Кирил Ампов: Песента “9 милиона мишлета” е актуална и днес

Кирил Ампов- Г-н Ампов, кога се роди песента за 9-те милиона мишлетата, котараците и досиетата?
- Мисля, че беше 1992 година.

- Как се роди тя, кой е авторът на текста и музиката?
- Аз съм автор и на двете.

- Как дойде идеята за песента, защо я направихте?
- То беше такова време, в което се заблудихме, че нещо хубаво ще се случи. И тогава всички хора се бяха освободили от стандартното мислене, наложено от социализма. Надявахме се, че нещата ще тръгнат добре. Тази песен всъщност е едно предварително съмнение, че нищо няма да излезе. Както и не излезе.

- Тя така звучеше тогава…
- Така звучеше, така си звучи и сега. 20 години нищо не се е променило, защото всичко, което се случи в държавата, беше организирано много добре от Държавна сигурност, изпълнено от агентите на ДС, които управляват и днес, и никога не са спирали да управляват.

- Изпреварихте въпроса ми дали е актуална песента и днес…
- Казвам ви го, защото знам какво ще ме питате. Неведнъж съм говорил за това. Това е простата истина. Всичко друго е бягане от реалността.

- Има ли изход от това положение?
- Не, не. Не можем да се спасим. Ние тръгнахме от една идиотска система, каквато беше социализмът в една не по-малко идиотска, каквато е капитализмът. Особено в днешния ден. Той даже не е вече и капитализъм. Той е една пълна кретения. В която една група хора се опитва да управлява вече целия свят. И тук всякакви морални ценности и норми са потъпкани в името на това да се осигури световно господство. Ние сме една такава прашинка в света, че нищо не можем да направим, нито пък да се оправим. Но можехме да не взимаме капитализма толкова грубо и толкова буквално да го правим. За съжаление, за разлика от другите соц-държави, в България ченгетата винаги са били двойно по прости. И затова първосигнално направиха и т.нар. нежна революция и т.нар. капитализъм.

- Събитията от последните дни, когато на преден план отново излезе говоренето за котараци, доказателство за това ли са?
- Не знам. Престанал съм да се интересувам в конкретните неща, защото нито мога да разбера каква е истината, нито който и да е, ще я разбере. Нито пък има някакво значение. Аз ви казвам – това, което се случи през 1989 г. на 10 ноември ли беше, беше прекрасно организирано от ДС. То продължава и днес. Дали са котараци, или са тигри няма никакво значение.

- Тогава пеехте песента с удоволствие. Днес как бихте я пели?
- Бяхме се заблудили, че нещо добро се случва. А всъщност всички ние, музикантите, бяхме много добре използвани да вдигнем шум, да създадем илюзия, да отклоним вниманието на хората в някакви утопични вярвания, за да може през това време тихо и кротко да се откраднат парите, да се правят някакви невероятни фирми, някакви бизнеси. Ние послужихме като димна завеса.

- Бихте ли променили нещо в песента сега?
- Длъжен съм да направя. Резултатът от всичко това, което ви казах досега, е много ясен и ще направя една промяна – вместо 9 - 7 милиона. Това е рекапитулацията от тези 20 години. 2 милиона българи по-малко, като голяма част от тях са в чужбина. Това не е случайно. Тези хора, които отидоха в чужбина, поне част от тях са много кадърни, съвременно мислещи хора, млади и успяват да се реализират там. Това е хубаво, но по-важното е, че като ги няма в България, тука остават по-семплите, по-задръстените хора и те по-лесно се управляват.

- И свидетелство за какво са непрестанните скандали около агенти, доклади?
- Те правят едно нещо, което е проверено в годините. Още Джордж Оруел го е казал в “1984” – вдига се шум, прави се димна завеса. Това е.

- Бихте ли изпели песента за мишлетата, котараците и досиетата сега?
- Не, не, не. Аз отдавна съм се отказал да се занимавам с това нещо. Много мерзко стана в нашия занаят. Изключително низко долу падна. От една страна – някаква абсолютно зловонна чалга. От друга страна – някаква музика, която се прави единствено и само за пари и то за малко пари. И едно бясно подражание на всичко, което ни заобикаля. И няма нищо, като се изключат едно-две дребни неща – Стунджи, напр. Всичко друго е взето интелигентно или супер неинтелигентно от чужбина.

- Вие съветвал ли сте сина си да напусне България и да отиде в чужбина?
- Не, никога не съм го съветвал, не бих го направил. Аз съм живял много дълго време в чужбина и съм се върнал, независимо че имах осигурен договор за още година-две там при много други условия. Аз се върнах да гласувам за Желю Желев. Така че не очаквайте аз да съветвам сина си за някакви прагматични неща. Това е неправилен съвет. Това е въпрос, който всеки сам решава за себе си. Защото в чужбина изведнъж нещата стават коренно различни. И започваш да страдаш за елементарни дребни неща. Даже за мириса на България страдаш. Така че не е това пътя на един човек – да се махне от България. Той никога не се и маха. Сърцето му остава тук.

- Може ли да стане по-добре в България?
- Ще стане много бавно. Цялата работа е в скоростта. Ние няма как да не го направим, защото сме в Европейския съюз. Няма как да ни изгонят, защото става въпрос за глобална политика. Но пък и няма да ни оставят да правим безкрайно много време своите глупости. И полека-лека, по-бавно от другите страни, ще се оправим. Ние ще станем една полуевропейска държава, полууредена, чистичка. Но винаги ще бъдем малко и бананова република – първата и единствена полубананова република в ЕС. Трио “Спешен случай” имаме песен от същото време на котараците и мишлетата. Песента се казва именно “Бананова република”. Там нещата са обяснени.

Интервю на Анна Кълцева за vsekiden.com