Катя Близнакова: Не ми е било писано да имам дете

Катя Близнакова- Катя, какво чета тука за теб - че си стигнала едва ли не до психиатър...
- Да, бе - дотам съм се „алкохолизирала и депресирала”, че се налагало да ме лекуват. Абе, тия акъл имат ли?! Аз напоследък, да не ми е уроки, непрекъснато имам работа. Единственият ми проблем е, че обичам да си поспивам, а ето и сега се връщам от път. Преди това с Райко Кирилов пяхме заедно на тържеството на КАТ. Аз, той, Нелина, Глория... Беше едно прекрасно тържество и не знам защо пак го опорочиха журналисти, като взеха да правят скандали от това, че сме протестирали, че писали само за Глория и т.н. Пълни глупости. Ние освен че пяхме, се забавлявахме заедно и ни беше много хубаво да сме заедно. А и винаги си вдигам телефона, да са ме питали поне тия журналисти какво мисля, изобщо какво правя. Все щяха да улучат момент да не съм „пияна”, за да им отговоря!... (смях – б.а.).

- Теб те обичат много хора от поколението около и над 55. Твоите родители пенсионери ли са, как живеят?
- Те са пенсионери, но слава Богу, много добре се оправят и двамата – жизнени са и много оправни. Това ме кара да се чувствам спокойна. Майка ми дори все още играе в Кукления театър в Кюстендил – това не само й носи допълнителен доход, но несъмнено я зарежда с енергия, кара я да се чувства полезна. Около родителите ми обаче има хора на тяхната възраст, които помня от детството си като силни, достойни и борбени хора. А днес, като ги гледам, сърцето ми плаче!.. От прозорците на дома си виждам възрастни хора да ровят в кофите за боклук. Ужасявам се от подобна гледка, страдам от нея! Съзнанието ми я запечатва и ти не можеш вече да я изтриеш оттам, а си безсилен да промениш нещата сам, това е държавен въпрос!..

- Вярно ли е, че имаш труден характер и като ти падне пердето, не прощаваш на никого?
- Доста врагове си създадох в миналото заради това, но сега внимавам поне как се изразявам, като казвам нещо нелицеприятно. Иначе някак не мога да се сдържам - имам принципи, които се старая да отстоявам, независимо какво ми струва.

- Съжаляваш ли за дете?
- Честно казано, не. Приемам, че е Божие дело и щом не е станало, значи не е писано. Имах шанса да се грижа в най-важните години на развитието му за сина на починалия алпинист Людмил Янков. Двамата с Венци бяхме до него и го чувстваме като наш син.

- Обичаш кучетата. Много кучета в България ги убиват по жесток начин. Изкажи ми твоите разсъждения по темата „зоомилосърдие”...
- Не ми бъркай в раната!.. Боли ме на тази тема. Ние сме някак си "недорасло" общество. Жестокост към животно наистина може да ми докара инфаркт – преживявам го като посегателство срещу мен самата.

- Как виждаш живота си занапред? В България или в чужбина. Какво те отвращава в българския живот и нрави?
- Надявам се, че ще мога да остана тук и да живея спокойна и творчески заредена, да продължа да работя. У нас мразя посредствеността и псевдозвездите, които обикалят телевизиите, за да се саморекламират. Това наистина ме изважда от релси. Надявам се да се промени мисленето на хората – те сами да отхвърлят фалша от живота си. Тогава наистина не бих сменила България за нищо на света.

Интервю на Еми Мариянска за BLITZ