Камелия Воче: Отказах на италианската мафия да ми спонсорира диск

Камелия ВочеЗа певицата Камелия Воче джазът е обичайно състояние. Досега влизаше в него предимно на сцената. От три седмици обаче Воче е в джаза на телевизията, защото стана водеща на сутрешно-развлекателния блок „Седмо авеню" по ТВ 7 и трябва да признаем, че се справя добре. „Приех това предизвикателство не защото искам да съм непременно под прожектора. По-скоро е усъвършенстване на нещо започнато, да усетя как наистина се прави телевизия и да докосна професионалния начин", разказва Камелия Воче. „Седмо авеню" не е първият й флирт с телевизията - преди три години шармантната дама също водеше предаване, но за друга медия. „Беше почти на шега, но незнайно защо се получаваше. Любопитството ми към този свят - толкова различен от мен, остана. И сега отново се потопих в него", обяснява метаморфозата си джаз звездата, която петнайсет години живя и работи в Италия. През смях разказва как се е почувствала, когато разбрала, че партньор ще й бъде светският хроникьор Мон Дьо. „В първата секунда наистина бях много стресирана, защото не го познавам. Бях гледала само  две-три предавания с него. И бях в страхотно неведение, защото не си и помислях комбинацията. Съзирах голям контраст като характери. Но в момента, в който започнахме да репетираме и да работим, опознавайки го, се сработихме толкова добре, че се разбираме с поглед. Говорим си като приятели от 20 години", споделя Воче. Тя знае, че Мон Дьо е безпощаден към облеклото на родния елит, но „не ме е хапал никога, странно". Дори съм го питала в ефир как не си стигнал до мен да се позабавляваш. Той казва, че много малко знае и че просто не се е случило. Но това не означава, че няма да стане някой път. Така че ще чакаме развитие, избива нещата на майтап елегантната дама. Воче е наясно, че попадайки в ТВ 7, е вдигнала летвата високо. Защото в момента тя е едно от лицата, с които медията се свързва. „Аз съм изключително самокритичен човек, независимо че това не се вижда. Страхувам се от такава показност, която още самата аз не познавам добре като позиция, като ситуация. В същото време много вярвам на човешкия образ, който вече животът е изградил - растеш, стигаш някакви години, в които си изминал  някакъв път и върху него си стъпил. Този житейски опит ти дава право да знаеш в живота по принцип какво искаш. Затова дали си вече в телевизия или на сцената, за да изпееш песните, с които цял живот си се хранил, това почти не се разграничава. Ти си винаги по принцип толкова, колкото тежиш. Не можеш да надхвърлиш себе си. Можеш да сгрешиш тук-там - това е съвсем човешко. Важното е да се стремиш да не ги повтаряш и да се учиш от тях", казва Камелия. С което доказва, че няма намерение да става новата повелителка на сутрешните блокове и да мачка конкуренти. За нея е по-важно да спечели сърцата на зрителите.
Излязлата като от модно списание жена приема, че пресата открай време я  следи под лупа. Покрай вече приключилата си връзка с ексфутболиста Божидар Искренов-Гибона е свикнала с „дефилетата си" по жълтите страници. Не дава вид да й пука. С безразличие отминава и „новините", че е с двама едновременно, но в различни дестинации. „Това вече ми е доста омръзнало и не му обръщам внимание. Но когато се пише за децата ми (бяха ги написали с различни имена - дъщеря ми я изкараха Цветанка, а сина ми - не си спомням, но може би Никола) и писанията абсурдно не приличат на реалността, там вече съм готова за война, и то за сериозна", показва зъби майката лъвица. Истината е, че Камелия Воче има син Самуил (на 16 години ) и дъщеря Десислава (на 27). Щерката е завършила право в Рим и не поглежда към бизнеса на майка си. Синът е много музикален, но когато разбрал, че трябва да учи солфеж и пиано, и той обърнал гръб на музиката. В момента и двете деца на Воче са с нея в България. За разлика от мнозина певицата не се стресира от папараците, нито се обявява за техен противник. Закачите ли я на тази тема, спокойно ще даде пример с Италия, където е работила петнайсет години. „Един Рино Барилари е страшилището за всички ВИП персони в Италия - той е фотограф и журналист, който кара звездите да треперят. Появи ли се в някое заведение, влезе ли в някое парти, се знае, че на другия ден ще има достоверна снимка с достоверна новина, която със сигурност ще събуди полемика в страната за дълго време. Но това означава, че той месеци наред е обхождал, търсил е, искал е да разбере дали наистина има мотив за търсене, дали това си заслужава или не. Ето един професионален папарак, жълт. Да, това, което прави той, със сигурност ще докара вреда някому. Но информацията му е вярна. Тя има друга тежест", аргументирано разказва тв водещата.
Сред легендите, които витаят около Камелия Воче, е приятелството й с втория син на Муамар Кадафи - Мутасан. Истината е, че българката пее на 30-ия му рожден ден. Там се запознава и с Енрике Иглесиас, когото коментира така: „Нямам много лични наблюдения, но смятам, че нищо не му липсва да има успешна самостоятелна кариера." За сина на либийския водач обаче Воче говори като за свой приятел. „Неведнъж съм пяла за този млад господин. Намирам го за много чаровен. Голям женкар е, няма спор. Италианките бяха луди за Мутасан. Пристигнеше ли той, цялото лято прекарваше в Сардиния. Винаги имаше по една облагодетелствана госпожица, която беше момичето на лятото. Той много често говореше с мен и казваше: „Е, добре де, коя ти харесва повече? Тази или другата?" Общо взето, мисля, че мога да кажа, че имаше добро приятелство като разговор и като приказка. Но дотам", пресича опитите за спекулации красивата водеща на „Седмо авеню".
Камелия Воче е сред малцината куражлии, отхвърлили оферта на мафията. И то на неаполитанската, смятана за особено жестока. Представители на престъпен клан предложили да спонсорират неин албум. Воче и мениджърът й обаче отказали. Певицата работи в Неапол петнайсет години - до 2006-а, после се връща у нас. „2005-а и 2006-а бяха годините, в които две мафиотски фамилии воюваха много сериозно. Само през 2005 г. убийствата  по улиците на Неапол бяха 280. Следващата година бройката беше горе-долу същата", връща назад лентата Камелия. Изпреварва обаче любопитството на събеседника с твърдението: „Не, не съм пяла на частни вечеринки на мафиоти. Работех с Клудио Малфи - той беше организатор на участията ми и диригент на „Малфи мюзик". Той изключително ме закриляше да не попадна на мафиотски партита. Т.е. имало е възможности в един ден, ако имам две участия, да направя още две. Но той ми казва: „Виж какво, имаш покана за две участия някъде. Но няма да ги направиш, защото хората не са чисти и аз не мога да те пусна да отидеш да пееш там. Изключително много чест съм видяла от страна на този човек.  Много често е имало възможност с помощта на мафиотски семейства да спечеля повече пари. Те дори бяха предложили на  Клаудио да спонсорират мой албум. Категорично им бе отказано." В „Малфи мюзик" Камелия видяла, че хората не само я глезят като принцеса. Но и отчитали и оценявали успеха на другите. С болка казва, че това у нас трудно ще види, особено в музикалния бранш.
С влизането на България в ЕС аз казах, че в страната ни има много стойностни хора, че тук има много хора с възможности. И това го потвърждавам и сега. Но усещам, че българинът е загубил щедростта, добротата, доброто намерение. Той е готов, ако те види, че се давиш, да ти натисне главата, за да потънеш по-бързо. Съжалявам за тези думи, но това е реалността, с която през последните година - година и половина се сблъсквам. Българинът беше горд, щедър и гостоприемен. Но тези три компонента не ги виждам повече. С моята фасада винаги съм изглеждала като глезена жена, която само обикаля по ревюта. Имах този проблем и в Италия. Близките хора в зоната, в която живеех, които по-късно станаха като мое семейство, в началото ме смятаха за облагодетелствана богаташка, която ходи на токчета и не пипа нищо вкъщи, има две-три жени, които работят за нея, и т.н. Същите тези хора се изненадаха, като ме видяха да режа тревата  и храстите в двора сама. Сега те са най-добрите ми приятели. Всеки път, като си ходя в Рим, ме посрещат много топло - сякаш отивам при мама и тате.

- Способна ли е Камелия да прекъсне една любов, ако вижда, че тя е невъзможна?
- О, да. Камелия не изоставя никога при първа трудност едно отношение. Камелия има търпението да опита, да даде възможност и пак да даде възможност. И вече като видиш, че другият не го разбира, по-добре прекъсни. Всеки по пътя си.

- Кое е по-добре - мъж пияница или женкар?
- И едното, и другото не са за Камелия. Не стават. Аз много вярвам в хубавото отношение. Да бъдеш до човека и да му даваш това, което всъщност ти имаш нужда да получаваш - това ме е ръководило винаги като начин на живеене с един човек. Но ако имаш до теб човек, който пиянства,  ходи с други жени и виждаш, че това го прави от комплекси... От това да не успява да се пребори с живота. И когато отива и изневерява на мен, за да замаскира тази своя болка, напивайки се тук, и още веднъж, и пак, и пак, тази безсмислица не ми трябва нито на мен, нито аз ще мога да му помогна. Аз изневярата не знам да я прощавам. 

- Камелия  почти без грим изглежда страхотно. Стряскат ли се мъжете от умна и хубава жена?
- Да, и това го осъзнавам в последната година. И се учудвам дори. Българинът специално го е страх от силните жени. Италианецът обаче доста добре прикрива този страх под ласкателството. Имайки до себе си една, както казват италианците, „жена с топки", той те кара да се чувстваш богиня. И ти летиш. Италианецът знае много да уважава жената. Видят ли хубава жена, не скриват трепетите си. Той да има някаква странична авантюра и това нещо да стигне до ушите на жена му или до семейството му въобще - на него вече му треперят крачетата.

-  Прекланяте се пред Лили Иванова, дали е възможен дует?
- Само като го казвате и настръхвам, това би било великолепно. Много обичам Лили Иванова, много й се прекланям. Голям професионалист. Човек, който да ни е винаги като рамка да се учим на дисциплина и уважение към професията. Любимка ми е от дете, с нея съм пропяла. Имам още един идол, който е бил мой покровител и закрилник още при прохождането ми на голямата сцена тук, в България. Тогава беше 1988 г., когато се явявах за „Златният Орфей", след това отидох в Сочи, после в Дрезден. По онова време пеех в нощните клубове на хотели като „Родина", „Шератон". Голяма роля изигра професионалната помощ на Орлин Горанов. Спомням си със страхотно възхищение с колко присъствие и без никаква друга заинтересованост това момче ме напътстваше. Орлин е човек, който следи своята пътека без излишен шум и приказки и расте за самия себе си. Ако искаш да правиш сериозна музика - няма по-добър пример от него.  

- Любими актриси?
- Български - Невена Коканова, Цветана Манева. От вън - Клаудия Кардинале, София Лорен, Ракел Уелч, Сюзън Сарандън. Те са ми идоли, но не се оприличавам на тях.

- Остава ли ви време за книги?
- Да. Имам страхотна библиотека, с която се гордея. Обичам да чета Херман Хесе. Когато имам тежки моменти, съм се връщала към Достоевски, опитвала съм да препрочитам „Шогун". Там съм намирала разрешенията на моите дилеми.

Ани Ефремова за вестник „Монитор“