Кирил Маричков: Социална пенсия е под достойнството ми

Кирил Маричков„Пожар може и да не е имало, но документите ги няма. Трябва да е съвсем ясно, че става дума за времето от 1968 до 1988 г. Когато преди 10 години си потърсихме правата, ни казаха, че ведомостите се пазели, но само на онези, които са били на щат. Хонорарните ни листове обаче ги нямало. Слава Богу, "Щурците" бяха сред малкото, които са работили около 13-14 г. на трудови договори, но от тях само 5 бяха в "наличност", т.е. към 9 г. са се "изгубили" някъде. А и концертите по трудовите договори са не повече от половината от това, което сме правили. Преди 1989-а не беше възможно да вземеш хонорар, без да ти удържат от него данък обществено осигуряване. Направих си труда да извадя колко концерта сме имали от 1973-та, защото си пазя всички тефтери. Оказа се, че сме направили 2600 концерта, без тези в чужбина и тези от 1968-а до 1973-та. Т.е. всички концерти ще бъдат вероятно над 3000. Всяка година най-малко по 100, някога и по 200. Срещу това получавахме 150 лв. заплата, с удръжките около 120. Концертите над нормата бяха за хонорар от 35 лв., върху който също се удържаше ДОО. Тъй като съм си записвал колко хора средно са ни гледали, това прави над 5 млн. души. При средна цена на билета 3 лв. по онова време направете сметка колко пари е спечелила държавата от нас. А групата заедно с техническия екип струваше на Концертна дирекция по-малко от 200 лв. Аз все пак съм композитор - пиша и филмова музика, вземам хонорари... Моля се да съм жив и здрав и да не разчитам на пенсия. Вече съм на 65 и от 2 години имам право на социална пенсия, но онези нещастни шейсет и няколко лева са под достойнството ми и няма да ги взема. От 1990-а си плащам сам вноските, така че от промените насам имам 20 години трудов стаж. Заедно с онези 5, които ми признаха, стават 25, но те не стигат за пенсия”, заяви Кирил Маричков.
"Нищо не е горяло, архивите са запазени", заяви министърът на културата Вежди Рашидов по повод оплакванията на няколко естрадни звезди от ниските им пенсии - заради "изгорелите архиви на Концертна дирекция". По този повод Рашидов и социалният министър Тотю Младенов в присъствието на управителя на НОИ Христина Митрева се срещнаха с премиера Борисов и го информираха за ситуацията. На продължилата около час и половина среща премиерът е възложил на двамата министри спешна поръчка - да подготвят за заседанието на правителството в сряда проект за нов Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж, който да замени действащия. Рашидов заяви, че културното министерство ще помогне на заслужилите творци, но "и те би трябвало да са се грижили за себе си". Вече са започнали експертни проверки и въпреки "гръмките драскания по медиите първото нещо, което се оказа, е, че никакъв архив не е горял. Всички документи са запазени и се намират в агенция "Музика" на ул. Граф Игнатиев № 12". Рашидов посъветва всички от сферата на културата, които имат някакъв проблем, първо да минават през министерството, а после да ходят в медиите. "Нека да решаваме проблемите делово, защото това са заслужили хора. Всички сме израснали с техните песни. Но не са само те. Този проблем го имаме и при артистите, и при кинаджиите, и при художниците, и при писателите", добави министърът. Рашидов видя във възникналия конфликт още едно доказателство за нуждата от стартиращата театрална реформа: "Татяна Лолова и Стоянка Мутафова, когато са пълнили залите, ако се осигуряваха върху високите заплати, които заслужават, днес нямаше да получават мизерни пенсии. Всички беди идват от стара нормативна уредба. Трябва да се подготви нова. Със стари булки не става работата." Министърът обаче е на мнение, че проблемът не може да бъде решаван с помощи или персонални пенсии: "Всички сме равни пред закона и никой не може да получава голяма пенсия, след като се е осигурявал на малка заплата. И не става въпрос да помагаме на талантливите хора, а да им осигурим възможност те да живеят спокойно на базата на таланта си. Нито един сериозен български артист, поет, писател няма нужда от унижението да е подпомаган. Държавата затова е държава, за да намери лостове, с които да им осигури на тези хора самочувствието, достойнството за изживения живот." Вежди Рашидов призна, че държавата е длъжник на "личности с изключителен принос и безрезервно големи таланти" и посочи за пример Валери Петров.

Емил Георгиев за вестник „Труд”