Камелия Тодорова: Правя два албума едновременно, книгата след това

Камелия Тодорова- С какво се занимавате в момента?
- Сега правя два албума едновременно вместо един. Преподавам и в Нов български университет - техника на вокала. Така че много голяма част от времето ми минава в уроци със студенти и се надявам да направя през следващите 10 години известни имена някои от тях. Общо взето, студентите ни са много мързеливи. И аз трябва да ги уча и да бъдат амбициозни, което не е толкова лесно. Затова те ме смятат за "цербер". Но поне съм ги научила да идват на лекции, не идват с нежелание, те разбраха сами, че всяко едно отсъствие е за тяхна сметка. Сега сме в тежка година, защото нямаме много студенти. Всички го обясняват с това, че 91-92 година е имало малка раждаемост. Не знам доколко е вярно, но може би много голяма част от тези, които трябваше да бъдат студенти сега, просто ги няма в България. Защото родителите им са емигрирали. Тогава беше голямата вълна на емиграция и много хора напуснаха страната - аз бях единствената, която се върна, съвсем случайно (смее се).

- Какво става с книгата, която пишете?
- Трябва да приключа с тези два албума, които записвам сега. След което смятам да се усамотя някъде и да си намеря издател. Да намеря кой ще я пише, но аз ще трябва все пак да я подготвя тази книга. Но имам още време. Смятам, че съм млада и такива неща не се пишат толкова рано. Нямам амбициите на Мадона.

- Съжалявали ли сте някога за избора си да се отдадете повече на музикалната, а не на артистичната кариера? Имаше ли конфликт, образно казано, между микрофона и камерата?
- Не, нямаше конфликт, освен между самите среди. В България има конфликт между музикални среди и артистични среди. Да не говорим, че в момента, в който отидеш в някой друг стил да пееш и да се изявяваш, веднага почва ревност - ти не си от нашата гилдия, ти си от другата гилдия. Ако не си артист - я си гледай музиката, остави артистичната работа. Това са, как да кажа, доста еснафски възгледи, аз не ги подкрепям.

- Как почивате и какво обичате да правите?
- Обичам да гледам филми, да чета книги и да спя. Много обичам да спя, за съжаление обаче спя по-малко, отколкото ми се иска.
Предимно се занимавам с музика - това ми е професията, това ми е хобито. Останалото ми хоби всички го знаят - готвенето. Което обаче в последно време съм оставила на по-задно място - сега съм малко повече вманиачена в йога и спортуване. Просто работя върху това да поддържам духа си най-вече. Тъй като на фона на сивата действителност би трябвало да се подържа човек, за да бъде оптимист, както аз се старая да бъда. Най-близките ми хора стават все по-малко. Мъча се да избягам от сивата скука на ежедневието. Аз съм доста изолирана в моя начин на живот от музикалните среди. Не за друго, а защото на мен ми трябва това вглъбяване. Понякога тези музикални среди, специално в София, са доста обременяващи, защото там се говори само за музика, а човек иска да се разтовари. Аз не се разтоварвам по този начин - с разговори за музика, предпочитам да я слушам.

- Двете ви прекрасни дъщери, близначките Рейчъл и Мириам, вече пораснаха и са на 26 години. Рейчъл се занимава с музика, композира, пее като ваша бек вокалистка, Мириам избра пи ар и комуникации. Какво си мечтаете за тях и тяхното бъдеще?
- Най-важното е те да се реализират. Защото най-важното е човек да бъде реализиран, за да не натяква неуспеха си на другите около себе си.

- Бихте ли емигрирали отново?
- Аз бих емигрирала всеки момент, ако имаше за какво. Сега не съм влюбена, сега съм по-мъдра и ако реша да емигрирам, бих отишла да живея някъде другаде и ще го направя, ако знам, че имам работа и какво да правя в това "някъде другаде". Аз нямам проблем да се чувствам добре навсякъде по света.

Интервю на Антония Стойнова за BLITZ