългогодишен почитател.

- Имаш ли нови песни?
- Ще ги чуете на концерта ми. Ще изпълня и едни от първите си хитове в нов аранжимент.

- Кому ще се поклониш от сцената?
- На всички, които са ми дали светлинка в моя професионален път. Затова правя този концерт. А ако говорим за поклон пред таланта на някого - бих се поклонила на Лили Иванова - на певицата, от чието изкуство съм се учила; на Емил Димитров и Георги Парцалев, които много обичах, на Зорница Попова, която написа за мен хубави песни и беше сред най-близките ми приятелки, и на още много мои колеги - тук и в отвъдното...

- Кога беше най-щастлива като жена?
- В мига, в който станах майка. Съжалявам, че имах гледачка на дъщеря ми, а не се грижех за нея сама. Защото много бързо порасна и не ми беше достатъчно времето да й се радвам.

- Какъв човек би искала да бъде детето ти?
- Научих дъщеря си да бъде борбена, горда: няма "Не мога!", има "Не искам!". Тя учи бродкастинг (радио и телевизионно предаване) вече 3 години. За да работи по специалността, е добре да завърши и право - за да е уважавана. Моля се догодина да я приемат. Много искам да бъде щастлива. Но за съжаление умните момичета не са много щастливи.

- Какви са отношенията ти с бившите ти съпрузи?
- Към всеки от тях имам най-добри чувства, в прекрасни приятелски отношения сме.

- Имаш в момента ли силно рамо до себе си?
- Нямам нужда от такова. Честно, казано, и така се чувствам добре: имам приятели, преоткривам стари...

- А ако се влюбиш?
- Всяка моя любов е била хубава. Всички в началото са толкова хубави! И е чудесно да си влюбен... докато мъглата се разсее... И въпреки всичко, ако се случи да се влюбя, пак бих се втурнала!

- Как виждаш бъдещето си?
- Крайно време е да успокоя топката. А обичам да пътувам, много да пътувам. Искам да видя още светове, нови светове. И пак да се връщам у дома - с моите песни.

Интервю на Юлиана Костова за вестник „Всичко за семейството”