Камелия Тодорова: Вежди Рашидов да закрие Консерваторията и музикалните училища

Камелия Тодорова- Камелия, тези дни насочихте медийните прожектори към себе си, но не към сцената, а към битието на родния артист извън нея. Какво провокира крайното ви изказване, че ще станете хигиенист в Министерството на културата?
- Провокира ме безизходицата на артистите в България, на хората от театъра и киното и най-вече на музикантите и изпълнителите, които нямат своите държавни сцени и субсидии, за да се развиват и срещат с публиката. Знам, че в очите на държавните чиновници т.нар. музикален бизнес, е частен. Така е по света - във Франция, Великобритания и пр. Но там има създадени от държавата условия този бизнес да се развива. У нас музикантите и изпълнителите сме оставени сами да се справяме. Не е тайна, че музикалните продуценти за 20 години, вместо да се увеличат, се броят на пръстите на едната ми ръка. Сещам се само за два големи продуцента в България: “Пайнер” - за попфолка, и “Вирджиния рекърдс” - за млади поп изпълнители. Но какво да правим ние, артистите, които не сме на 20? Имаме репертоар, публика, кондиция за работа, но няма къде да работим. Хората на изкуството у нас трябва да бъдат записани в книгата на изчезващите или по-скоро на напълно забравените видове. Всъщност в България престъпниците са превърнати в истинските родни звезди! Всички ежедневно четат и слушат за хамстери, вълци и всякакви други представители на флората и фауната от ъндърграунда.

- По този повод с доза черен хумор заявихте, че артистите трябва да се превърнат в Арт Наглите - да отвличат бизнесмени, за да финансират проектите си?
- Ами да, явно ще трябва да отвлечем някой културен чиновник, за да ни обърнат внимание или пък да почнем да отвличаме бизнесмени, за да работим с откупите. Разбира се, това е крайно изказване, шега, но отразява отчаянието, дъното, в което сме поставени. Не може държавата да не създава условия за развитие на музикалния пазар, да регулира, ако искате, доходите ни. Навремето имаше държавна дирекция “Музика”, която регулираше пазара. А сега всеки се спасява, както може. Защо Министерството на културата не върне центровете по изкуствата и не създаде продуцентски център за поп и джаз музика, да има състезание, да раздава, макар и минимални субсидии, за да се развиват естетичните музикални жанрове.

- Не се ли опасявате, че с искането си за протекция на българските музиканти може да провокирате обвинения в носталгия към социализма?
- Не изпитвам носталгия по миналото, още повече че съм платила висока цена в личен план, бягайки от комунизма. Но не мога да отрека неща, които са били добри в онези години. Дори въпросната дирекция “Музика” да е била една от машините, с които сме били контролирани, факт е, че ние, музикантите, имахме работа, уреждаха ни ангажименти в музикални събития, включително и в чужбина, имаше национална политика в областта на музиката. Имаше продуцентски звена - Националното радио, Националната телевизия, “Балкантон”... А сега дори държавното радио и телевизията вдигат рамене, отдавна не продуцират, не се интересуват от това каква българска продукция се създава. Няма стратегия, ето защо добрите артисти са принудени да работят в чужбина... Но какво да правим ние, които сме избрали да живеем и да работим в България?

- Поискахте ли среща с министъра на културата?
- Ето, искам я официално, чрез вашия вестник, който е национална институция. Надявам се, министър Рашидов да се срещне с мен и мои колеги. Имаме някои конкретни предложения към Министерството на културата, при това реалистични!

- Натрупали сте опит в музикалната кариера и извън България - какви са предимствата и недостатъците на истинския свободен пазар?
- Свободният пазар в нормалните държави е държан изкъсо от държавата. Невидимо! Защото там се плащат данъци, но се плащат и хонорари. Работила съм в чужбина и всичко минава през продуценти и агенти. Има правила - кой какво получава по договора, какво отива в държавата. Там има бизнес. У нас има само приказки. В случая - даже и приказки няма. Тук вирее попфолк... Е, как да оцелява останалата българска музика? Колко фестивала е организирала или подпомогнала държавата, колко политици са включили в делегацията си поп или джаз музиканти, за да представят националната ни култура? Аз не искам да ни плащат заплати, а да създадат условия за нормална работа. Защото в Министерството на културата трябва да знаят, че тяхната роля е и да възпитават публиката. А иначе, както вървят нещата, може да вземем да закрием Музикалната академия, музикалните училища...Защо да се бълват кадри, които остават на улицата? Ясно е, че всеки сам трябва да се бори за правото си да бъде на сцена, но... ето го парадоксът: публиката ни иска, но няма къде да ни види. И наваксва тази липса с чужди артисти.

- Кандидатствали ли сте някога за финансиране по проект към държавни програми и фондове?
- Не, защото такива няма. Стефан Данаилов като министър закри центровете по изкуствата, превърна ги в дирекции. Новото правителство обясни как всичко старо е лошо, но ведомството на Вежди Рашидов не върна центровете по изкуства, които, добри или лоши, създаваха някакви условия за състезание, за раздаване на минимални държавни пари по проекти... Въпреки че бившият Център за музика и танц никога не е подкрепял джаз, поп или рок музиканти....

- Какво трябва да е според вас съотношението българска - чужда музика по БНР и БНТ?
- Вижте как е във Франция и Италия, Германия - 50 процента е музиката, продуцирана в съответната държава. Държавата би трябвало да поощрява присъствието на естетически издържана музика в медийното пространство. Не искам да влизам в спорове какво точно да е съотношението, но при всички случаи трябва да има определени проценти за културна българска музика в медиите. Така се възпитава определен вкус у по-широката публика и търсенето ще нарасне. Ето ви пример за национална политика...

- Как успявате все пак да развивате артистичната си кариера?
- Аз съм eдна от многото героини в БГ арт сървайвър! А в последните месеци е трудно за всички, дори за попфолк изпълнителите. Имам участия, макар и не достатъчно. “София лайф клуб” е едно прекрасно място, което ни приюти, също “Бекстейдж”, “Суинга”, Джаз фестивалът в Банско и “София Джаз пик”. Смятате ли, че това е достатъчно за една държава с претенции, че е културна и европейска?

- Върху какво работите в момента?
- Имам няколко проекта, които чакат възможност за реализация. Например за поп албум, от който първият сингъл вече е записан. Имам и джаз проект - част от него наскоро представих във Виена.

Интервю на Татяна Чипева за вестник “Труд”