Камелия Воче: Записах 8 песни за албума, а трябва да са 11

Камелия Воче-­ Камелия, как се чувствате като телевизионна водеща?
­- Доста ми беше любопитно, когато започвах “Седмо авеню”, а и сега е така. Като начин на работа непрекъснато експериментираме, безумно интересно е, забавлявам се истински. Разбира се, ние следваме стриктно указанията на редакторите. Има дни, в които се опитвам да разбера какво става. Доста различно е това, което човек си представя, гледайки един водещ, от това, което се случва вътре, зад кадър. Понякога се чувстваш все едно те движат други сили. Влизам в нови, непознати за мен светове, но има още какво да уча.

-­ Кои гости ви отприщват?
­- Беше страхотно изживяване с циганския оркестър на Мишо Йосифов, едни родени музиканти, които не четат ноти, но умеят всичко... Актрисата Латинка Петрова ни забавлява до полуда...

­- Записвате и албум, в който участие ще вземе и Орлин. Готов ли е?
­- По албума продължавам да работя. Направихме една песен с Орлин, беше чудесен момент, а и аранжиментът на тази песен много добре се получи. По него обаче си има още работа, а и песните трябва да са точно 11. Това е числото, което избрах. Стигнала съм до осмата песен, която е почти завършена и ми остават още малко.

-­ Значи е пред завършване?
- Не може да се кажа, защото аз не го бързам, нямам някакви поставени срокове. Аз си избрах да го поставя в този вариант, в този формат, като свиках хората, на които винаги съм имала огромно доверие, дори когато бях още прохождаща певица в България. Това са Александър Бръзицов, Вячеслав Кушев, Борис Карадимчев, след това музикантите, с които наистина се поизпотих доста и мисля, че ако нещо научих в музиката е благодарение на тях. Това са бившите музиканти на група „Нестинари” и оркестъра на Георги Борисов.

-­ Имате 15-годишна кариера в Неапол. Разкажете ни за този уникален италиански град?
­- Там успях да си направя една една компания от музиканти, които и сега са ми приятели. Дори в момента ми помагат в осъществяването на някои аранжименти, защото албумът ще е на български и на английски език. Този, който ще е на английски, ще излезе и смятам да бъде продуциран изцяло в Италия. Ще се продава там.

­- Неапол има страховита слава и особено очарование. Кое усетихте вие?
- В интерес на истината още първия ден, в който заминавах за Неапол, всичките ми приятели и познати от Рим ми казаха: „Внимавай, защото те очакват много негативни емоции. Това е ужасен град, най-големите престъпници са там… И така, и така. Искам да ви кажа, че със всичките си негативни страни, които със сигурност има Неапол, 15 години работих там, прибирайки се, разбира се, защото аз живеех в Рим, но никога нямах негативен ден, негативен час, всеки един ден там е запечатан в мен. Неапол остава наистина част от мен. Познавам го с всичките му безумни красоти и с най-лошото може би, което има в него, защото за съжаление е град, в който най-тежката страна е бедността. Осем-десетгодишни деца тръгват много рано да се занимават с лош живот и за съжаление в града наистина има много престъпници, много хора, които дават този негативен облик на Неапол, за да се говори за него с не толкова добри думи. Напоследък обаче правителството на Италия, особено през последните години, взе мерки за нормализиране на ситуацията там. Мога да кажа, че се направиха определени, изключително важни стъпки в тази насока… Градът си заслужава да се види в хубавите му части, защото е неповторим, наистина неповторим.

-­ Не ви ли обраха за толкова години там?
­- Никога в Неапол не съм загубила едно копче, само съм спечелила от Неапол, въпреки че ме предупреждават да не шофирам на отворен прозорец, защото часовникът ми ще изчезне.

­- Аз лично съм виждал как хлапета влизат през отворения прозорец и се опитват да свалят часовника от ръката на шофьора...
- Вие не сте първият, който го казва, признавам. Чувала съм го от поне 200 човека. И то от италианци, които ме предупреждаваха свирепо: „О, ти отиваш в Неапол. Внимавай колата, детето, чантата”. Трябва да призная, че за 15 години ­ не е ден, не са два, толкова добре познавам града, лошо не видях от този град.

Интервю на Светослав Пинтев за „Монитор”