Кирил Маричков: Дойде времето за последния концерт на „Щурците”

Кирил МаричковНадали има по-неподходящ ден да се срещнеш с Кирил Маричков от деня, в който е научил за смъртта на Волен Николаев. Авторът на текстовете на някои от най-прекрасните песни - “Хамлет”, “XX век”, “Вкусът на времето”, “Конникът”, току-що е напуснал този свят на 55 г. Неминуемо разговорът с най-известния Щурец в страната - Кирил Маричков започва малко минорно. Точно както и Хамлет...

- Жалко, че започваме с такава новина.
- Ами той е човекът, който е написал едни от най-хубавите текстове за нашите песни... Даже днес реших да правя списък дали можем да издадем диск само с песни по негови текстове и се оказа, че няма да стигне един - трябва да излязат два диска поне. Толкова много е направил за нас! А някои от песните - “Хамлет” например, си беше готово стихотворение - и аз тогава написах песента. А той допълни края с едно ново четиристишие (колцина могат да се похвалят, че Маричков им тананика лично! - б.а.): “Дали все още Хамлет жив е, / дали все още се тревожи / да бъде или да не бъде / средновековно невъзможен.”

- Има ли сега в България качествени писачи на музика, текстове, аранжьори?
- Според мен има. Но скоро чух от мой приятел един израз, макар и по друг повод: Те са готови да направят нещо хубаво, но не са готови да изгорят за него! Ние бяхме готови - и досега такива оставаме - да изгорим за това, което правим. Бяхме толкова верни на това, толкова убедени, че трябва да правим именно тази музика, а не някаква друга! Това не значи, че никога не сме правили компромиси. Правили сме. Но не мога да кажа, че сега се срамувам от някоя песен, която съм написал. Малко ми е неприятно за някои песни от други композитори, няма да ги споменавам, които са влезли в репертоара ни. Бяха ни наложени в онези години - за да излезе албумът, за да ни пускат по радиото и телевизията... Но и тях сме се мъчили да ги направим така, че все пак да стават.

- Добре, де, но защо румънците правят...
- Ама румънците според мен имат хитове, но това са страхотни бози! Аз не бих казал, че тази боза по някакъв начин я препоръчвам. Бих казал, че у нас има групи, има хора които правят много по-интересна българска музика. Дори съм им давал някакви съвети, но веднага съм си спомнял, Бог да го прости Гошо Минчев, който казваше: “Ти на мен акъл не ми давай, пари ми дай!” Обичаше такива неща да говори. Сега чувствам, че някои млади, като ги посъветвам нещо, си мислят същото, макар да не ми го казват от уважение. Радиостанциите пускат 82 процента чужда музика. Аз имам точни данни, защото съм член на управителния съвет на “Музикаутор”. Това значи 18% българска музика.

- Ама аз съм удивен, че е и толкова много...
- Да, да. И половината е чалга, а като махнеш “Хоризонт” и “БГ радио”, които пускат повече български парчета, излиза, че останалите радиостанции пускат по 2-3% българска музика.

- ... Не чалга радиата.
- Да, частните, не чалга радиа. И не говоря за себе си, защото ние, първо, сме една група от XX век - я направим, я не направим още някой концерт... Може да направим един заключителен, последен.

- Дойде ли му времето?
- Ами дойде му. Валди има една идея другата година, на 45-годишнината на “Щурците”, дай Боже, да сме живи и здрави, да направим един аранжимент на “45 години стигат”. Само че да не казваме “времето е наше”, а “времето е ваше”. И аз готвя между другото нови аранжименти на наши песни за симфоничен оркестър. Вече съм направил 5-6. И много ми се ще този заключителен концерт да бъде записан, заснет и да бъде със симфоничен оркестър.

- Споменахте, че обичате да ходите в Гърция. А там как се “понасяте” с музиката им?
- Там е много хубаво място за курорт, обаче съм длъжен да се примиря с гръцката музика. А и на слънцето, на плажа някак си по пасва - да си изпиеш едно узо с тази музика. Спомням си как там, в един ресторант, не стига че ми е дошло до гуша от тяхната музика, а и един уличен музикант подава шапка. Аз не му пускам и той ме пита защо. А аз: Ай дон'т лайк грийк мюзик! (не харесвам гръцка музика - б.а.). Затова и много врагове съм си създал по този начин, обаче съм решил, че това е цена, която трябва да плащам - да не правя компромиси и да казвам каквото мисля.

- А нашата чалга?
- Аз абсолютно не я харесвам, защото тя е отражение на един пошъл манталитет. Често се говори че текстовете били ужасни - не е само това, текстовете няма какво да ги коментираме. Но аз не харесвам и самата музика. За мен тя изразява един балкански манталитет на хора с дворни клозети, разбирате ли?! Това не искам да се възприема буквално - чалгаджиите вече са богати и заможни хора и нямат дворни клозети, сигурно имат много луксозни бани с джакузита и се къпят редовно. Дамите миришат, общо взето, добре, изправят си и косите... В това отношение тази индустрия работи много точно по световните стандарти на производството на боклуци. Тук е мястото да кажа, че не е лесно да възпиташ един човек да знае какво е хубава музика - за съжаление това започва от предучилищната възраст.

- Споменахме за вашия характер. Все пак ФСБ се разделиха с Пепи Славов - лека му пръст - и Ивайло Крайчовски, “Сигнал” с фигура като Христо Ламбрев. Как успяват “Щурците”?
- Ние си прощаваме. Ние също сме се карали, да не мислиш, че никога не сме се карали през тези години?! Имало е даже остри кавги - това не е възможно да го няма. Но в крайна сметка някак си сме си прощавали, слагали сме тази идея, общата, над всичко друго. Аз съм правил компромиси по отношение на някои неща с останалите, те вероятно с моя малко хард характер, но в крайна сметка нещата са се получавали. Не искам да кажа, че са ставали 100%, както аз искам, в никакъв случай. Нито пък са ставали 100%, както някой друг от групата е искал. Дано всичките тези компромиси са били за добро. Едно време, когато решихме, че ще правим група със собствен репертоар, в древната 1967 година, пробихме благодарение не на нашите песни, а на песни от други български композитори. “Бяла тишина” с Георги Минчев, “Звън”, “Веселина”, “Малкият светъл прозорец” - това бяха първите ни песни и нито една от тях не е наша. Тогава ме беше много яд, защото намирах, че нашите песни са по-хубави, а и по-рокаджийски. Те обаче не видяха бял свят. Но онези първи парчета станаха хитове и сега от дистанцията на времето даже и аз си казвам - ето какви са били “Щурците”, както и Гошо Минчев през онези години. Тогава ме беше яд на тях, казвам ти честно, а сега им се радвам, като ги чуя! Викам си: защо пък не. Малко наивнички, малко по-мелодични, отколкото трябва, малко такива, ама и ние бяхме едни такива много млади момчета тогава... А в тази област имаше много сериозна мафия. Направо мафия! Значи определени композитори бяха на определени възлови места. Ако не направиш песен на композитора, който е на възловото място в радиото, няма да те пускат по радиото. Ако не направиш песен на композитора, който е на възловото място в телевизията, няма да те пускат в телевизията. Ако не направиш на този, който е възловият в “Балкантон”, няма да те пускат на грамофонни плочи. И ако не направиш песен на този, който е в Концертна дирекция, няма да ти направят турнета. Така че, ако човек разгледа внимателно нашите плочи от онези години, ще види определени имена на композитори. Там е работата, че някой път имаше по двама на едно място и тогава трябваше да вземеш песен и от другия (смее се – б.а.). Първият албум, в който решихме, че няма да правим компромис, беше “Конникът”. Не знам дали знаете, че той е най-продаваната ни плоча. Разбира се, не само в България, но общият тираж е над половин милион. Само че тогава една грамофонна плоча струваше 2,30 лв. Авторските права са 10%, значи 23 ст. Те пък, като се разделят на 10 песни, се пада по 2,3 ст. на песен, а това, като се раздели още на 3, защото - музика, текст и аранжимент... Абе, трябва да ви кажа, че въпреки тези много малки стотинки, които се взимаха от всяка бройка, тогава взех най-голямата сума от авторски права, която някога в живота си съм взимал.

- Напоследък много често ви виждаме като лице покрай кампанията за паметник на Георги Минчев - нямахте ли едно време конкуренция, не се ли съревновавахте?
- А не, ние с Гошо Минчев конкуренция не сме били! Ние първо изпяхме заедно “Бяла тишина”. Второ, правили сме от време на време концерти и турнета заедно. Бяхме твърде големи приятели с него, за да сме конкуренция. Все пак аз познавам Гошо, защото аз му викам Гошо, доста преди да познавам останалите от “Щурците”. С него в Созопол сме крали дини от един бостан и сме ги яли на плажа, още тийнейджъри.

- Започнахме разговора с един покойник и май го завършихме с един...
- Да, това е тъжно. Трябва да ви кажа, че за мен паметникът е нещо и малко страшно. Защото паметници - ето на Рони Джеймс Дио, вторият ще бъде на Георги Минчев в Каварна... Паметници се правят обикновено на хора, които са починали. Дано скоро да не се налага да правят паметник на друг наш рокаджия.

Интервю на Стефан Миланов за „Труд”